site.btaЕвропейски нюзрум: Редица европейски държави преустановиха разглеждането на молби за убежище на сирийци след падането на Башар Асад
След падането на режима на президента Башар Асад в Сирия редица европейски държави преустановиха разглеждането на молби за убежище на сирийски граждани. Как европейските власти реагират на това развитие на събитията и ще решат ли да установят дипломатически отношения с групировката, която твърди, че в момента управлява страната, но по настоящем е обект на санкции от страната Европейския съюз, обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Редица европейски държави преустановиха процедурите по разглеждането на молби за убежище от сирийски граждани в резултат на новите обстоятелства, създадени от падането на режима на Башар Асад, въпреки че ситуацията в страната остава несигурна и напрегната.
В края на ноември ислямистки бунтовници от групировката "Хаят Тахрир аш Шам" (ХТШ) започнаха офанзива срещу правителствените войски. Миналия уикенд "Хаят Тахрир аш Шам" и съюзниците ѝ навлязоха в столицата Дамаск, слагайки край на повече от петдесетгодишното брутално управление на семейство Асад. Башар Асад пое поста президент на Сирия през 2000 г. след смъртта на баща му Хафез Асад, който управляваше страната от 1971 г.
Крахът на половинвековния режим на клана Асад е следствие на тринадесетгодишната гражданска война, предизвикана от бруталното потушаване на продемократичните протести. Конфликтът отне живота на повече от 500 000 души и принуди половината от предвоенното население на страната, наброяващо 23 милиона души, да напусне домовете си, а милиони от тях - да избягат в чужбина.
По данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците разселените сирийци са получили убежище в повече от 130 държави по света, въпреки че по-голямата част от тях живеят в съседни страни в региона, сред които Ливан, Йордания, Ирак, Египет и най-вече Турция, в която има около три милиона сирийци.
Данните, публикувани в сряда от Агенция на Европейския съюз в областта на убежището (European Union Agency for Asylum - EUAA), показват, че в края на октомври в държавите от ЕС са разглеждани общо над 100 000 молби за убежище от сирийски граждани, като след падането на Асад обработването им в редица европейски държави бе замразено.
Страните от ЕС спират предоставянето на убежище на сирийци
Въпреки че Европа не е основната дестинация за разселените сирийци, има държави, които приемат тези граждани от години, като Германия, където те пристигнаха масово в средата на миналото десетилетие, достигайки почти един милион души.
Решението на Германия да преустанови обработването на молби за убежище засяга не само 47 000 души от Сирия в страната. Според говорител на Федералната служба за миграция и бежанци, гражданската война и настоящата политическа ситуация в Сирия ще бъдат основни фактори при вземането на решение дали кандидатите да получат убежище или не.
Заместник-говорителката на министерството на вътрешните работи Соня Кок посочи, че "съществува възможност за намаляване на приоритета на решенията за предоставяне на убежище" - опция, до която Федералната служба за миграция и бежанци може да прибегне при неясни ситуации, като настоящата в Сирия. Това означава, че решенията относно предоставянето на убежище няма да бъдат решавани, а поставяни отново на дъното на купчината, а други решения за предоставяне на убежище ще бъдат приоритизирани, каза тя.
От своя страна френското правителство последва други европейски държави в решението си да замрази процеса на предоставяне на убежище. "Решихме да приемем мярка, вдъхновена от германската", потвърди източник от френското външно министерство.
В понеделник Италия също се присъедини към страните, които преустановиха обработката на молби за убежище.
Държави като Австрия (почти 15 000 кандидати за убежище от Сирия по данни на Върховния комисариат на ООН за бежанците за 2024 г.) и Швейцария, която не е член на Европейския съюз (малко под 500 кандидати за убежище от Сирия), също замразиха процеса по обработка на молбите в светлината на новите събития. Всяка година Швейцария получава по няколкостотин молби за убежище от сирийски граждани, като през 2015 г. броят им достигна най-високата си стойност - над 4700.
Белгия (над 4000 кандидати за убежище от Сирия) също е спряла обработката на молби за убежище от сирийци. Властите в страната искат повече яснота относно бъдещия курс на Сирия и рисковете от евентуално връщане в страната. "Статутът на бежанец не е непременно вечен. Ако ситуацията в Сирия се подобри трайно, ще поискам от Генералния комисариат за бежанците и лицата без гражданство (службата, която отговаря за обработката на молбите) да преразгледа статута на бежанците на сирийците, пристигнали тук през последните пет години", заяви държавният секретар по убежището и миграцията Никол де Мур.
В Нидерландия кабинетът налага шестмесечно замразяване на решенията по молбите за убежище на сирийци. Това съобщи министърката по въпросите на убежището и миграцията Марьолайн Фабер в писмо до Камарата на представителите (долната камара на нидерландския парламент). Сирийците, чиито молби са отхвърлени, няма да бъдат връщани обратно.
Във вторник имиграционните власти на Финландия, Швеция, Дания и Норвегия, която не е член на ЕС, се присъединиха към други европейски държави и обявиха, че спират обработката на молби за убежище от сирийски граждани в отговор на свалянето на авторитарния режим на Башар Асад.
