site.btaУкраинската рекордьорка по скок на височина Ярослава Магучих казва, че се е опитала да донесе „приятни емоции“ в своята разкъсвана от война страна

Украинската рекордьорка по скок на височина Ярослава Магучих казва, че се е опитала да донесе „приятни емоции“ в своята разкъсвана от война страна
Украинската рекордьорка по скок на височина Ярослава Магучих казва, че се е опитала да донесе „приятни емоции“ в своята разкъсвана от война страна
Носителката на златен медал в скока на височина от Олимпийските огри в Париж украинска състезателка Ярослава Магучих. Снимка: АП/ Martin Meissner, File

Украинската състезателка по скок на височина Ярослава Магучих може да завърши най-успешната година в кариерата си в неделя с титлата спортист на годината, но най-съкровеното ѝ желание е да види как в нейната разкъсвана от война страна се възцарява мир, каза тя пред Франс прес.

Горда, че е представила достойно сънародниците си, „за да им донесе приятни емоции“, 23-годишната атлетка се радваше на чудесен летен сезон, като в рамките на няколко седмици отбеляза две постижения в Париж.

На 7 юли Магучих подобри 37-годишният рекорд, поставен от Стефка Костадинова в скока на височина, като преодоля 210 см на стадион „Шарлети“, а на 4 август получи златен медал като олимпийска шампионка на стадион „Стад дьо Франс“.

„Париж ще бъде в сърцето ми до края на живота ми“, каза тя в понеделник за АФП от Украйна чрез видеовръзка по платформата „Зум“.

Двата й триумфа навяват светъл спомен, дори когато тя говори от Днипро (на руски – Днепър) – родния си град, който не е пощаден от разрушенията, причинени от нахлуването на руските войски в Украйна през февруари 2022 г., по нареждане на руския президент Владимир Путин.

„Виждам повредени сгради, разрушени сгради, казвам това и ми се доплаква“, каза тя. „Преди няколко седмици ракети удариха сграда само на 200 метра от дома ми. Гръмна толкова силно!“, добави спортистката.

“Вие знаете, че нашият народ е много силен, но аз живея с надеждата, че това ще приключи възможно най-скоро и с победа“, подчерта Магучих, която се колебала преди да се върне в Днипро, в Източна Украйна.

Спортистката напусна страната си и семейството си малко след инвазията, което според нея е огромна мъка.

„Връщането вкъщи беше голям въпрос, защото всеки ден се чуваха сирени за въздушна тревога и ракетни удари“, припомня си тя. „Но това е моят дом! Това е мястото, където съм израснала, и искам да се върна у дома при роднините си. Тук съм прекарала по-голямата част от живота си“, добави спортистката.

„Аз съм на 23 години, разбира се, това трябва да са най-добрите години в живота ми. Но хората на моята възраст не могат да се радват на нормален живот. Например, не можем да отидем на кино и да се насладим на целия филм, защото има сирени за въздушно нападение и трябва да се скрием“, оплака се Магучих.

Спортистката, която спечели и световните титли на открито и в зала, трябва да тренира в чужбина като много свои колеги, но е допринесла и за военните усилия. Младата атлетка е помогнала за финансирането на инвалидни колички за сираци с увреждания, а парите, които е спечелила на Олимпийските игри, са били разпределени „за нашата армия и за приют за животни“ – една от нейните страсти, обяснява тя.

Спортистката посети и пострадалите в Киев и Днипро, със златния си медал на врата, който преди това успя да покаже с голяма емоция и на баща си.

„Когато започнеш да говориш за войната, виждаш как се променят лицата им. Опитвам се да не казвам нищо за войната, защото знам, че те са видели много неща, лоши неща“, добави Магучих.

/ПГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:49 на 28.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация