Някои страни имат избираеми лидери, като например САЩ, които днес гласуват за нов президент. Други държави имат за държавен глава монарх, смятан за богоизбран. Но връзката на народа с този „избран от бога“ лидер далеч не е пропита само от обожествяване, а е много по-сложна, с възходи и спадове, дължащи се на разнородни случки или злощастия.
През юни испанският крал Фелипе Шести отбеляза 10 години от възкачването си на престола. Той наследи испанската корона след абдикацията на баща си, крал Хуан Карлос, който изпадна в немилост заради скандали, свързани с личния му живот и заради предполагаеми финансови нередности. Първите 10 години на крал Фелипе Шести на трона бяха белязани от значително нарастване на популярността на монарха. Според анализ от юли на аналитичния център Испански институт за социални и пазарни изследвания популярността на Фелипе Шести това лято е била с оценка 6,6 при максимално възможно 10. За сравнение популярността на Хуан Карлос, който от 2020 г. живее в самоналожено изгнание в Абу Даби е 2,9. Допитването от лятото показа, че кралица Летисия се радва на рейтинг 5,9. Рейтингът на кралицата майка София е 6, а този на престолонаследничката – принцеса Леонор е също като на краля – 6,6.
Фелипе Шести върна уважението в монархията, а рейтингът му е по-висок от този на политиците в Испания, обобщи тогава аналитичният център. Фелипе Шести въплъщава една модерна визия на испанската монархия. В допълнение той се откроява с интелигентността си, проницателността си и не на последно място с привлекателния си външен вид.
Друго допитване тогава, направено от агенция „Сигма док“ за в. „Мундо“ показа, че две трети от испанците мислят, че Фелипе Шести представлява добре Испания. Но пък ентусиазмът на младите хора към монархията намалява и 40 процента от испанците гледат вече с добро око на идеята за република, показаха други допитвания, направени също през лятото.
Пет месеца по-късно катастрофалните наводнения в Югоизточна Испания отнеха живота на близо 220 души. Това е най-смъртоносното бедствие, свързано с наводнения в Европа през настоящия век, отбеляза Асошиейтед прес. На 3 ноември крал Фелипе Шести, кралица Летисия, премиерът на Испания Педро Санчес и областният управител на най-тежко засегнатата от наводненията област Валенсия – Карлос Масон, посетиха заедно едно от най-пострадалите градчета там – Пайпорта. Посещението на краля, кралицата и на двамата висши представители на изпълнителната власт целеше да покаже съпричастност с пострадалите и съчувствие към близките на жертвите. Но визитата се превърна в сцена на хаос и протести. Гневно множество започна да замеря видните посетители с кал, яйца и разнородни предмети. Охраната разтвори чадъри, за да предпази краля и кралицата, но това не ги спаси от калта, която изцапа лицата и дрехите им. Премиерът Санчес пък дори беше ударен с бастун от протестиращ, а стъклата на автомобила му бяха разбити. Накрая той и Масон бяха изведени от мястото на протеста от охраната, докато кралят и кралицата се задържаха за малко повече време там. Кралица Летисия се разплака, а на няколко пъти кралят се опита да говори с хора от гневната тълпа и даже успя да прегърне някои от тях. Някои от жителите на Пайпорта казаха на разстроената кралица, че тя не е виновна за нищо. Накрая Фелипе Шести и Летисия бяха отведени от мястото на протеста. Те се отказаха и от посещение на друг засегнат град – Чива, водени от опасения, че там ще се повторят същите ексцесии.
Гневът на хората, излял се върху краля, кралицата, премиера и регионалния лидер, се дължеше на закъснялата реакция на властите на Валенсия да предупредят населението за риска от катастрофални наводнения. Предупреждението е било отправено едва, когато е било прекалено късно за много хора. Но някои хора се разгневиха и заради това, че монархът е посетил засегнатите райони едва на петия ден след бедствието, станало на 29 октомври. Други протестиращи бяха гневни на това, че видните личности са били допуснати до засегнатите райони, но на някои доброволци не е било позволено да идат там под претекст, че ще пречат на спасителните и издирвателните дейности, в които са впрегнати армията, полицията и други критични звена, обобщават световните агенции, Си Ен Ен, Би Би Си и АНСА.
Фелипе Шести впоследствие заяви във видео, качено в акаунта в „Инстаграм“ на кралското семейство, че разбира гнева и фрустрацията на протестиращите.
Случилото се с монарха в неделя в Пайпорта беше колкото и разбираемо, толкова и потресаващо. То показа, че оправданият гняв на хората може за много кратко да ги превърне от почитатели на някого в негови яростни противници, готови да прибягнат до сила срещу него. Случилото се показа колко крехка може да бъде подкрепата за монархията в момент на жестока трагедия или в разгара на някакъв монархически скандал.
Подобно нещо се случи пак през лятото в Норвегия. Там доведеният син на престолонаследника принц Хокон – Мариус Борг Хойби, който не е в списъка за унаследяване на короната, беше обвинен в насилие над жени и задържан на два пъти. 27-годишният Хойби се извини за поведението си, което приписа на зависимост към наркотици и на ментални проблеми. Това обаче рефлектира върху възприятието за монархията.
