site.btaЗа увеличаване на усилията и средствата за адаптация към климатичните промени призова изпълнителният секретар на Рамковата конвенция за изменение на климата Саймън Стийл
Изпълнителният секретар на Рамковата конвенция на ООН за изменение на климата (РКООНИК) Саймън Стийл отправи призив към страните по конвенцията да ускорят разработването на Националните си планове за адаптация (НПА), както и да осигурят необходимото финансиране и механизмите за него.
Националните планове за адаптация очертават как страните възнамеряват да приложат необходимите мерки за приспособяване към последиците от климатичните промени. Към 12 ноември т.г. такива планове са представили 60 държави, сочат данни на ООН. България има Национална стратегия за адаптация към изменението на климата от 2019 г., чийто първи преглед предстои през 2025 година.
Тази година видяхме как всяка подготовка - всяка политика, всеки план - е разликата между живота и смъртта за милиони хора по света, подчерта Стийл в изказването си пред делегатите на СОР29 в Баку.
Според най-новите данни на Междуправителствената експертна група на ООН по изменение на климата (IPCC) почти половината от човешкото население живее в горещи точки на климатична уязвимост, където вероятността хората да умрат от въздействието на климатичните промени е 15 пъти по-голяма.
Във взаимосвързаната глобална икономика освен това всяка държава плаща цената, когато страните не могат да защитят своите звена в глобалните вериги за доставки от климатичните промени, включително под формата на по-висока инфлация, особено при цените на храните, каза Стийл.
Освен съответните планове за адаптация към измененията на климата са необходими и финансови средства, както и механизми за тяхното насочване, подчерта изпълнителният секретар на РКООНИК.
Разходите за адаптивни мерки могат да нараснат до 340 млрд. долара годишно до 2030 г. и да достигнат 565 млрд. долара годишно до 2050 г., посочи той.
Същевременно средствата трябва да бъдат по-лесно достъпни, особено за най-уязвимите страни, които често са изправени пред най-големите пречки, посочи Стийл, призовавайки многостранните банки да работят за структуриране на нови механизми, а филантропските организации, частния сектор и двустранните донори – да се включат в спешните действия. Бюрократичните пречки, по думите му, също са фактор, възпрепятстващ усилията.
/ГГ/
news.modal.header
news.modal.text