До късно вечерта в неделя не беше ясно дали гласовете на молдовската диаспора ще наклонят везните в полза на присъединяването на бившата съветска република Молдова към ЕС. В крайна сметка подкрепата за еврочленството надделя: по данни на избирателните власти след преброяването на всички гласове 50,46 % от молдовците са гласували за проевропейския курс, предаде ДПА.
В деня след двойното гласуване в страната – на референдум дали присъединяването на Молдова към ЕС да бъде вписано в конституцията като стратегическа цел, и на президентски избори, на чийто първи тур сегашният проевропейски държавен глава Мая Санду получи близо 42 процента подкрепа, коментаторите бяха единодушни, че източноевропейската държава все пак успява да се оттласне от орбитата на Москва.
Като цяло двойният вот в тази държава с 2,5милиона население и 1,5-милионна диаспора, която е сред най-бедните на континента, беше съдбоносен момент в продължаващата борба между Русия и Запада за контрол върху Молдова, чиято територия е „вмъкната“ между Румъния и Украйна, отбелязва в анализ британският в. "Гардиън“.
Гласуването беше тест за проевропейския дневен ред на президента Санду, която призова сънародниците си да гласуват с „да“ на референдума, за да утвърдят присъединяването към ЕС като „необратима“ конституционна цел. Но твърде близките резултати на гласувалите „за“ и „против“ ще е разочарование за привържениците на Санду и за нейните съюзници в Брюксел, обобщава „Гардиън“. Според наблюдатели, отслабена от резултат, който беше „на косъм“, Санду може да бъде изправена пред тежък балотаж срещу обединения проруски опозиционен фронт начело с класиралия се втори бивш главен прокурор социалист Александър Стояногло.
Двата вота бяха произведени на фона на твърдения на молдовските власти, че Москва и нейните проксита са подработили интензивна кампания за „хибридна война“ с цел дестабилизиране на страната и отклоняването й от пътя към ЕС.
Обвиненията срещу Москва включваха финансиране на прокремълски опозиционни групи, разпространяване на дезинформация, намеса в местните избори и подкрепа на широкообхватна схема за купуване на гласове, изброява „Гардиън“.
Докато в неделя вървеше броенето на гласовете, Санду обвини „външни сили“,че са организирали „безпрецедентно нападение срещу свободата и демокрацията в нашата страна“.
„Разполагаме с категорични доказателства, че тези престъпни групи са се опитали да купят 300 000 гласа – измама с безпрецедентен мащаб“, добави Санду. „Тяхната цел беше да подкопаят демократичния процес“.
Властите в Молдова обвиниха конкретно осъдения за крупна банкова измама и избягал в Русия бизнесмен Илан Шор – гръмогласен опонент на членството в ЕС, че е управлявал дестабилизационна кампания от Москва.
По-рано този месец началникът на молдовската полиция Виорел Чернауцяну обвини Шор и Москва, че са създали сложна схема в „мафиотски стил“ за купуване на гласове и са подкупили 130 000 молдовски граждани ( близо 10% от обичайния брой участници в избори) да гласуват с „не“ на референдума и в подкрепа на приятелски настроени към Русия кандидати в „безпрецедентна, директна атака“, цитира го “Гардиън“.
А миналата седмица правоохранителните органи съобщиха, че са разкрили програма, в рамките на която стотици хора са били водени в Русия, за да преминат обучение по участие в бунтове и провокиране на улични безредици.
Шор отрича да е извършил нещо незаконно и открито предлагаше в социални медии да плаща на молдовци, за да убеждават други хора да гласуват по определен начин, като каза, че това е легитимно използване на парите, които лично е спечелил.
Изданието „Политико“ разказа как в неделя Русия е транспортирала хиляди, живеещи в страната молдовски гласоподаватели, до избирателни секции, в опит да повлияе върху решаващите президентски избори и референдум. В изявление, направено часове след началото на изборния ден, МВнР в Кишинев предупреди, че навалицата от желаещи да гласуват в двете секции в Русия може да е резултат от опити за организирано превозване на гласоподаватели до избирателните секции, съобщи „Политико“.
