Един месец остава до предсрочните федерални избори в Германия, които ще бъдат произведени на 23 февруари 2025 г., след като лявоцентристката трипартийна коалиция на канцлера Олаф Шолц се разпадна на 6 ноември 2024 г.
Разпадането с гръм и трясък на коалицията „светофар“ (от цветовете нейните формации - червено за Германската социалдемократическа партия (ГСДП), жълто за либералната центристка Свободна демократическа партия (СвДП) и зелено за партия "Съюз 90/Зелените") даде тон на предизборната кампания, която бързо се превърна в необичайно ожесточена, отбелязва ДПА.
Шолц обвини уволнения си финансов министър Кристиан Линднер в „седмици на саботаж“ и в липса на „необходимата морална зрялост“, за да върши работата си. Лидерът на консервативната опозиция Фридрих Мерц заклейми поведението на Шолц като „срамно“. Използвайки пейоративна форма на името на съперника си, Шолц отвърна на удара с фраза, която отекна в репортажите от кампанията: „Фрице Мерц обича да говори глупости.“
В опит да охладят страстите основните партии - с изключение на крайнодясната „Алтернатива за Германия“ (АзГ) и бунтарския Алианс на Сара Вагенкнехт - подписаха преди Коледа споразумение, че ще се стремят към коректно поведение. Текстът, дълъг две страници и половина, беше насочен срещу екстремистките изявления, целенасочената дезинформация и нарушаването на предизборните прояви. Той също така се стреми да сведе до минимум насилието и личните нападки по време на кампанията. „Дебатираме с уважение един към друг, въздържаме се от лични унижения или нападки към личното или професионалното обкръжение на политиците“, съгласиха се подписалите се.
Макар че през януари не се наблюдаваше същото ниво на ожесточение между партиите, месецът поднесе изненади, включително изключително необичайната намеса на технологичния милиардер Илон Мъск, който открито подкрепя АзГ.
Залогът е по-висок от всякога, тъй като крайнодесните партии получават все по-голяма подкрепа на целия континент, а германската икономика е в рецесия за втора поредна година. Ето защо не е ясно дали пактът за честна игра ще продължи да смекчава напрежението през последния месец на кампанията, посочва ДПА.
Трудно е да се прогнозират въпросите, които ще окажат най-голямо влияние върху германските избиратели в деня на изборите.
Нападението срещу коледния базар в източния град Магдебург, при което загинаха шестима души, изведе проблемите на вътрешната сигурност на първо място в дневния ред на кампанията по време на коледните празници.
Последното нападение с нож в южния град Ашафенбург, при което афганистанец, търсещ убежище и имащ психически проблеми, уби 2-годишно дете, допълнително засили разгорещения дебат за миграцията и депортациите.
Новият президент на САЩ Доналд Тръмп може да поднесе нови изненади, въпреки че според медийни информации той може да не изпълни веднага заплахите си за налагане на търговски мита на Европейския съюз.
Тръмп също така обеща бързо да прекрати войната на Русия в Украйна, което може да има огромни последици за предизборната кампания.
Много гласоподаватели се вълнуват и от събитията оттатък южната граница, във Виена, където крайнодясната Австрийска партия на свободата е напът да състави правителство, след като центристките партии не успяха да постигнат коалиционно споразумение.
Независимо от това колко бурна ще бъде кампанията, след първите зимни избори от 1987 г. насам поне две партии в крайна сметка ще трябва да се обединят, за да управляват 84-милионното население на Германия.
На последните избори през 2021 г. бяха нужни общо десет седмици, за да се сформира коалицията на канцлера Шолц между неговата партия, социалдемократите, Зелените и либералите. Този период от два месеца и половина за съставяне на правителство е „в рамките на обичайното“, заяви за АФП Уве Юн, преподавател по политически науки в Университета в Трир. „До 2005 г. (...) в Германия почти винаги е имало сравнително лесни процеси на създаване на коалиции“, добави той.
Но все по-голямата поляризация на политическия живот затруднява постигането на компромиси както в Германия, така и в останалата част на Европа. Най-дългият междинен период беше през 2017 г., когато консерваторите на Ангела Меркел се нуждаеха от шест месеца, за да сформират коалиция със социалдемократите. Първият опит на Меркел за коалиция със Зелените и либералите се провали зрелищно, което удължи чакането.
Според социологическо проучване за телевизия Цет Де Еф от петък консервативният блок ХДС/ХСС води с около 30% от гласовете, следван от крайнодясната АзГ (21%), ГСДП (15%) и "Съюз 90/Зелените" (14%).
Все още много неща могат да се случат в германската игра на „политическа рулетка“, посочи анализаторът Михаел Брьонинг. „Фрагментацията може да доведе до исторически раздробен парламент с до осем фракции, които да се борят за властта“, каза той в интервю за АФП.
Но свободните демократи, които затръшнаха вратата на правителството на Шолц през ноември, и Алиансът на Сара Вагенкнехт, лява популистка партия, създадена преди година, са близо до прага от 5% от гласовете, необходими за влизане в долната камара на парламента, което прави класирането им несигурно.
Ако лидерът на консерваторите Фридрих Мерц спечели и му бъде връчен мандат да състави правителство, коалиция със социалдемократите или Зелените е сред най-вероятните сценарии, посочва АФП.
Подобно на останалите партии, консерваторите изключват всякакво сътрудничество с крайната десница.
