Белгийските екопартии "Еколо" и "Зелени" призовават за конфискуване на замразени руски активи в Европа - особено тези, държани в Белгия, предаде белгийската новинарска агенция Белга. Двете формации предлагат с тези активи да се финансират отбраната и възстановяването на Украйна, твърдейки, че това е единственото решение, което не обременява финансово европейските данъкоплатци.
От началото на руската инвазия в Украйна, Белгия играе ключова роля във финансовите санкции, тъй като Брюксел е дом на "Юроклийр" (Euroclear), клиринговата къща, която държи 258 милиарда евро под формата на замразени руски активи. Миналата година ЕС се съгласи да използва лихвите от тези активи в подкрепа на Украйна, като първоначалните 3 милиарда евро бяха изплатени на Киев през януари.
Освен това Белгия задели 1,7 милиарда евро корпоративни данъци от тези активи във фонд за подпомагане на Украйна.
В навечерието на европейската среща на върха за Украйна и отбраната на 6 март партия "Еколо" настоява, че трябва да се предприеме следващата стъпка - директна конфискация на активите.
"Не можем просто да обложим с данък лихвите върху тези мръсни пари“, каза съпредседателят на формацията Самюел Коголати.
"Трябва ли да оставим тези активи замразени, докато войната свърши, за да могат Путин и неговите олигарси да си ги върнат? Или трябва да действаме сега, превръщайки тези средства в инструмент за защита на Украйна и бъдещи мирни преговори?", каза още той.
"Украйна не просто се бори за своето оцеляване – тя е фронтовата линия на нашата свободна и демократична Европа. Вместо да си причиняваме финансова болка, трябва да проучим всеки начин да използваме тези замразени милиарди, за да помогнем на Украйна. Инвестирането в Украйна е инвестиране в нашата собствена сигурност“, каза лидерът на "Зелени" Барт Донд.
Искането на екологичните партии оказва натиск върху новоизбрания белгийски премиер Барт де Вевер, който обеща подкрепата на Белгия за Украйна, но все още не е обявил категорична позиция относно конфискацията на активите. Предишното правителство се противопостави на пълното изземване, позовавайки се на правни и финансови рискове. Белгийското министерство на финансите все още не е коментирало въпроса.
Други европейски лидери също засилват призивите за по-смели действия.
"Стига приказки, време е да действаме. Нека финансираме нашата помощ за Украйна от руските замразени активи", написа през февруари в "Екс" полският премиер Доналд Туск.
Ръководителят на външната политика на ЕС Кая Калас също предложи използването на активите като лост срещу Русия.
Във Франция бившият министър-председател Габриел Атал наскоро настоя за промяна на политиката, твърдейки, че тези средства първо трябва да помогнат на Украйна, а след това да бъдат в полза на френските и европейските данъкоплатци.
(Тази новина се разпространява по споразумение между БТА и Белга)
/ЛМ/
news.modal.text
