site.btaСахаров нелегално е пренесъл речта си за награждаването с Нобелова награда в Осло с помощта на норвежки дипломат, сочат разсекретени документи

В една студена декемврийска сутрин през 1975 г. съветският дисидент Андрей Сахаров се е срещнал с норвежки дипломат на една московска улица, за да предаде речта си за приемане на Нобеловата награда за мир, за да може съпругата му да я прочете на церемонията по награждаването в Осло, на която му е било забранено да присъства, сочат разсекретени 50 години по-късно документи, видени от Ройтерс.

Ядреният физик Сахаров е един от най-изтъкнатите дисиденти, критикувал състоянието на правата на човека при управлението на комунистическата партия, и баща на съветската водородна бомба, който по-късно води кампания срещу ядрените оръжия.

Властите му отказват правото да напусне страната, за да получи Нобеловата награда за мир. Петдесет години по-късно разсекретени документи, видени от Ройтерс, за първи път разкриват как Сахаров е пренесъл нелегално речта и Нобеловата си лекция в Норвегия.

Дни преди церемонията по награждаването в началото на декември 1975 г, норвежкият дипломат Виго Ланге приема телефонно обаждане от „руснак“, който искал да говори с него.

„Това беше Сахаров, който питаше дали може да дойде в посолството преди 13:00 ч.“, пише Ланге в бележка до външното министерство в Осло.

„Той помоли някой да го посрещне отвън, в случай че му бъде попречено да влезе“, допълни Ланге.

Дипломатът си спомня в бележката: „Много преди 13:00 ч. излязох навън и застанах на тротоара пред входа на посолството“.

„Постовият от милицията на улицата изглеждаше като да чака нещо. След пет минути той беше извикан и се отдалечи, а около две минути по-късно Сахаров пристигна с автомобил с шофьор, който спря от другата страна на улицата.

„Сахаров ме разпозна и аз го посрещнах на тротоара от страната на посолството. Постовият от милицията ни изучаваше с интерес, но не даде признаци, че ще
да се намеси“, пише Ланге.

„Сахаров носеше със себе си написания на пишеща машина ръкопис на Нобеловата си лекция и речта си за приемане на наградата на церемонията по връчването ѝ“, допълни дипломатът.

След това Ланге се обажда на норвежкия посланик Петер Гравер, който се присъединява към Сахаров в библиотеката на посолството. Там Сахаров моли
Гравер да гарантира, че документите ще бъдат предадени на съпругата му Елена Бонер, която по това време се намирала в Западна Европа. Гравър казва, че
ще го направи, се казва в бележката.

Бонер прочита думите на съпруга си на церемонията на 10 декември 1975 г. в норвежката столица. В речта си Сахаров заявява, че съветските власти са му отказали да пътува до Осло с мотива, че „е запознат с държавни и военни тайни“.

Сахаров е удостоен с наградата „за борбата си за човешки права в Съветския съюз, за разоръжаване и сътрудничество между всички народи“, се казва в изявлението на Нобеловия комитет.

Подробностите около награждаването остават в тайна в продължение на 50 години, а документите, свързани с наградата, присъдена на Сахаров бяха предоставени след запитване едва тази година.

През 1980 г. съветските власти интернират Сахаров в Горки, сега Нижни Новгород, град, който е бил забранен за чужденци, след като той критикува съветската инвазия в Афганистан.

Интернирането на Сахаров е отменено с указ на Кремъл през 1986 г., след като Михаил Горбачов идва на власт и въвежда политиката си на гласност.

Двамата с Бонер продължават живота си в Москва. Сахаров пътува до Запада, включително до Париж, и възобновява научната си дейност, а репутацията му е възстановена. Ядреният физик дисидент умира в Москва на 14 декември 1989 г.