На Конференцията на ООН по изменението на климата КОП29 дискусиите за глобалната климатична криза се засилиха, като централно място заеха острите предупреждения за емисиите на парниковите газове и повишаването на температурите. Призивите за по-голямо финансиране на борбата с изменението на климата стават все по-настоятелни, включително от страна на ЕС, пише Европейският нюзрум, платформа, обединяваща новинарски агенции от 23 европейски страни, сред които е БТА.
Коалиция от лидери на индустриализирани страни и на държави, уязвими от климатичните промени, в сряда призова за по-амбициозно финансиране на борбата с изменението на климата на Конференцията на ООН по изменението на климата (КОП29) в Баку, Азербайджан.
Според ООН има вероятност през 2024 г. да бъде надхвърлено ограничението температурите да не се увеличават с 1,5 градуса по Целзий спрямо средните нива от прединдустриалния период. Това обаче не е равносилно на непосредствено нарушаване на целта, поставена въз основа на измервания на температурите в продължение на десетилетия.
„Часовникът тиктака. В момента тече последното отброяване на времето за ограничаване на повишаването на глобалната температура до 1,5 градуса по Целзий. И времето не е на наша страна. Ако емисиите не намалеят рязко и адаптацията не се подобри, всяка икономика ще се изправи пред много по-голямо отприщване на стихиите", заяви генералният секретар на ООН Антониу Гутериш.
На срещата на върха постигна напредък по създаването на подкрепян от ООН глобален пазар на въглеродни емисии. Правителствата одобриха нови стандарти за търговията с кредити за постигане на целите в областта на климата, подобно на Системата за търговия с емисии (СТЕ) на ЕС. Споразумението беше приветствано като пробив след близо десетилетие на сложни преговори относно правилата за търговия с въглеродни кредити.
Въпреки това световните лидери представиха противоположни виждания за това как да се справят с изменението на климата и последваха трудни преговори относно финансирането на борбата с този феномен.
Междувременно конференцията беше помрачена от преизбирането на републиканеца Доналд Тръмп за президент на САЩ, който преди това заяви, че ще отмени ангажиментите на САЩ за намаляване на въглеродните емисии. Бившият президент на САЩ обеща отново да изтегли страната от Парижкото споразумение, след като поеме президентския пост през януари 2025 г.
Строги предупреждения за емисиите
Емисиите на въглероден диоксид от нефт, газ и въглища, които предизвикват затопляне на планетата, са се увеличили до рекордно високи стойности през тази година, сочат резултатите от предварителни изследвания на международна мрежа от учени в рамките на Глобалния проект за въглеродните емисии, публикувани по време на срещата на лидерите в Баку.
Изследването установи, че, за да се постигне амбициозната цел на Парижкото споразумение за ограничаване на затоплянето до 1,5 градуса по Целзий, светът вече трябва да постигне нулеви нетни емисии на въглероден диоксид до края на 2030 г., а не до 2050 г.
Според изследователите увеличението на емисиите на въглероден диоксид в Индия, както и ръстът на международната авиация са довели до увеличаване на емисиите, докато в ЕС и САЩ те са намалели.
Тази година "почти със сигурност" ще бъде най-горещата в историята, като затоплянето ще надхвърли 1,5 градуса по Целзий, заяви миналата седмица службата на ЕС за климатичните промени "Коперник". Светът преминава през "нов етап" на температурни рекорди, който трябва да бъде призив за ускоряване на действията в преговорите на ООН за намаляване на емисиите на парникови газове, допълни службата.
Европейският комисар по въпросите на иновациите, научните изследвания, културата, образованието и младежта Илиана Иванова съобщи, че е необходимо шесткратно ускоряване на декарбонизацията на икономиките, за да се постигнат целите в областта на климата. Тя допълни, че 35 % от финансирането на инициативата "Хоризонт Европа", което възлиза на 93 млрд. евро за седем години, е предназначено за изследвания в областта на климата.
Подчертаване на нуждата от повече средства за климата
Малка група от развити страни, които в момента подпомагат бедните страни да се адаптират към изменението на климата, искат други държави, и богати страни, и големи замърсители, включително Китай и страните от Персийския залив, да се присъединят към тях. Според логиката, която ООН следва от 30 г. насам, Китай и страните от Персийския залив се смятат за развиващи се страни и съответно получават помощи за борба с климатичните промени.
В хода на преговорите бе изготвен нов проект на споразумение за финансите, който включва множество варианти за увеличаване на финансирането, но оставя нерешени спорни въпроси, които отдавна отлагат сключването на договор.
Повечето развиващи се държави подкрепят идеята богатите страни да се ангажират всяка година да отпускат поне 1,3 трилиона долара. Тази сума е над десет пъти по-голяма от 100-те милиарда долара годишно, които понастоящем плащат малка група развити държави, сред които САЩ, ЕС и Япония.
От името на ЕС председателят на Европейския съвет Шарл Мишел настоя за разширяване на кръга от донори, финансиращи борбата с изменението на климата, включително и от бързоразвиващи се страни като Китай.
Министър-председателката на карибския остров Барбадос Мия Мотли, чиято страна рискува в даден момент да се окаже под вода, призова за данъци върху изкопаемите горива, морския транспорт и авиацията, за да се осигури финансиране на политиките в областта на климата.
