Предложението на американския президент Доналд Тръмп да разсели палестинците от ивицата Газа другаде, отношенията му с израелския премиер Бенямин Нетаняху, както и уволненията на федерални служители са сред основните акценти в западния печат тази сутрин.
Докато седеше до президента Тръмп във вторник, Нетаняху имаше усмивка на лицето, каквато рядко виждахме по време на предишната администрация, пише американският вестник "Ню Йорк таймс". И няма как да не е така - той получи почти всичко, за което беше дошъл във Вашингтон, добавя изданието. Според него присъствието на Нетаняху в Белия дом е знак за това колко много се е променило всичко, тъй като бившият американски президент Джо Байдън прие Нетаняху едва през юли миналата година, повече от 18 месеца след началото на последния мандат на Нетаняху и шест месеца преди края на неговия.
За разлика от него, Тръмп направи Нетаняху първия чуждестранен лидер, поканен след встъпването в длъжност преди малко повече от две седмици, отбелязва "Ню Йорк таймс". Изданието добавя, че е било "донякъде сюрреалистично да слушаме как Тръмп многократно оплаква смъртта и разрушенията за палестинския народ в Газа, докато седи до министър-председателя, който нареди войната, в която според здравните власти в Газа са загинали 47 000 души".
Британският вестник "Гардиън" пише, че политическите последици и последиците за сигурността от насилственото приемане на голям брой хора от Газа в други арабски страни ще бъдат силен противовес дори на най-агресивните заплахи на Белия дом. Изданието отбелязва, че Тръмп е направил коментарите си в началото на преговорите за втория етап от мирното споразумение в Газа и те са предизвикали опасения, че преговорите са изложени на опасност.
Според вестника предложението на Тръмп е по-близко до имперското мислене на САЩ от средата на 19-и век, отколкото "до ерата на изолационизма, която изглеждаше, че предвещава неговото избиране". "Гардиън" добавя, че във визията на Тръмп има много опасности, но краткосрочната е, че радикалната групировка "Хамас" ще сметне изказването на Тръмп за причина да се оттегли от процеса на прекратяване на огъня, включително от планираната размяна на заложници.
Друг британски вестник - "Телеграф", разсъждава над въпроса дали от правна гледна точка САЩ могат да поемат контрола над Газа.
Според вестника плановете на американския президент ще се сблъскат с големи правни пречки съгласно основните принципи на международното право. Изданието отбелязва, че тези международни закони, установени във Виенските конвенции от 1969 г. и 1986 г., строго забраняват насилственото прехвърляне на население, анексирането на територии чрез сила и отричането на правото на хората на самоопределение. От държавите се изисква не само да избягват да нарушават тези основни правила, но и да не позволяват на другите да го правят, пише "Телеграф" и дава пример с анексирането на Крим от Русия през 2014 г., което международната общност до голяма степен отказа да признае и по-скоро реши да наложи санкции.
Въпреки това не е ясно какви действия биха предприели на практика страните срещу САЩ, като се има предвид тяхното влияние като глобална сила и водеща западна икономика, допълва всекидневникът.
Американският вестник "Вашингтон пост" обръща внимание, че през първите две седмици от мандата на Тръмп демократите са изглеждали шокирани от действията му за промяна на федералната бюрокрация. Според изданието те са разкритикували "авторитарните му действия" и погазването на устоите на демокрацията от негова страна.
През последните дни обаче се обединиха около нова цел, която не се казва Тръмп, а Илон Мъск, пише изданието. Опитът на демократите да отправят единно послание, което да привлече вниманието на американския народ, идва в мрачен момент за тяхната все по-непопулярна партия, но те разполагат с малко действителни лостове за власт, тъй като Републиканската партия държи пълен контрол над двете камари на Конгреса и Белия дом, отбелязва "Вашингтон пост". Активистите от редиците на демократите са разочаровани от неспособността на партията си да направи повече, след като Тръмп и Мъск започнаха мащабните си усилия за съкращаване на федералната работна сила и разформироване на федерални агенции, допълва изданието.
Вестник "Уолстрийт джърнъл" също пише за съкращенията на Тръмп, "хвърлили ФБР в хаос". Според вестника повече от десетима федерални прокурори, които са работили по разследвания на Тръмп, са получили имейли, че са уволнени, защото не може да им се вярва, че ще изпълняват програмата на президента. Изданието цитира Стейси Янг, юристка от Министерството на правосъдието, оттеглила се миналия месец, която заяви, че служителите от администрацията на Тръмп са "обявили война на собствената си работна сила".
/БЗ/
news.modal.text
