site.btaБелгия направи завой надясно, след като фламандският националист и някогашен сепаратист Барт Де Вевер стана новият ѝ премиер

Водачът на фламандските консерватори Барт Де Вевер встъпи в длъжност като новия премиер на Белгия, съобщават агенциите.

Петдесет и четири годишният политик, който през последните години спря да подкрепя исканията за независимост на Фландрия, положи клетва пред белгийския крал Филип заедно с 14-те министри от правителството си. Това стана на церемония в кралския дворец в Брюксел.

Оттам той директно се отправи към срещата на държавните и правителствени ръководители от ЕС, която се състоя на няколко пресечки от двореца, дебютирайки броени мигове след встъпването си в длъжност и на международната и европейската сцена. В рамките на важното заседание бяха обсъдени стратегически за Съюза въпроси като отбраната и трансатлантическите отношения.

До заемането от Де Вевер на премиерския пост, който досега беше кмет на Антверпен, се стигна след сключено в петък споразумение, станало факт след сложни коалиционни преговори, продължили седем месеца. Встъпването в длъжност на този националист от нидерландскоезична Фландрия и правителството му означава, че Белгия прави завой надясно, отбелязва Франс прес.

СЛОЖНА ПОЛИТИЧЕСКА СИСТЕМА

Поделена на две големи общности - френско-и нидерландскоезична - Белгия се характеризира с изключително сложна политическа система, при която свръхпродължителните преговори за съставяне на правителство са по-скоро правило, отколкото изключение. Рекордът беше поставен в периода 2010 – 2011 г., когато те продължиха цели 541 дни.

Този път на масата за преговори седнаха пет политически формации, след като изборите през юни не излъчиха ясен победител. Водеща в преговорите беше консервативната партия "Нов фламандски алианс" (НФА) на Де Вевер, тъй като на вота тя стана първа политическа сила.

Новият кабинет събира заедно три партии от нидерландскоезична Фландрия - НФА на Де Вевер, центристката формация "Християндемократи и фламандци" и лявата "Форойт" ("Напред", Vooruit). Той ще включва и две политически сили от френскоезична Валония – центристката формация "Отдадените" (Les Engagés) и десноцентристкото Реформаторско движение.

Заедно всички те имат мнозинствo от 81 депутати в 150-местния парламент на Белгия.

През лятото коалиционните преговори удариха на камък, а основна ябълка на раздора беше бюджетният дефицит – за 2023 г. той беше 4,4 процента.

Белгия е една от страните в ЕС, срещу които Брюксел започна наказателна процедура за нарушаване на фискалните правила на Съюза, определящи, че бюджетният дефицит не бива да бъде над 3% от брутния вътрешен продукт.

Де Вевер, който е кмет на Антверпен от 2013 г., настоява за намаляване на социалните разходи и пенсионна реформа, мерки, които събудиха недоволство сред синдикатите.

Той беше заплашил, че ще хвърли кърпата, ако до петък преговорите за правителство не дадат резултат.

Споразумението беше сключено буквално в последните часове преди да изтече този ултиматум. То стана факт след маратонско 60-часово заседание, на което бяха изгладени различията и участниците в преговорите сложиха подписите си под 800-странична управленска програма.

НФА на Де Вевер не за пръв път е част от дясно коалиционно правителство, като предишният път беше в периода 2014 – 2018 г.

Фламандският политик ще поеме премиерския пост от Александър Де Кро, формирането на чиято седемпартийна коалиция продължи мъчителните 493 дни в периода 2019 – 2020 г.

Де Кро остана да управлява като служебен министър-председател след изборите през юни.

ВРЕМЕНАТА СЕ МЕНЯТ – ПЪТЯТ ОТ СЕПАРАТИСТ ДО ПРЕМИЕР НА СТРАНАТА, ЧИЙТО РАЗПАД ИСКАШЕ

Дълги години основно политическо верую и цел на Де Вевер беше разпадането на Белгия, разрушаването на държавните ѝ структури и придобиване на право на по-широко самоуправление за Фландрия дори и за сметка на всички останали региони на Белгия, отбелязва Асошиейтед прес.  

