site.bta Берлин и Лондон сключиха значимо споразумение в областта на отбраната

Това е първото голямо германско-британско споразумение след Брекзит - алиансът за отбрана и въоръжение е предназначен да бъде защита срещу Русия. И превантивно предвид възможното завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом, отбелязва "Зюддойче цайтунг".

"Споразумението от Тринити Хаус" е особена форма на сближаване след годините на Брекзит, отговор на заплахите от страна на Русия. Британският министър на отбраната Джон Хийли и германският му колега Борис Писториус тържествено подписаха споразумението в сградата близо до Тауър в Лондон. "Днешният ден бележи началото на нови и по-задълбочени отношения между нашите две страни", подчерта Хийли. "Живеем в опасен свят, споделяме едни и същи заплахи и едни и същи ценности, а като съюзници това само ни прави по-силни."

Според Берлин споразумението може да послужи и като подготовка за това, с което Европа и НАТО могат да се сблъскат, ако Доналд Тръмп се върне в Белия дом и значително намали участието на САЩ в алианса. Както каза Писториус: "Много е вероятно в бъдеще САЩ да правят по-малко в Европа по един или друг начин, а за нас това означава, че трябва да правим повече." Съвместните проекти в областта на армията, военновъздушните сили, военноморския флот и киберпространството спомагат за укрепването на европейския стълб на НАТО."

Сигурността в Европа вече не може да се приема за даденост. 

"Русия води война срещу Украйна, увеличава неимоверно производството на оръжия и многократно атакува партньорите ни в Източна Европа, но и нас, с хибридни средства," посочи Писториус.

Първите планирани стъпки включват откриването на нов завод за артилерийски цеви на "Райнметал" в Обединеното кралство, който се очаква да създаде повече от 400 работни места. Отбранителният концерн, цената на чиито акции за една година почти се удвои до малко под 500 евро, вече произвежда военни превозни средства в британските си заводи, включително бронираната транспортна машина "Боксер"  и - заедно с британския концерн Би Ей И (BAE) - основния боен танк "Чалънджър-3". Британската армия е поръчала 500 боксера. 

Централен проект в новото германо-британско споразумение е разполагането на германски разузнавателни самолети в Шотландия. Германските военни самолети трябва да се концентрират върху откриването на руски подводници край бреговете на Шотландия и наблюдението на Северния Атлантик. Целта е не само да се повиши военната сигурност, но и да се защитят дълбоководните кабели от саботаж, посочва "Франкфуртер Рундшау".

Германска флотилия от самолети за морско патрулиране "П-8 Посейдон" ще оперира от база на Кралските военновъздушни сили в Лосимут, Шотландия, и ще търси руски подводници, посочва Скай нюз. Все още не е ясно кога точно ще стартира тази мисия, тъй като разузнавателните самолети сега се произвеждат от американската компания "Боинг". Предвижда се те да влязат в експлоатация с Бундесвера през 2025 г.

Освен това Берлин и Лондон ще работят съвместно по разработването на нови оръжия с голям обсег, по-модерни от сегашните британски ракети "Сторм Шадоу", безпилотни летателни апарати и противовъздушна отбрана, както и по защитата на критичната подводна инфраструктура и морските търговски пътища, посочва "Зюддойче цайтунг".

"Крайъгълен камък“ в бъдещето на европейската сигурност

Подписването на договора бележи "фундаментална промяна в отношенията между Кралството и Германия" и е "крайъгълен камък" в бъдещето на европейската сигурност, заяви Писториус. Двете страни вече работиха в тясно сътрудничество в началото на годината в рамките на едно от най-големите учения за разгръщане на сили на източния фланг на НАТО от десетилетия насам; Германия е центърът поради местоположението си. В него участваха 90 000 войници, 16 000 от които бяха осигурени от британската армия. Писториус също така смята, че съвместното възпиране срещу Русия е най-важната задача.

Според него трябва да се направи повече за укрепване на източния фланг на НАТО и да се преодолеят пропуските в способностите, например с оръжия с далечен обсег. Освен това в бъдеще се планират повече съвместни маневри в Балтийския регион с цел "ефективно възпиране", както се посочва в прессъобщението за споразумението. И за готовност за съвместна защита на територията на НАТО в случай на нападение. Във връзка с това ще се работи и за по-добро свързване на бронираните части в мрежа с помощта на дронове.

В началото на лятото, малко след посещението на тогавашния британски премиер Риши Сунак в Берлин, в дипломатическите среди вече се говореше, че британците искат споразумение. 

Заедно с Германия и Франция Обединеното кралство е една от най-големите военни сили в Европа. След напускането на ЕС обаче ролята на Лондон се промени из основи, включително по отношение на отбраната и сигурността. Налице са, говореше се след посещението на Сунак, опасения на "Даунинг стрийт", че Обединеното кралство може да бъде изключено от диалога по въпросите на сигурността - тъй като вече не е член - на Европейската агенция по отбрана на държавите от ЕС.

