site.btaТри модерни световни дни напомниха за самотата в ерата на онлайн какафонията

През втората половина на януари светът отбеляза почти един след друг три „модерни“ международни дни. На 20 януари, тоест в третия понеделник от януари, се падаше Тъжният понеделник. На 21 януари беше Световният ден на прегръдката. А на 23 януари беше Световният ден на самотата.

Тъжният понеделник се заражда през 2005 г. по идея на британската туристическа компания Скай Травел. Тя заедно с британския учен Клиф Арнал, по онова време ръководител на Центъра за доживотно учене, измислят този ден на базата на калкулации, в които се отчитат различни фактори, припомня „Гардиън“. Целта им обаче не е да превърнат третия понеделник от януари в най-отрицателния ден в годината, а просто да рекламират пътуванията като средство за борба срещу депресията и тъгата. През настоящата година Тъжният понеделник по ирония на съдбата съвпадна с церемонията по встъпване в длъжност на президента на САЩ Доналд Тръмп.

Световният ден на прегръдката се заражда през 1986 г. по идея на американския пастор Кевин Заборни, припомнят „Пийпъл“, АНСА и „Република“. Първоначално се отбелязва в град Клио в щата Мичиган с разнородни прояви, свързани с прегръдката. След това инициативата се разраства в САЩ, а в наши дни се отбелязва в населени места по цял свят с различни прояви.

Световният ден на самотата се отбелязва за първи път през 2018 г. по инициатива на френската асоциация  Астрее, която се бори срещу всички форми на самота, припомнят „20 минют“ и Франс прес.

Трите световни дни са все по-актуални в един свят, в който се създава илюзорното усещане, че човек никога не е сам и винаги ще има някого до себе си, когато е тъжен. Това усещане идва основно от социалните мрежи, в които хората могат да имат стотици, а защо не и милиони последователи, което им създава илюзията, че в реалния живот никога няма да останат сами и че винаги ще има на кого да разчитат.

Според френската организация „Фондация на Франция“ само във Франция една  трета от младите се чувстват самотни, а като цяло това усещане изпитват една четвърт от французите, отбелязва „20 минют“.

Според друго допитване, осъществено от социологическия институт Ифоп, почти половината от французите се чувстват почти постоянно самотни, като това състояние засяга особено жените, най-младите и жителите на парижката агломерация, съобщава Те Еф Енфо.

В Испания пък така нареченото поколение Зет в последно време се изморява все повече от социалните медии и предпочита все повече и повече завръщане към общуването на живо, отбелязва Франс прес. Тази тенденция се забелязва например по отношение на приложенията за онлайн запознанства, изоставяни от испанците в полза на групи, в които те имат възможност за реални срещи, по време на които хората се посвещават на разнородни общи занимания.

„Живеем в едно общество, в което ние сме свързани чрез интернет и социалните мрежи с други хора постоянно и въпреки това съществува едно повсеместно усещане за самота, което е много ужасяващо“, констатира психоложката от Мадрид Естер Хименес, цитирана от Франс прес. Тя разказва, че нейни пациенти споделят, че до такава степен са свикнали с онлайн общуването, че са изгубили желанието и способността да комуникират директно и на живо с хората, както са го правили техните родители или баби и дядовци.

В Италия допитване на Националната асоциация за дигиталната зависимост и кибертормоз, проведено съвместно със сайта за училищна тематика „Скуола.нет“ показа, че 14 процента от младите хора споделят, че изпитват така нареченото състояние на дигитална самота, тоест те имат трудности при завързване на истински контакти. А една четвърт от младите казва, че изобщо нямат реални приятели, отбелязва „Куотидиано национале“.

Според допитване по поръчка на Европейската комисия, реализирано през 2022 г. и наречено „Самота в Европа“, 13 процента от жителите на ЕС са споделили, че се чувстват сами в по-голямата част от времето си, допълва Франс прес.

Световната здравна организация създаде през 2023 г. Комисия за социалните връзки, която да се бори срещу феномена на самотата. Във Великобритания и в Япония съответно през 2017 г. и 2021 г. бяха създадени ведомства, които да подпомагат самотните хора и да се борят с феномена на социалната самота, припомня агенцията.

Един от аспектите на самотата в ерата, в която хората имат огромно количество дигитални приятели, е така нареченият феномен на самотните мъртъвци, отбелязват Франс прес и АНСА. На 21 януари жителите на Рим бяха потресени от новината, че две сестри са били открити мъртви в жилището си в квартала „Прати“ в италианската столица. Жените, съответно на 87 и на 93 години, не са били виждани от техни съседи в продължение на месеци. След подаден сигнал от домоуправителя на кооперацията, в която са живеели, полицията разбила вратата на жилището и открила възрастните дами починали, а телата им в напреднал стадий на разложение.

Това не е първи подобен случай, който потресе Италия, припомня изданието „Фанпейдж“. В началото на 2022 г. Италия беше шокирана от новината за съдбата на 72-годишната Маринела Берета. Мумифицираното й тяло беше открито на стол в кухнята на къщата й в Ерба, в провинция Комо, по чиста случайност. Полицията проникнала в същата, след сигнал за прекалено буйна растителност двора и най-вече за дървета, опасно наклонени през оградата и застрашаващи сигурността на минаващите край имота. Разследването на полицията и най-вече анализите на патолозите показаха тогава, че Маринела Берета е починала преди най-малко две години, преди тялото й да бъде открито и никой не е забелязал отсъствието й. Тя нямала роднини, а нейни съседи предположили, че в разгара на пандемията тя е решила да отиде при приятели в друг град и е изоставила къщата си. Имуществото на възрастната дама ще отиде при държавата след изтичане на 10-годишен период от датата на констатирането на смъртта.

През март на 2023 г. в Новара беше открито тялото на журналиста Пиер Атилио Тривулцио. Той живеел сам, имал син в Лондон и племенник в Испания, с които не поддържал никаква връзка. Сигналът, че с журналиста може би се е случило нещо, бил подаден в полицията от негов колега, с когото не се били чували от месеци. Патолози и полицията казват, че журналистът вероятно е починал през август 2022 г., тоест седем месеца, преди да бъде открито тялото му.

В съседна Франция през март 2024 г. мъж на над 50 години беше открит обесен в социалното жилище, в което живеел в Морле, в департамента Финистер. Сигналът подали съседи, които разказали в полицията, че не са виждали мъжа от дълго време. Разследването на полицията и анализите на патолозите показали, че той се е самоубил най-малко две години, преди тялото му да бъде открито, съобщават „Фигаро“ и „Телеграм“.

През 2020 г. в Пюи ан Веле в департамента От Лоар във Франзия беше открито у дома му тялото на мъж на около 70-години, за когото се грижел социален патронаж. Мъжът е починал шест месеца преди това, припомня „Сюдуест“. През юни 2024 г. в Кербернар в департамента Финистер във Франция беше открито тялото на жена на близо 70 години, за която беше установено, че е починала също шест месеца преди това, пише „20 минют“.

Проучване, публикувано по повод Световния ден на самотата на 23 януари, показа, че през 2024 г. над 30 възрастни са били открити мъртви у дома си във Франция, месеци и дори години след настъпването на смъртта им, обобщава Франс прес. Статистиката е на организацията „Малките братя на бедните“, подпомагаща самотни хора във страната. Организацията казва, че във Франция има 530 000 възрастни хора, които са в така нареченото състояние на социална смърт. Тези хора изобщо или почти нямат класически социални контакти, тоест те нямат роднини, приятели, нямат вече работна среда предвид възрастта им, не членуват в някакви асоциации, не общуват и със съседите си.

Според „Малките братя на бедните“ във Франция би трябвало да се създаде Център за наблюдение на самотните мъртъвци, който да извърши преброяване в тази насока. Въз основа на данните от това преброяване, после властите и неправителствени организации биха могли да вземат  мерки в борбата с изключителната самота на възрастните хора.

В края на миналата година по едно и също време Франция и Италия бяха потресени и от друг аспект на социалната самота -  самоубийствата. В навечерието на Коледа в Ривалта, в провинция Торино, в Северозападна Италия, медикът Алесандро Джаколето на 64 години, и съпругата му, фармацевтката  Кристина Мазера, на 59 години, се самоубиха заедно в колата си, паркирана в гаража на семейната къща, припомнят „Авенире“, „Оупън онлайн“ и  италианското издание на „Венити феър“. В началото на декември семейната двойка разказала пред местно издание трагедията на дъщеря им – Киара, която се самоубила две години по-рано на 28-годишна възраст, след като години наред не успявала да се пребори с депресията, причинена й от сексуално насилие, преживяно от нея, когато е била на 6 годинки. Насилникът й бил неин  роднина, който вече не бил между живите. Тази тройна трагедия шокира италианците, защото в този случай и младата Киара, и нейните родители са се опитали да излязат от състоянието на самотата, в която са се озовали, и да споделят с някого преживяното тежко изпитание, но това не им е помогнало.

Във Франция на Бъдни вечер миналата година 52-годишен машинист на високоскоростен влак, се самоуби, скачайки от влаковата композиция, която той управляваше, докато тя напредваше с пълна скорост в южната част на департамента Сен е Марн, съобщиха Франс прес, „Фигаро“ и Бе Еф Ем Те Ве. Трагедията, разиграла се по югоизточната високоскоростна железопътна линия, засегна около 10 високоскоростни влака и около 3000 пътници. От френската държавна железопътна компания тогава поясниха, че високоскоростните влакове имат система, която отчитала отсъствието на машиниста от кабината и спирала в крайна сметка влака, така че в никакъв момент животът на пътниците не е бил застрашен от действията на решилия да сложи край на живота си машинист. Близки на машиниста разказаха, че той е живеел сам със сина си, който е страдал от аутизъм и на няколко пъти е бил приеман в болница. Мъжът, идентифициран като Брюно Рьожони, е потърсил психологическа помощ, защото усещал, че бил на предела на силите си. Той разказвал и в акаунта си във Фейсбук за някои от трудностите си, но всичко това не го спасило от самотата и в крайна сметка от самоубийството.

