site.btaТПС: Работата от вкъщи, дори за кратко, може да отслаби груповата идентичност, предупреждават изследователи

 Усамотението не е просто индивидуално преживяване, а социална сила с реални последици за груповата идентичност, динамиката на работното място, психичното здраве, образованието и провеждането на политики, заявиха днес израелски и германски изследователи. Нови открития показват, че дори временното усамотение може да отслаби връзката на индивида с неговата група и да намали уважението към групата, предаде израелската новинарска агенция ТПС 

Проучване, ръководено от проф. Лиад Узиел от катедрата по психология на университета „Бар Илан“ и Мартина Земан от Техническия университет в Кемниц, предполага, че дори кратки периоди на усамотение могат да отслабят сплотеността на колектива и да доведат до промени в поведението, подобни на социалното изключване. Това означава, че тъй като дистанционната работа, дигиталната комуникация и градската изолация стават все по-често срещани, организациите и политиците трябва да предприемат активни стъпки за укрепване на социалните връзки и предотвратяване на фрагментацията на обществото.

Справянето с ефектите от усамотението може да бъде от ключово значение за справяне с нарастващата самота, неангажираността на работното място и по-широкото социално отчуждение, смятат изследователите.

„Бяхме изненадани да установим, че дори само мисълта да си сам има значителни последици за груповите процеси“, каза Узиел. „Това проучване ни помага да разберем как дори мимолетните моменти на усамотение могат да повлияят на по-широкото социално поведение, включително как се отнасяме към нашите групи“, допълни изследователят. 

Проучването, публикувано наскоро в рецензираното Британско списание за психология, включва пет експеримента с 1312 участници. Изследователите са установили, че когато хората се съсредоточават върху себе си, докато са сами, наричано „нагласа на самотата“, те са по-склонни да възприемат своята група като по-малко ценна и да изпитват отслабено чувство за връзка. Обратно, когато участниците мислят да бъдат с други хора или в социална среда, те съобщават за по-високи нива на групово уважение и по-силна социална идентичност.

Узиел отбеляза, че изследването подчертава въздействието дори на моментното усамотение върху по-широкото социално поведение. Проучването показва, че хората с нагласа за самота съобщават за промени в нагласите, но също така показват поведенчески промени. Попадналите в подобно състояние отделят по-малко ресурси за своята група - реакция, подобна на тази, която се наблюдава след социално изключване. Тези открития предполагат, че мисълта да бъдеш сам може да доведе до социално отчуждение дори при липса на негативни емоции.

След пандемията от КОВИД-19 изолацията увеличи зависимостта от онлайн комуникациите и приложенията на проучването се простират в множество области, казаха изследователите.

Компаниите могат да подобрят сплотеността на колектива сред работещите в дистанционен режим служители чрез виртуално сътрудничество. Специалистите по психично здраве могат да използват откритията в изследването за борба със социалното отчуждение. Училищата могат да подобрят ангажираността на учениците с групово обучение. Политиците могат да проектират инициативи, които насърчават социалните връзки и намаляват общественото въздействие на самотата.

„Това изследване е особено актуално днес, тъй като хората се оказват физически по-самотни от всякога“, каза Узиел. „Разбирането на това как самотата влияе върху груповата идентичност може да бъде от ключово значение за справяне със социалното отчуждение и самотата, които са все по-разпространени в съвременното общество“, допълни изследователят. 

(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)