За Марко Рубио по-лесното мина. Сенатът утвърди кандидатурата му за държавен секретар единодушно, като демократи и републиканци в един глас хвалеха достойнствата и преценката му.
Сега обаче предстои може би най-голямото предизвикателство за него, справянето с което ще определи съдбата му на поста - да запази пълната подкрепа и на новия си шеф Доналд Тръмп.
Петдесет и три годишният Рубио встъпва в длъжност с по-голям опит от предишните държавни секретари на Тръмп, тъй като през 14-те години, в които беше сенатор, участваше активно в процесите на формиране на външната политика на САЩ към редица световни региони - от Индо-тихоокеанския до Близкия изток и Южна Америка. Но този опит, съчетан с дългогодишните му "ястребски" позиции относно Русия и подкрепата му за ролята на Вашингтон в НАТО, е обстоятелство, което според някои в един момент може да му навлече гнева на Тръмп.
"Дали пък Рубио няма да се сблъска с някои предизвикателства при постигането на единомислие с Тръмп относно целите и задачите на американското могъщество", каза Томас Шанън, бивш американски дипломат, работил с Рубио при управлението на Барак Обама и първия мандат на Тръмп.
Въпреки това церемонията по полагането на клетва от Рубио вчера премина в дух на колегиалност. По време на тържествения ритуал вицепрезидентът Джей Ди Ванс, с когото бяха колеги в Сената, го нарече приятел и "човек, търсещ надпартиен консенсус".
В краткото си изказване по време на церемонията Рубио повтори вижданията на Тръмп и подчерта, че правителството и Държавният департамент трябва да се ръководят във всичките си действия от целта да направят страната по-силна, по-сигурна и по-благоденстваща.
"Не направим ли дори само едно от тези три неща, значи нищо не сме направили", каза Рубио.
След това, когато отиде в Държавния департамент, за да се представи на служителите там, той повтори тези думи, като обяви, че в политическите си действия ще бъде верен на доктрината на Тръмп "Америка на първо място".
В подкрепата за Рубио във Вашингтон се съдържа и нотка на надежда от страна на мнозина в политическия естаблишмент, че той ще бъде фактор на стабилност в сегашните несигурни времена в света. В интервюта с над десетина конгресмени от Републиканската и Демократическата партия, а също и с бивши дипломати и негови колеги, многократно се повтаряше оценката, че номинирането му за ръководител на американската дипломация е "мъдър" избор, защото той не е неизвестна величина на международната и вътрешната сцена.
"Мисля, че навсякъде, във всяка страна и континент, които ще посети, той ще води политика, която няма да ни компрометира, така че можем да бъдем спокойни", каза сенатор Кевин Креймър, републиканец от Северна Дакота. "Не че очаквам всяка страна да ни харесва и да бъде в добри отношения с нас, но все пак мисля, че можем да бъдем спокойни."
Светогледът на Рубио е оформен от личната му история и тази на семейството му: син на имигранти от Куба, пристигнали в Маями през май 1956 г. "без нищо, само с мечтата за по-добър живот", той се яви на изслушване в Сената тези дни. Баща му бил барман, а майка му работела като камериерка в хотел.
"Благодарение на тях имах привилегията да се родя като гражданин на най-великата страна в историята на света", каза той. "И да израсна в сигурен и уютен дом, отгледан от родители, които направиха бъдещето на децата си смисъл на своя живот".
По думите му той е сбъднал "американската мечта по неповторим начин", като се издига от градски комисар във Флорида (нещо като общински съветник - бел. ред.) до член на щатската Камара на представителите, а впоследствие става и нейният първи председател от кубински произход.
Когато Рубио стана председател на Камарата, "това беше голямо постижение. Мисля, че като послание церемонията беше насочена изцяло към Куба, без значение дали там искаха чуят, или не", каза Дан Гелбър, който по онова време е лидер на демократите в щатския законодателен орган на Флорида. По думите му двамата с Рубио си остават приятели през годините въпреки "сериозните политически различия" помежду им.