Самотата в реалния живот и търсенето на привидно спасение от нея в социалните мрежи е в основата и на голямата измама с фалшив онлайн Брад Пит, за която беше съобщено в началото на годината във Франция. Французойката Ан на над 50 години, която се чувствала неразбрана от съпруга си, потърсила спасение в онлайн връзка с мним Брад Пит, зад когото се криели измамници, успели да изтръгнат от жената над 800 000 евро. Историята потресе не само Франция, а самият и Брад Пит. Той изрази съжаление, че има хора, които се възползват от любовта на неговите почитатели към него. Впоследствие се разбра, че по същата схема с мним онлайн Брад Пит са били измамени и две жени в Испания.

Самотата в семейството тласнала и 28-годишна омъжена американка Айрин да се влюби в изкуствения интелект Чат Джи Пи Ти, с когото говорела от месеци наред и когото възприемала като съвършения приятел и събеседник, съобщиха „Ню Йорк таймс“,  Бе Еф Ем Те Ве и „Лего“. Всяка седмица Айрин плащала по 190 долара за платената версия на изкуствения интелект, за да може да общува неограничено с него. Айрин споделила със съпруга си за това свое увлечение, а той го приел не като изневяра, а като средство за борба с депресията на жена му.

През 2019 г. по време на Фестивала на светлините в Амстердам британският творец Гали Мей Лукас съвместно с германската скулпторката Каролин Хинц създадоха творба, наречена „Погълнати от светлина“. Тя представяше трима души, седнали на пейка, на брега на един от амстердамските канали, като всеки един от тримата е забил поглед в мобилния си телефон. Цялата творба се осветяваше, а нейните създатели споделяха, че тя отразява един феномен, който те виждат често – по пейките в парковете, по улиците, в трамвая, в ресторантите, навсякъде хората са вперили поглед в телефоните си и никой не говори с никого. Това поглъщане от екраните на мобилните телефони се наблюдава и сред хора, движещи се по двойки или на по-големи групи. Тези хора не общуват помежду си, въпреки че са заедно.

През същата година в Билбао в Испания, на булеварда „Пасео дел Аренал“, мексиканският скулптор Рубен Ороско, специалист по хиперреалистичната скулптура, създаде творба, изобразяваща възрастна жена, седяща самотна на пейка насред градинка в центъра на града. Творбата, наречена „Невидимата самота“, е вдъхновена от истинска жителка на Билбао – 89-годишната Мерседес, която живее в пълна самота, припомнят „Вангуардия“ и „Култура енкиета“.

И докато тези творци, поставят акцента върху самотата, американската компания „Фелоус“, специализирана в офис обзавеждането,  представи модел на офис служителя на бъдещето. Моделът е разработен на базата на анализи, проведени през 2019 г. и в годините след коронавирусната пандемия. Хиперреалистичният колега на бъдещето е жена, наречена условно Ема. Тя работи в офис, на бюро, пред компютър. Бледа е, с изтощена коса в невзрачна прическа, със зачервени очи, с подпухнало лице, с изнесена напред глава, сякаш постоянно е вперила поглед в екрана. Ема е с безформено тяло, без талия, с провиснал бюст, с изпъкнал корем и налети бедра. Тя е прегърбена,  а ръцете й са в позиция на непрестанно държане на мишка или на смартфон, като палецът е трайно прегънат. Ема е плод на анализи, които показват, че например само във Франция офис тружениците прекарват по около 8 часа в офисите си и че 98 процента от офис служителите имат разнородни проблеми със здравето. 50 процента от тях например имат проблеми със зрението, 49 процента се оплакват от болки в гърба, а 48 процента казват, че имат главоболие. 7 от 10 офис служители прибягват до разнородни лекарства срещу тези проблеми. А работодателите във Франция не правят достатъчно, за да  предотвратят проблемите със здравето на своите служители. Над 25  процента от офис работниците във Франция са поискали от работодателите си подобряване на условията на работа на техните работни места, но все още чакат решение на този въпрос, се казва в раздела на френски на сайта на компанията „Фелоус“.

Същевременно в Япония като оръжие срещу самотата японецът и ландшафен дизайнер Итару Сазаки е инсталирал от повече от 10 години в град Оцучи телефонна кабина, в която всеки може да говори със себе си или да си представи, че говори с починал близък човек. Сазаки е създал така наречения „Телефон с вятъра“, след като негов братовчед починал от рак и след катастрофалното земетресение  и цунами от 11 март 2011 г. в Япония. Историята вдъхновява италианската писателка Лаура Имаи Месина да напише през 2021 г. книгата „Онова, което споделяме с вятъра“. А идеята е заимствана и на две места в Италия – в градината „Сант Андреа“ в Тревизо и на хълм край градчето Сан Пиетро Белведере в община Капаноли, в провинция Пиза в областта Тоскана, обобщава изданието „Артрибуне“.