Хаосът, обхванал Сирия, изправя Иран пред редица нови предизвикателства, пише Манал Лофти в анализ във в. “Ал Ахрам”.
Техеран нямаше как да предвиди опасния резултат от атаката на 7 октомври 2023 г., която отключи ефект на доминото, по-опустошителен, отколкото някой очакваше. Това, което започна като локална операция на палестинското движение “Хамас” срещу Израел, целяща да съживи международния интерес към палестинската кауза, се превърна в сложна мрежа от последствия, застрашаващи целия Близък изток и особено регионалната позиция на Иран, коментира авторката на материала.
В отговор Техеран се опитва да стабилизира ситуацията както чрез дипломация, така и чрез военни действия. Подкрепяните от Иран милиции, включително иракската “Катаиб Хизбула” и афганистанската групировка “Фатемиюн”, влязоха в Сирия, за да подкрепят правителствените сили, които се сражават срещу бунтовниците в северната част на страната. Междувременно Техеран активизира дипломатическите си контакти с ключови регионални и международни играчи, включително Русия, Ирак, Турция и Ливан, казва експертката.
Загуба в Сирия би била тежък стратегически удар, който ще отслаби иранската “ос на съпротивата”, свързваща Техеран с “Хизбула” в Ливан, посочва Лофти. Наред с това, заради взаимосвързаността на близкоизточните конфликти, сирийският фронт би могъл да дестабилизира Ирак, който е жизненоважен буфер и икономически партньор на Иран. Съществува и риск от задълбочаване на вътрешните несъгласия в Иран, където вече тлеят икономически борби и социално недоволство, допълва анализаторката.
Ролята на Турция в сирийския конфликт допълнително усложнява ситуацията за Иран. Исторически Анкара подкрепя някои опозиционни организации в Сирия, но в последно време се стремеше към нормализиране на отношения с режима на Башар Асад. Военната офанзива, която включва подкрепяни от Турция фракции обаче, предполага, че Турция пренастройва стратегията си. Ето защо иранските дипломати засилиха комуникацията с турските си колеги с надеждата да предотвратят по-нататъшна ескалация и да намалят трудностите пред Асад, отбелязва специалистката.
Лофти смята, че за Иран залозите в Близкия изток никога не са били по-големи. Евентуална победа на бунтовниците може да провали регионалната стратегия на Техеран, отслабвайки способността му да излъчва сила и застрашавайки съюзниците му.
Според ирански официални лица преди неочакваните атаки на въоръжени групировки срещу сирийската правителствена армия, Техеран е бил дълбоко ангажиран с дипломатически усилия на високо ниво в региона и Европа. Тези разговори се се разширили и до фигури с тесни връзки с вътрешния кръг на избрания за втори мандат президент на Съединените щати Доналд Тръмп с цел да се проучат пътищата за диалог и дипломация, а не ескалация и твърдолинейни позиции. В този процес Иран възприе различни от обичайните тон и риторика, се казва в анализа на Лофти.
Промяната в езика и подхода е знак за желание да се премине към по-прагматична и помирителна позиция. Изглежда Иран отчита критичния преломен момент, в който пренастройката би могла да избегне задълбочаване на конфликта и да отвори врата към по-конструктивна регионална динамика, се допълва в материала на Лофти.
Показателна е статията на иранския вицепрезидент по стратегическите въпроси Мохамад Джавад Зариф в списание “Форин афеърс” преди началото на бунтовническите нападения в Сирия. Основното послание е, че Техеран е готов да обърне нова страница с Доналд Тръмп. Зариф подчертава, че Иран притежава силата да се изправи срещу противниците си, но също и мъдростта и прагматизма да поеме по различен път, посочва експертът.
Иранският политик критикува Авраамовите споразумения за нормализиране на отношенията между Израел и няколко арабски държави като неадекватни на фона на нерешения палестински въпрос. Той предлага стъпки, които Техеран е готов да подкрепи, като прекратяване на огъня, улесняване на достъпа на хуманитарна помощ и установяване на политическа рамка за бъдещето на палестинците, пише Лофти.
Едно от най-важните послания на Зариф е, че устойчивата регионална рамка е непостижима без участието на Иран и че Техеран може да бъде надежден партньор, когато партньорствата се основават на взаимно уважение и равнопоставеност, отбелязва Лофти. Въпросът е ще реагира ли положително Тръмп на иранските инициативи, добавя тя.
По думите й президентството на Тръмп от 2017 г. до 2021 г. е белязано от нестабилна комбинация от санкции, военни удари и сондажи за дипломация. Основният въпрос на Иран сега е, дали при втория си мандат Тръмп ще заложи на тази стратегия или ще се ориентира към по-сдържан подход.
Несигурността около завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом засилва безпокойството на Техеран. Иран се надява Тръмп да даде приоритет на постигането на разбирателство пред подновяването на военните действия и вероятно ще действа предпазливо, подготвяйки се както за ескалация, така и за потенциални преговори, пише Лофти.
/ГГ/
news.modal.text