"Той никога не е бил негодник. Винаги се е отнасял с уважение към парламентарната процедура и се е вслушвал в гласа ни", каза Гелбър. "Точно така съм си представял винаги как трябва да изглежда управлението, двете партии да работят заедно в името на обществения интерес."
Възходът на Рубио продължава и през 2010 г. той покорява нов рубеж, когато е избран за член на Сената на гребена на вълната на подкрепа за така нареченото Чаено парти - консервативна фракция в Републиканската партия, успяла да вкара много нови лица в американската политика. Акцентът в първата му реч като сенатор е върху "американското чудо", което кара много хора по света да загърбят всичко и да емигрират в САЩ, за да "осигурят по-добро бъдеще на децата си".
Няколко години по-късно става член на надпартийна група, която се обявява за осигуряване на законов път за придобиване на гражданство от нелегалните имигранти, които вече са в САЩ. Той е и една от основните движещи сили при изработването на знаков общ законопроект за имиграцията с демократите, приет от Сената, но блокиран в Камарата на представителите заради бурните реакции и ожесточената съпротива на консерваторите.
През изминалите десет години оттогава възгледите на Рубио за имиграцията се измениха, доближавайки се до по-твърдолинейните позиции на Тръмп, който в понеделник спази предизборното си обещание, че през втория му мандат ще има масови депортации и запечатване на границите на САЩ за незаконната миграция.
В изслушването за утвърждаването си на поста Рубио повтори мрачната визия на Тръмп за американската имиграционна система, обявявайки, че "деспоти и наркотерористи се възползват от отворените граници, за да организират масова миграция, трафик на жени и деца и да заливат градовете ни с фентанил и насилие на престъпни банди".
Тонът на изказването му наистина беше изумителен за Рубио, който всячески се опитва да докаже, че публичните му изявления не се отклоняват по никакъв начин от тези на Тръмп. Макар и колегите му от другия лагер да споделят мнението, че той наистина е започнал да възприема риториката на Тръмп, те все пак се надяват, че Рубио няма да мине изцяло на антисистемни становища по политическите въпроси.
"Мисля, че Марко е "ястреб", но той е и интернационалист. Според мен предизвикателството пред него се състои в това да съхрани американската традиция на изграждане на надпартийни консенсуси по ключови външнополитически теми", каза сенатор Брайън Шац, демократ от Хавай, работил с Рубио в Комисията по външни работи на Сената. "Но в обкръжението на Тръмп има и хора, които искат да избягаме от ролята си на лидер на свободния свят. Марко добре разбира къде се крие силата на Америка и именно това ми дава надежда, че не всичко е загубено."
Представителите и на двете основни политически партии в САЩ са съгласни, че Тръмп е този, който ще реши дали Рубио е достатъчно МАГА (от английски Make America Great Again, MAGA, "Да направим Америка отново велика", движението на Тръмп - бел. ред.), за да остане член на правителството и да представя възгледите си по света. Той безцеремонно уволни първия си държавен секретар Рекс Тилърсън с туит и отдавна е дал заявка, че смята външната политика за своя територия.
Рубио сам е изпитвал гнева на Тръмп на гърба си. По време на първичните избори на републиканците през 2016 г. двамата си размениха детински обиди, като президентът го нарече "малкия Марко". Рубио отвърна на Тръмп с обида към външността му, като му се подигра, че ръцете му били малки, и го нарече "мошеник" и "вулгарен".
Помолен да коментира дали Рубио ще се задържи дълго на поста, конгресмен Майкъл Маккол, който доскоро беше председател на въшнополитическата комисия в Камарата на представителите, направи препратка към миналото. "Все пак говорим за правителство на Тръмп", посочи Маккол. "Но мисля, че той умее да оцелява." (БТА)
(Превод от английски: Владимир Сахатчиев)
/ДИ/
news.modal.text