Новото лейбъристко правителство на премиера Киър Стармър настоява за по-интензивно сътрудничество с Брюксел и по-специално с Франция и Германия. Отбраната е областта, в която интересите в момента се припокриват в най-голяма степен. С оглед на нахлуването на Русия в Украйна и евентуалния нов мандат на Доналд Тръмп, който обича да се заиграва със заплахата да напусне НАТО, ако бъде избран за президент на САЩ, регламентираното сътрудничество между Обединеното кралство и страни като Германия е още по-наложително. По време на посещението на Сунак в Берлин през април вече беше взето решение за съвместно производство на дистанционно управляеми самоходни гаубици и това не се е променило и при новото лейбъристко правителство.

Първа стъпка към по-прагматично бъдеще след Брекзит

Напротив, през юли, един месец след смяната на правителството в Лондон, Писториус и Хийли подписаха меморандум за разбирателство за по-тясно сътрудничество в бъдеще. Сега, тази сряда, последва "Споразумението от Тринити Хаус", което за Лондон и Берлин трябва да бъде първата решителна стъпка към по-прагматично бъдеще след Брекзит, отколкото беше възможно при предишното правителство на торите.

На следващо място Германия би искала нещо по модела на "Договора от Аахен", т.е. по-широкообхватен договор в рамките на международното право, който да осигури основата на германско-британските отношения за поне следващите десет години. Той би обхванал теми като култура, наука и може би миграция, които поради своята сложност могат да бъдат регулирани отделно. Писториус намеква, че би искал това, но също така каза: "Аз съм само министър на отбраната". От друга страна, според дипломатическите среди, търговските въпроси в крайна сметка биха могли да бъдат решени само в Брюксел. Но по-активният диалог с Брюксел би бил в интерес и на новото лейбъристко правителство.

Министрите на отбраната на двете страни оцениха споразумението като "крайъгълен камък", информира "Франкфуртер рундшау"

В деня на подписване на споразумението в Лондон двамата министри излязоха със съвместна статия във в. "Ханделсблат".

"Живеем във време на нарастваща нестабилност и увеличаващи се кризи и конфликти. Следователно по-тясното сътрудничество в Европа и в рамките на НАТО е по-важно от всякога. За да възпираме нашите противници, имаме нужда от силни съвместни способности и интегрирани сили.

Следователно днес Германия и Великобритания се сближават. Подписваме Споразумението от Тринити Хаус, което ще свърже по-тясно нашите две нации, ще засили европейското сътрудничество и ще подобри нашата колективна сигурност. Тази важна стъпка идва в критичен момент за европейската и трансатлантическата сигурност.

Като се има предвид продължаващата агресивна война на Русия срещу Украйна и нарастващите глобални заплахи, нашата сигурност е всичко друго, но не и очевидна. Трябва да действаме и трябва да действаме заедно."

Ед Арнолд, експерт по сигурността в лононския Кралски инсититут на обединените въоръжени сили (РУСИ), приветства споразумението между Обединеното кралство и Германия: "Споразумението е не само важна част от новото начало на британското правителство в Европа - то е надграждане на британско-германските отношения в областта на отбраната и сигурността, което е много по-амбициозно от предишните."

САЩ поставят под въпрос стратегията на ЕС за купуване на оръжия местно производство

В контекста на германско-британското споразумение критично прозвуча позицията на американската посланичка в НАТО Джулиан Смит, чийто мандат изтече във вторник.  

Вашингтон е "загрижен" от действията на ЕС да приоритизира закупуването на европейски оръжия, като според САЩ стратегията често пъти няма да предлага най-евтиния и най-бърз начин да се доставят оръжия на Украйна и други държави в нужда, заяви в интервю пред "Политико" Смит. 

Изправена пред потенциалното завръщане на Доналд Тръмп като президент на САЩ, Франция застана начело на натиска ЕС да стане по-самостоятелен във военно отношение. Съгласно индустриалната стратегия на Европейската комисия за отбраната, огласена по-рано тази година, 27-те страни на ЕС — 23 от които също принадлежат към НАТО — си поставиха за цел да изразходват половината от бюджета си за доставки единствено за оръжия от ЕС до 2030 г. — цел, която ще нарасне до 60 процента до 2035 г., припомня "Политико".

Помолена да уточни какво има предвид, Смит каза: "Когато европейците заявяват, че трябва да купуват отбранително оборудване или оръжия само в Европа, ние задаваме въпроса: предвид нуждите, предвид решимостта на страните да получат най-добрите възможности и на най-добра цена не бихте ли искали да позволите на страните да търсят там, където могат да намерят необходимите им средства, в сроковете, в които се нуждаят от тях? Понякога това води до държави извън Европейския съюз."

"Оценявам тяхната средносрочна и дългосрочна визия, но не съм сигурна, че ограничаването на покупките до ЕС наистина ще помогне в най-кратки срокове на нашите приятели в Украйна или на страните от алианса, които изпитват реални остри дефицити", каза Смит.