Хърватският премиер Андрей Пленкович заяви, че страните, които са индустриализирани от по-дълго време, трябва да окажат финансова помощ, за да гарантират, че нововъзникващите икономики няма да отделят толкова парникови газове, колкото иначе биха отделяли. Той се позова на тазгодишната цел за увеличаване на сегашната сума от 100 млрд. долара, която развитите страни отделят за зеления преход на развиващите се страни.
"Амбицията ни сега е да удвоим тази сума, така че средствата, които развитите страни могат да предоставят на фонда за по-слабо развитите страни, да допринесат за прехода от изкопаеми горива към възобновяеми енергийни източници", посочи Пленкович.
Датската министър-председателка Мете Фредериксен подчерта, че е нужен частен капитал, за да могат развиващите се страни да получават достатъчна помощ. На срещата на върха Дания даде конкретен пример за това как западни публични средства могат да се инвестират в частния сектор с цел печалба. Предоставяйки гаранция от 700 милиона крони, Дания ще осигури частни инвестиции на обща стойност над 3 млрд. крони (400 милиона евро) в развиващите се страни в Азия.
Германия обеща да от 2025 г. да започне да отпуска ежегодно финансиране в размер на 6 млрд. евро за борбата с изменението на климата. Въпреки това публикувани по-рано бюджетни планове разкриват, че Германия не разполага с достатъчно средства и активи и рискува да загуби доверие, ако не изпълни ангажиментите си.
Президентката на Република Северна Македония Гордана Силяновска-Давкова заяви, че "устойчивият енергиен преход трябва да бъде справедлив в екологичен и в социален план". Тя подчерта, че страните трябва да имат постоянен достъп до фондовете за действия в областта на климата преди членството им в ЕС, като визира средствата, необходими за прилагане на законите на ЕС в областта на климата като част от преговорния клъстер "Зелена програма и устойчива свързаност".
Република Северна Македония стана кандидатка за членство в ЕС през декември 2005 г. Преговорите за присъединяване започнаха през юли 2022 г.
Световните лидери са разделени по въпроса как да действат за опазването на климата
Някои лидери в Баку защитаваха изкопаемите горива по време на двудневните дискусии, докато други от страните, засегнати от климатични бедствия, предупреждаваха, че времето изтича.
Президентът на Азербайджан Илхам Алиев, чиято богата на енергийни ресурси страна е домакин на преговорите за климата КОП29, повтори позицията си, че петролът, газът и другите природни ресурси са "дар от Бога".
Министър-председателят на Тувалу Фелети Пенитала Тео настоя, че за островните държави в Тихия океан като неговата "просто нямат време за губене". Той призова държавите да "дадат ясен сигнал, че светът бързо се отказва от изкопаемите горива".
Испанският премиер Педро Санчес изтъкна примера с трагедията във Валенсия, причинена от неотдавнашните наводнения и призова международната общност да реагира с оглед на доказателствата, че "изменението на климата убива". Санчес настоя страните да спрат да се "бавят" и да се борят с тези, които отричат климатичните промени. Испанският лидер припомни, че при наводненията в страната му има 222 жертви.
Едни от най-силните думи по време на срещата на върха бяха произнесени от албанския министър-председател Еди Рама. "Многословните речи, пълни с добри намерения във връзка с изменението на климата, не променят нищо", каза той. Рама отправи критики към многото лидери, които пропуснаха тазгодишното събитие, като заяви, че тяхното отсъствие представлява още една обида към и без това обидното положение.
Главният словенски преговарящ по въпросите на климата на КОП 29 Тина Кобилшек предупреди, че "прозорецът за постигане на целта от 1,5 градуса по Целзий, заложена в Парижкото споразумение, бързо се затваря", според последните данни на експертите за емисиите на парникови газове по света. "Знаем, че тази година вероятно ще бъде най-топлата в историята и че затоплянето в Словения е в пъти по-бързо", каза тя и добави, че трябва да се задействат всички сигнали за тревога.
Сръбският президент Александър Вучич призова големите сили да осигурят мир в света и най-вече да разрешат конфликтите в Украйна и Близкия изток, за да може светът да се справи с проблема с изменението на климата. В речта си на срещата на върха в Баку Вучич заяви, че възстановяването на мира е една от "предпоставките за начало на решаването на въпроса за борбата с изменението на климата".
Според президента на Словакия Петер Пелегрини колкото по-дълго отлагаме борбата срещу изменението на климата, толкова повече можем да загубим по отношение на начина си на живот, екосистемите и икономиката. Той изтъкна, че от 1990 г. насам емисиите на Словакия са намалели с почти 50 %, като последната въглищна мина е била затворена през 2023 г. Той добави, че Словакия пренасочва вниманието си към нискоемисионни форми на енергия - по-специално ядрена енергия и възобновяеми енергийни източници.
Италианската министър-председателка Джорджия Мелони призова за "реалистична глобална перспектива", която не поставя декарбонизацията над "устойчивостта на нашата производствена и социална система". Дясната лидерката допълни, че "трябва да защитаваме природата, като в основата ѝ стои човекът. Подход, който е твърде идеологичен и не е прагматичен по този въпрос, рискува да ни отклони от пътя към успеха".
Конференцията на ООН за изменението на климата се провежда ежегодно на ротационен принцип в различните региони на света. Следващата година Бразилия ще бъде домакин на КОП30 от името на Латинска Америка и Карибския басейн. Форумът ще се състои в бразилския град Белем.
/ГГ/
news.modal.text
