site.btaКоментари на австрийски политолози за вътрешнополитическите събития

Австрийските политически наблюдатели коментират развитието на вътрешнополитическите събития в специални телевизионни предавания, обзор на казаното дотук предлага сайта на радиото и телевизията ОРФ.

През последните месеци Австрийската народна партия (АНП) зае ясна позиция срещу Австрийската партия на свободата (АПС), като винаги изключваше коалиция. По време на предизборната кампания винаги се повтаряше, че „не може да бъде създадена държава“ с лидера на АПС Херберт Кикъл, който е „екстремист, застрашаващ демокрацията“. Отношение, което вече е история с рухването на идеята за пакт между АНП, Австрийската социалдемократическа партия (АСДП) и НЕОС, както заяви новият действащ партиен лидер Кристиан Щокер след избирането му в неделя. Политологът Петер Филцмайер говори пред ОРФ за „завой на 180 градуса“ от страна на АНП.

В същото време той обяснява причината: „АНП избра много по-благоприятния от двата лоши варианта“ - алтернативата щеше да бъде нови избори, на които едва ли щяха да се справят по-добре, отколкото на последните. Стъпката, че сега „иска да бъде младши партньор на АПС“, „със сигурност е била предприета с много скърцане със зъби“, но партията вероятно е била готова да плати „почти всяка цена“ за да участва в правителството.

Какво се случи? Веднага след като беше единодушно избран от Изпълнителния комитет на АНП, новият действащ партиен лидер Кристиан Щокер се появи пред камерите в неделя следобед. За да представим ситуацията в контекст: Щокер беше генерален секретар на АНП и наследи Карл Нехамер, който предишния ден обяви оставката си като канцлер и лидер на АНП, тъй като икономическото крило на АНП беше надделяло с афинитета си към коалиция със синята партия.

Нехамер и Щокер винаги са говорили в един глас, особено когато ставаше дума за противопоставянето им на АПС. Но на пресконференцията вчера Щокер заяви, че АНП ще приеме всяко предложение за разговори от АПС за коалиционни преговори, ако Партията на свободата получи мандат за управление от федералния президент Александър Ван дер Белен, защото сега ситуацията е „различна“. Той обясни, че при променената ситуация след провала на преговорите с АСДП лично ще води коалиционните преговори с лидера на АПС Кикъл, когото месеци наред остро критикуваше и изключваше възможността за правителство с него. Не става въпрос за Кикъл или за него, а за това страната да получи стабилно правителство и да не се губи време с предизборни кампании, каза Щокер.

Според Филцмайер обаче не само АНП, а и Ван дер Белен са направили завой на 180 градуса. В събота федералният президент каза, че „гласовете в АНП, които изключват сътрудничеството с Кикъл, са станали по-тихи“ и че по този начин се е отворил нов път.

Политоложката Катрин Щайнер-Хамерле заяви в интервю за късните телевизионни новини в неделя, че този обрат вероятно е бил разбран от мнозина в смисъл, че политиците не казват истината - особено по време на предизборни кампании. „Политиците вече са еластични към ситуациите“, каза Щайнер-Хамерле.

За политическия консултант Томас Хофер и социолога Петер Хайек това прави сътрудничеството между АНП и АПС много вероятно. „Смятам, че промяната в тази линия от страна на Ван дер Белен, а също и на АНП /.../ отвори много широко портите в посока  сътрудничество на АНП с АПС“, казва Хофер в интервю за осведомителната агенция АПА. Дори ако Ван дер Белен поиска в преамбюла на правителствената програма да се включи ангажимент към правата на човека, свободата на медиите и ЕС (както президентът Томас Клестил поиска от правителството на АНП и АПС с канцлер Волфганг Шусел през 2000 г.), Кикъл „вероятно би могъл да заобиколи“ това.

Хайек се позовава на изявленията на Щокер, че АНП би приела всяко предложение за разговори от страна на АПС за коалиционни преговори: „Има много голяма вероятност нещата да се развият в посока на коалиционни преговори между АПС и АНП“. „Сега всичко зависи от това как ще реагира Кикъл, включително и към личността на Щокер“, казва социологът с оглед на понякога много острите думи на управляващия лидер на АНП към Кикъл.

В същото време Хайек посочва възможни негативни последици за Народната партия: „АНП има проблем в средносрочен и дългосрочен план“. Въпросът е как ще реагира на това електоратът на АНП. В края на краищата подобен ход потенциално би могъл да направи АНП още по-малко отличима от АПС. Съществува и възможността АПС да спечели повече избиратели от консервативния лагер.

Според Хайек разочарованите гласоподаватели на АНП „от буржоазно-либералния сегмент“ евентуално биха могли да мигрират към НЕОС. Според него в момента АНП е „на ръба“; „забележително е“, че никой друг освен предишния генерален секретар не поема партията. Също така е „наистина забележително“, че след провала на преговорите нито АНП, нито АСДП са в състояние да докажат, „че републиката може да разчита на тях“.

„Повишаването на престижа на АПС сега със сигурност е тежко за някои избиратели на АНП. Това несъмнено е кризисна ситуация за партията“, допълва Хофер, като споменава и често отправяните остри думи на Щокер по адрес на Кикъл. „Щокер често ще трябва чува собствените си цитати, но ще го изтърпи“ - също и защото „вероятно няма да бъде следващият кандидат за лидер на АНП на нови избори“.

Щокер е „все още малко неизвестен“ в новата си роля, казва Филцмайер. Той е „здраво свързан с АПС от Винер Нойщат - града, откъдето идва; оттам е и Михаел Шнедлиц, генерален секретар на АПС, с която Щокер няма принципни проблеми“. Въпросът сега е дали той „все пак няма да остане малко по-дълго“, казва Филцмайер. „Временните решения в Австрия често продължават по-дълго, отколкото може да се предположи.“