Допитване, направено от агенция „Норстат“, показа, че едва 35 процента от анкетираните не са съгласни монархията да бъде заменена с република в Норвегия. Допреди няколко година под 20 процента бяха на същото мнение. А около 25 процента от норвежците са казали сега, че не са сигурни относно това каква да бъде системата в страната им, показа още допитването, припомня норвежкото англоезично издание „Нюз ин Инглиш“.
Скандалът с доведения син на престолонаследника допълни този с норвежката принцеса Марта Луиз, която се омъжи демонстративно за шаман. В допълнение крал Харалд Пети, който е на 87 години, има здравословни проблеми, които вече породиха въпроси дали той трябва да остане на престола на Норвегия.
Във Великобритания когато крал Чарлз Трети наследи на престола майка си кралица Елизабет Втора след смъртта й, допитванията показаха, че рейтингът му като монарх е по-нисък от нейния. Той се покачи, когато в началото на годината кралят сподели, че се лекува от онкологично заболяване. В допълнение онкологичното заболяване на снаха му, принцеса Катрин, съпруга на престолонаследника принц Уилям, засили симпатиите към британското кралско семейство в Обединеното кралство. През септември допитване показа, че 63 процента от жителите на Великобритания са доволни от работата, която върши кралят спрямо 59 процента, изразили същото мнение преди коронацията на Чарлз Трети през май 2023 г., показвай сайтът „Статиста“.
Но какво се случва зад граница? Чарлз Трети е лидер на Общността на нациите и е държавен глава освен на Великобритания, и на още 14 страни, влизащи в тази организация, сред които са Австралия, Нова Зеландия, Бахамите, Белиз, Канада, Гренада, Папуа Нова Гвинея, Тувалу, Соломонови острови, Сейнт Винсънт и Гренадин, Сейнт Лусия, Сейнт Китс и Невис, припомня „Скай нюз“. Смъртта на кралица Елизабет Втора породи размисли в някои от тях дали да продължат да са монархия с един отдалечен от тяхната територия държавен глава, който много рядко би ги посещавал.
През октомври Чарлз Трети посети една от тези страни – Австралия. Това беше неговата първа визита там като монарх и първа негова визита изобщо там от повече от десетилетие. В Австралия той остана шест дни, плюс още три дни, през които беше в тихоокеанската страна Самоа. Кралят беше придружаван по време на тази обиколка от съпругата си Камила и от двама лекари. Той получи лекарско разрешение да прекъсне за кратко терапията срещу заболяването си.
Допитване по поръчка на „Гардиън“ преди визитата на Чарлз Трети в Австралия показа, че 50 процента от австралийците одобряват работата му на държавен глава. Премиерът Антъни Албанезе получи 44 процента на одобрение, а лидерът на опозицията Питър Дътън получи 45 процента одобрение от австралийците. Това показва, че кралят изпреварва местните лидери.
А на въпрос в същото допитване относно идентичността на Австралия, в който на респондентите бяха дадени три възможности за отговор, 46 процента заявиха, че според тях Австралия е най-добре да се опише като "част от Общността на нациите", 37 процента заявиха, че Австралия може да се обрисува като идентичност като "независима азиатско-тихоокеанска държава", а 17 процента казаха, че Австралия е част от "част от сферата на влияние на САЩ". Проучването показа още, че републиканските настроения се споделят от малцинство от австралийците - 45 процента подкрепят превръщането на Австралия в република, което обаче е с 3 пункта повече спрямо предходно допитване от началото на годината.
Чарлз Трети получи сърдечен прием в Сидни и Канбера по време на визитата си в Австралия. В Канбера кралят произнесе реч в парламента, а преди това беше посрещнат от премиера Албанезе и от опозиционния лидер Дътън при пристигането си в сградата на законодателния орган. Но министър-председателите на шест австралийски щата отказаха да присъстват на събитието под различни претексти, вариращи от местна предизборна кампания до заседание на местното правителство. Това беше възприето като своеобразно пренебрежение към краля, отбелязва „Ню Йоркър“.
А след като Чарлз Трети приключи речта си в парламента, срещу него се изправи сенаторката от коренното население Лидия Торп, която изкрещя: "Вие не сте моят крал. Вие не сте суверен. Вие не сте нашият крал. Вие не сте нашият суверен". После Торп заяви: ,,Вие извършихте геноцид срещу нашия народ. Върнете ни нашата земя. Върнете ни това, което ни откраднахте. Вие унищожихте земята ни“. Законодателката, представляваща коренното население беше изведена от охраната, а Чарлз Трети и съпругата му напуснаха сградата минути по-късно.
Всичко това показа колко рязко променливи могат да бъдат настроенията към монарсите във всяка една точка от света, където те все още са на власт по волята на Бог. А щом настроенията към богоизбраните търпят такива бързи промени, какво остава за настроенията към народните избраници, коментират тези дни анализатори във връзка със случилото се с Фелипе Шести в Пайпорта.