Докато полагаше клетва пред краля на церемонията вчера сутринта, Де Вевер гледаше крал Филип право в очите, същия този монарх, когото той до неотдавна гледаше с презрение и възприемаше като символ на старата идея за единство на белгийската нация.

„Заклевам се във вярност на краля“, каза той.

Това беше пореден признак, че времената се менят и че дръзките искания за независимост на Фландрия са отстъпили място на надеждите за постепенна промяна и намиране на нов баланс между 6,7-милионния нидерландскоезичен северен регион и 3,7-милионната франкофонска Валония и мултиезичния Брюксел с неговите 1,2 милиона жители, който според федералната структура на Белгия представлява отделен административен регион.

По време на кратката церемоня в двореца премиерът и възлови министри от кабинета положиха клетвата и на нидерландски, и на френски, докато няколко други членове на 15-членното правителство, произхождащи и от двете страни на лингвистичната разделителна линия, останаха верни на своя езиков лагер и я произнесоха само на майчин език.

„Можеш да не участваш в управлението и просто да седиш и да чакаш един ден да стане възможно системата да бъде превзета изцяло. Никога не съм вярвал в това“, каза той пред белгийския вестник „Стандард“. „Другият вариант е да участваш, когато можеш, и да направиш нещо за своята общност, и тъкмо това направих аз.“

„Когато не участваш със сигурност оставаш с празни ръце“, допълни той.

Езиковият въпрос преминава като червена нишка през цялата история от последния един век на Белгия. Той възниква, след като някога доминиращият френскоезичен регион Валония постепенно започва да отстъпва на Фландрия по-широки права за участие в политическия живот на фона на все по-засилващ се упадък на валонската индустриална мощ и на успоредно вървящ процес на все по-голям фламандски стопански възход.

ПЪРВИ ЗАЯВКИ НА НОВИЯ ПРЕМИЕР

Де Вевер направи и първи заявки за политиката, която смята да води в управлението.

„Ще имаме правителство, което ще стабилизира бюджета, ще води по-справедлива социална политика, ще възнаграждава труда, ще води най-строгата имиграционна политика в историята (на Белгия), ще прекрати отказа от ядрената енергия и ще инвестира в сигурност“, се казва в позиция на партията му НФА.

В интервю за валонската телевизия РТБФ Де Вевер, някогашният остър критик на Валония, обяви, че жителите ѝ няма защо „да се тревожат“ от управлението му, и добави, че очаква да си сътрудничи с либералните и центристки партии от френскоезичния южен регион, които са част от коалиционното му правителство, отбелязва Ройтерс.

Една от важните отлики между новия кабинет и досегашния на Де Кро е така нареченият баланс между половете. При Де Кро имаше почти паритет между броя на жените и мъжете в правителството, докато при Де Вевер от 15 министри представителките на нежния пол ще бъдат само три и нито една сред четиримата вицепремиери, посочва Асошиейтед прес. Новият премиер каза, че съжалява за това, но добави, че така или иначе този въпрос никога не бил приоритет за него.

Когато пристигна за срещата на върха на ЕС след церемонията в двореца, Де Вевер направи и първите си външнополитически заявки. Някогашният евроскептик обяви, че ще се бори за укротяване на „регулаторния разгул“ в Евросъюза така, че да се повиши конкурентоспособността на Съюза, и добави, че основен стожер на европейската отбрана трябва да остане НАТО, а ролята на САЩ за защитата на Европа по думите му е незаменима.

„Би било грешка да се мисли, че Европа може да се пази сама, трябва да продължим съюза със САЩ в НАТО“, каза той пред репортери при пристигането си за срещата.

В изказването си новият лидер на Белгия обеща също да увеличи размера на средствата, отделяни за отбрана. "Надяваме се да повишим военните разходи до 2% от брутния вътрешен продукт. Разговорите за по-амбициозни цели в тази посока са за по-късен етап", посочи Де Вевер.