Министър-председателката на Дания Мете Фредериксен от Датската социалдемократическа партия, която политически принадлежи към групата на Прогресивен алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент и която често остава изолирана сред европейските социалдемократи заради позицията си по отношение на имиграционната политика, очаква сирийците да се върнат у дома, за да възстановят страната си след падането на режима на Асад. "Ако бях принудена да избягам от Дания, щях да имам голямо желание да се върна. Това е моята страна, моят език и мястото, където семейството ми живее от поколения", каза Фредериксен.
В бившата държава членка на ЕС, министерството на вътрешните работи на Великобритания ( почти 5700 кандидати за убежище от Сирия) зае позиция, подобна на тази на Германия или Франция, като преустанови обработката на молби за убежище от сирийски граждани, докато "оцени" настоящата ситуация, се казва в изявление на британското ведомство.
Португалия все още не е взела решение дали да прекрати приемането на бъдещи мигранти, заяви португалският министър-председател Луиш Монтенегро. Страната няма да върне 1243-те бежанци, които в момента са настанени на нейна територия, в Сирия след падането на режима на Асад, добави той. "Няма да изпратим нито един от тях обратно, ще се погрижим за тяхната интеграция и приемане", уточни Монтенегро.
Според чешкия министър-председател Петър Фиала ситуацията в Сирия крие рискове за сигурността на Европа, но може да бъде и възможност за създаване на по-добър живот в страната и връщането обратно на някои сирийски бежанци. "За да се създадат по-добри условия за живот в Сирия в бъдеще, отколкото са били досега при управлението на Асад", каза той. Понастоящем в Чехия има 328 души от сирийска националност, на които е предоставена международна закрила под формата на убежище или субсидиарна закрила, подчерта Фиала.
Испанското правителство засега не обмисля спиране на процедурите за предоставяне на убежище на сирийски граждани, заяви във вторник министърът на външните работи, европейските въпроси и сътрудничеството Хосе Мануел Албарес.
Словения споделя подобен подход. В сряда министерството на вътрешните работи обяви, че засега обработката на молби за международна закрила на сирийски граждани в Словения няма да бъде преустановена. По данни на министерството сирийците остават най-голямата група нелегални мигранти; над 14 000 от тях са преминали в страната от началото на годината до края октомври. До декември сирийците са подали 184 молби за международна закрила в Словения.
България все още няма решение за спиране на процеса по даване на убежище на мигранти от Сирия, тъй като ситуацията в страната все още е твърде несигурна, заяви в сряда служебният министър на външните работи Иван Кондов. "В момента е изключително важно да се започне всеобхватен, воден от сирийците политически диалог в изпълнение на Резолюция 2254 на Съвета за сигурност на ООН, за да се осигури организиран мирен и всеобхватен преход" подчерта той.
"Амнести интернешънъл" и ООН предупреждават да не се подценява рискът
Във вторник неправителствената организация "Амнести интернешънъл" призова европейските правителства "незабавно да отменят" решенията си за спиране обработването на молбите за убежище на сирийци и ги призова да не жертват сигурността на тези граждани в името на "политиките срещу бежанците", които преобладават на континента, като се има предвид, че ситуацията в Сирия е изключително нестабилна.
Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди подчерта, че новата ситуация в Сирия би могла да позволи "най-голямата в света криза с принудително разселване да се придвижи към справедливи решения", въпреки че посочи, че положението все още е несигурно.
ЕС "понастоящем не се ангажира" със сирийската ислямистка групировка "Хаят Тахрир аш Шам"
В понеделник Европейският съюз излезе с изявление, в което заяви, че не поддържа контакти с ислямистката групировка "Хаят Тахрир аш Шам", която оглави свалянето на Асад, и призова за мирен политически преход.
"Хаят Тахрир аш Шам", бивш клон на "Ал Каида" в Сирия, скъса през 2016 г. връзките си с джихадистката групировка. "Хаят Тахрир аш Шам" и нейният лидер Абу Мохамед ал Джаулани са подложени на санкции от страна на ЕС.
"В момента Европейският съюз не се ангажира с "Хаят Тахрир аш Шам" или с нейния лидер", заяви говорителят на ЕС Ануар ел Ануни. "Тъй като "Хаят Тахрир аш Шам" поема по-големи отговорности, ще трябва да оценяваме не само техните думи, но и действията им", добави той.
Блокът на 27-те държави също публикува изявление, в което се казва: "Сега повече от всякога е наложително всички заинтересовани страни да се включат във всеобхватен диалог по всички ключови въпроси, воден от Сирия, за да се осигури организиран, мирен и приобщаващ преход".
ЕС заяви, че е "от решаващо значение да се запази териториалната цялост на Сирия, да се зачитат нейната независимост, суверенитет и държавни институции, както и да се отхвърлят всички форми на екстремизъм".
В понеделник председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен разговаря за ситуацията с краля на Йордания Абдула Втори и заяви, че през следващите дни ще разговаря с други регионални лидери. Следващата седмица тя ще се срещне с президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган.
В неделя върховният представител на Европейския съюз по външната политика и сигурността Кая Калас приветства падането на режима на Башар Асад и заяви, че това показва слабостта на някои от неговите поддръжници, включително Русия. "Краят на диктатурата на Асад е положително и дългоочаквано събитие. То също така показва слабостта на поддръжниците на Асад - Русия и Иран", заяви Калас в публикация в социалните мрежи. "Процесът на възстановяване на Сирия ще бъде дълъг и сложен и всички страни трябва да са готови да участват конструктивно", добави тя.
/ГГ/
news.modal.header
news.modal.text