Имената на петима кандидати ще фигурират в бюлетината за президентските избори в Беларус тази неделя, но през последните 31 години има само един победител. На власт от 1994 г. Александър Лукашенко е сигурен в спечелването на нов петгодишен мандат чрез избори, за които опозицията в изгнание предварително обяви, че ще бъдат манипулирани. Опозицията призова беларуските граждани, имащи право на глас, да отбележат квадратчето, което им позволява да отхвърлят всички предложени кандидати.
Седемдесетгодишният Лукашенко представя себе си като лидер, който е твърде зает с работа в полза на нацията, за да може да участва в предизборна кампания. "Честно казано, аз не я следя. Просто нямам време за това", каза той пред работници от фабрика миналата седмица.
Няма очевиден наследник Лукашенко, който на няколко пъти в миналото ту приемаше, ту отхвърляше поставяния му етикет на последния диктатор в Европа и който през последните месеци започна да освобождава от затвора някои опозиционери в очевиден опит да възстанови отношенията си със Запада.
Масовите протести едва не го свалиха от власт след предишните президентски избори през 2020 г., когато западните правителства подкрепиха твърденията на опозицията, че той е фалшифицирал резултатите от изборите и е откраднал победата от Светлана Тихановска, лидерката на опозицията.
Според групи за защита на правата на човека силите за сигурност на Лукашенко са задържали десетки хиляди протестиращи, а всички водещи опозиционери са били хвърлени в затвора или принудени да избягат от страната.
Вотът в неделя ще се произведе в страна, в която независимите медии са забранени и блокирани. Групата за защита на правата на човека "Вясна", която е обявена за екстремистка организация от Минск, твърди, че в страната има около 1250 политически затворници. Лукашенко обаче отрича да има такива.
Иван Кравцов, секретар на Координационния съвет на беларуската опозиция (Координационен съвет по организацията на процеса за преодоляване на политическата криза) в изгнание, признава, че опозицията води тежка борба за установяване на контакт с беларусите.
"За повечето хора политиката не е на първо място в дневния ред. На дневен ред е оцеляването", каза той в интервю за Ройтерс по телефона. "Приоритетите са се променили. През 2020 г. хората възприемаха кампанията като реална възможност за промяна на властта. Сега, знаете ли, понякога опозиционните лидери в изгнание се борят да бъдат значими вътре в страната", добави той.
Татяна Чулицка, беларуски преподавател в университета във Вилнюс, Литва, заяви, че четиримата алтернативни кандидати не са се осмелили да критикуват президента. "Това не са кандидати в нормалния смисъл на думата. Те просто играят в тази кампания. Те не се конкурират с Лукашенко", заяви тя в интервю по телефона.
Освобождаване на затворници
Въпреки че резултатът не е под въпрос, Лукашенко е изправен пред сериозни предизвикателства в отношенията си с Москва и Запада, тъй като се насочва към седмия си мандат на власт на фона на вероятни мирни преговори за прекратяване на руско-украинската война.
Близък съюзник на руския президент Владимир Путин, той позволи на Москва да използва територията на Беларус като плацдарм за пълномащабното си нахлуване в Украйна през февруари 2022 г. и плати цената за това под формата на западни санкции. През следващата години Путин обяви разполагането на руски тактически ядрени оръжия в Беларус.
Ако войната приключи - нещо, което новият президент на САЩ Доналд Тръмп обеща да постигне бързо - тогава политическите анализатори очакват Лукашенко да се стреми към разведряване на отношенията с Европа и САЩ и да се опита да отмени санкциите.
Това би било в унисон с дългогодишния му опит да флиртува от време на време със Запада, за да предотврати пълната зависимост на Беларус от Русия и риска да бъде погълната изцяло от много по-големия си съсед.
"Ако войната приключи, за Лукашенко ще се открият определени възможности, ако иска да продължи тази тактика на балансиране между Русия и Запада", заяви Чулицка.
При първите несигурни признаци за отслабване на репресиите от юли насам Лукашенко издаде т. нар. хуманитарни помилвания на 250 души, излежаващи присъди за предполагаема екстремистка дейност. Той също така разреши ограничен достъп в затвора на двама от най-известните опозиционери - Мария Колесникова и Виктор Бабарико, които бяха изолирани в продължение на почти две години без никакъв контакт с външния свят.
Опозицията заявява, че приветства тези променим но много хора остават в затвора, а арестите продължават.
По-рано тази седмица лидерката на беларуската опозицията в изгнание Светлана Тихановска заяви в интервю за Ройтерс, че освобождаването на политически затворници на порции е част от играта, която Лукашенко играе със Запада. "Трябва да спрем репресиите, да освободим всички затворници и може би тогава ще разговаряме с вас", каза тя.
(БТА)
(Превод от английски: Симеон Томов)
/ГГ/
news.modal.text
