site.btaЛичната ми цел е хората в България да са запознати с Европейския парламент и да не гласуват по симпатия, каза евродепутатът Ивайло Вълчев в интервю

Ако имам някаква лична цел, тя е на следващите избори, след пет години, хората в България да са наясно за какво гласуват – за това, че в този парламент те изпращат хората, които формират политиката на Европа. Искам хората да са запознати с Европейския парламент, кои са европейските партии и когато отидат да гласуват, да не е по симпатия, а да знаят точно в коя от европейските партии ни изпращат, каза пред журналисти евродепутатът Ивайло Вълчев.

В България си мислим, че в Брюксел и Страсбург се случва нещо от само себе си и трябва да се изпратят двама-трима българи, които да пазят страната ни да не й е случи нещо лошо. Въобще не е така. Хората трябва да знаят, че така, както гласуват за български парламент, гласуват и за европейски, зави Вълчев.

Според него трябва да се знае, че например както гласуват за „Има такъв народ“, така гласуват за „Европейските консерватори и реформисти“ (ЕКР) тук, а това означава, че трябва да знаят какви са техните политики.

Вълчев посочи също, че си е поставил няколко задачи за този мандат, а лични амбиции няма, защото е изпратен тук от избирателите на дадена партия, които трябва да представлява.

Следва пълния текст на интервюто:

Успяхте ли да се сработите с българската делегация? 

Още от първия ден се разбираме. Естествено имаме политически различия, защото представляваме различни политически виждания, но ни събират нещата, които са важни за България. Вторниците в Европарламента ние имаме срещи на цялата делегация и си говорим за това, което предстои в дневния ред и през следващите седмици и месеци и може да засегне страната ни. Имаме разбирателство по доста въпроси, които са важни за България. Например сме единодушни, че нашата страна трябва сама да отговаря за границите си, а не Фронтекс да поеме охраната. Сами трябва да сме отговорни, но за да се случи това Европа трябва да инвестира. Тя трябва да инвестира не само в северните граници. Обясняваме на колегите си и те са съгласни, че южната граница също е много важна. Искаме да има споделена отговорност, а не да се вменява на граничните държави цялата отговорност, без те да получават никаква помощ. Важно е обаче помощта да се изразява в това, на България да й бъде даден шансът тя сама да защити границите си.

Какво Ви е мнението за новосформираното българско правителство? 

По съвсем различен начин изглежда България тук и аз го усещам дори само от разговорите, които водим в нашата група. Щом от групата на ЕКР разбраха, те веднага изявиха желание да бъдат полезни по някакъв начин. Мисля, че това правителство ще бъде доста прагматично. Още вчера премиерът Росен Желязков го показа с поведението си. Ние сме били свидетели как през последните години български премиери идват само за потупванията по рамото и за снимките. Вчера Желязков показа спокоен и прагматичен тон, абсолютни познания за това, какво трябва да се случи със страната ни и показа желанието, за това да се случи.

Разбира се, няма как да няма моменти на колизии на идеи в разговорите, защото са събрани партии, които са различни в политически аспект и преследват различни неща, но всеки от тях е направил големи политически компромиси. Това, което ние искаме е, обикновените хора в България да усетят максимално бързо ползите от редовно правителство.

Успявате ли да се ориентирате в „брюкселския език“? 

„Брюкселския език“ е направен наистина така, че да изглежда все едно два робота си говорят. За щастие аз съм член на групата на ЕКР, група, която залага на нормалността и бяга от този изкуствен език. Ние наричаме нещата с истинските им имена, защото така е нормално. Примерно, когато става въпрос да защитим правата на жени, които ще раждат, ние говорим за бременни жени, а не за личност, която е готова да даде живот на друга личност. Ясно е, че някога целта е била да се създаде език, в който да се избегнат всякакви двусмислици, но вместо да опростява работата на институциите той е започнал да служи като наметало, с което се опитват да скрият все повече неща. Според мен този „правилен език“ вече е описан в книгата на Оруел „1984“.