Започнаха дебатите в германския Бундестаг преди вота на доверие, на който ще се подложи канцлерът Олаф Шолц, съобщиха агенциите.
Изборите ще определят дали "ние, като силна държава, се осмеляваме да инвестираме в бъдещето ни, дали вярваме в себе си и в страната ни, или залагаме бъдещето си на карта? Рискуваме ли сплотеността и просперитета си, като отлагаме инвестиции, които отдавна трябваше да направим", заяви Шолц заяви пред депутатите.
Обръщението на Шолц включваше обещания да "модернизира" строгите правила, които Германия сама си е наложила по отношение на дълговете, и да увеличи минималната работна заплата в страната.
Десноцентристкият му опонент Фридрих Мерц отговори, че правителството на Шолц "оставя страната в една от най-големите икономически кризи в следвоенната ѝ история".
"Стоите тук отпред и казвате: "Нека нещата си продължат постарому, да трупаме дългове за сметка на младото поколение", да харчим пари, а думата "конкурентоспособност" на германската икономика не се чу нито веднъж в речта, която произнесохте днес", каза Мерц.
Канцлерът заяви, че Германия е страната в Европа, която извършва най-големи военни доставки за Украйна и той иска това да остане така, но повтори позицията си, че няма да предостави крилати ракети с голям обсег "Таурус" заради опасения, че това може да задълбочи конфликта. Освен това той каза, че няма да изпрати германски войски в Украйна.
"Няма да направим нищо, което да навреди на сигурността ни", заяви той.
Мерц, който каза, че е склонен да изпрати на Украйна ракети с голям обсег, обясни, че "няма нужда от уроци по война и мир" от партията на Шолц. Въпреки това той отбеляза, че политическите съперници в Берлин са единодушни в "желанието си да направят всичко възможно за спиране на войната в Украйна, колкото се може по-скоро".
Проучванията сочат, че Германската социалдемократическа партия на Шолц изостава от опозиционния Християндемократически съюз на Мерц. Вицеканцлерът Роберт Хабек от "Зелените" също е кандидат за канцлер, въпреки че партията му е с по-слаба подкрепа.
Крайнодясната "Алтернатива за Германия" (АзГ), която има високи резултати в проучванията, номинира Алис Вайдел за свой кандидат за канцлер, въпреки че няма шансове тя да заеме поста, тъй като останалите партии отказват да работят с АзГ.
В Германия, страна с 83 милиона души население, която цени стабилността, искането на вот на доверие от парламент е рядкост, посочва АП. Това е едва шестият път в следвоенната ѝ история, в който канцлер иска такъв вот.
Последният бе през 2005 г., когато тогавашният канцлер Герхард Шрьодер предизвика предсрочни избори, които бяха спечелени от десноцентристкия канцлер Ангела Меркел.
/ЛМ/
news.modal.text