„Политико“ пише още, че пред двете секции, разкрити на територията на Руската федерация, са се събрали огромен брой хора, а прокремълски акаунти в социалните медии публикуват видеоклипове, на които избирателите пеят съветски патриотични песни докато чакат да им дойде редът да гласуват.
Изданието припомня, че огромната молдовска диаспора играе важна роля за оформяне на резултатите от двата вота.
Би Би Си предаде, че в неделя представител на медията се е натъкнал на доказателства за купуване на гласове в избирателна секция за жители на Приднестровието – граничещ с Украйна регион, който е икономически, политически и военно подкрепен от Русия.
Продуцент на Би Би Си е чул жена, току-що пуснала бюлетината си в прозрачната урна, да пита наблюдател на изборите къде ще й бъде платено.
На директен въпрос дали са й предлагали пари в брой, за да гласува, тя си признава без притеснение и се ядосва, че човекът, който я е изпратил до избирателната секция, вече не отговаря на обажданията й. "Той ме измами!" казва избирателката, но не отговоря на въпроса за кого е гласувала, съобщи Би Би Си.
В навечерието на изборите молдовски длъжностни лица предупредиха, че Русия работи, за да повлияе върху изборните резултати, за да ги „делегитимира“ в усилие да не допусне източноевропейската държава да излезе от сянката й.
Суми на стойност над 15 милиона долара в руска валута са били налети в банковите сметки на повече от 130 000 молдовски граждани като част от схемата за купуване на гласове, са заявили молдовски полицейски следователи пред „Политико“.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви вчера, цитиран от Ройтерс, че изборите в Молдова не са били свободни, а резултатите е трудно да бъдат обяснени. Песков се оплака, че опозицията в Молдова е била лишена от възможност да води предизборна кампания и е била обект на репресии от властите. „Те бяха преследвани, хвърляни в затвора, подлагани на разпити, не ги пускаха в страната, медии бяха закривани, интернет сайтове бяха блокирани и т.н.“, каза Песков.
Радио „Свободна Европа“ цитира анализатора Дионис Ченуша – член на експертна група при германския университет в Гисен, който наскоро нарече Молдова потенциална „колебаеща се държава“ (по подобие на колебаещите се щати в САЩ) между проруските и прозападните траектории.
А Максим Саморуков от Центъра "Карнеги Русия-Евразия" неотдавна предупреди, информира РСЕ, че макар „наборът от инструменти на Русия значително да е намалял“ откакто нахлу в Украйна, в малка Молдова купуването на значителен за мащаба й брой гласове е по-лесно в сравнение с възможностите в други държави, които са потенциални мишени на Кремъл.
Твърде малката преднина на гласовете „за“ на референдума, посочва РСЕ, не е силна легитимация на проевропейските аспирации на молдовския президент Санду. Този резултат може да ознаменува началото на нов период на политическа нестабилност и протести, с настоявания за повторно преброяване на гласове и обвинения в измама и от двете страни.
Тази несигурност – и потенциална нестабилност – прави Молдова дори още по-уязвима за намеса от Русия, която не е преставала да гледа на Молдова като на „близка чужбина“ и където Москва държи стотици войници в отцепническия район Приднестровие.
Би Би Си цитира говорителя на ЕС Петер Стано, който вчера каза, че гласуването се е състояло "при безпрецедентна намеса и сплашване от страна на Русия и нейните проксита".
Въпреки това много млади хора, наредили се в неделя на опашка пред избирателните секции в Молдова, изказаха гласно подкрепата си за бъдещето на страната си като членка на ЕС, информира Би Би Си. Някои казаха, че гласуват, защото искат да изберат европейско бъдеще за родината си – в името на икономиката и за повече възможности.
Други заявиха, че им е омръзнало да бъдат "придърпвани" към Москва десетилетия, след като Съветският съюз се разпадна и Молдова стана независима.
„Трябва да изберем европейско бъдеще за нашата страна, за нашите деца, нашето бъдеще – за геополитиката, за мира, това е най-важното“, каза гласоподавателката Оксана пред Би Би Си. „Защото ние сме между Европа и руското влияние и трябва да изберем какво искаме.
Ден след гласуването румънският премиер Марчел Чолаку поздрави във „Фейсбук“ молдовците, „които са устояли на невероятния натиск на Москва и са успели да поставят страната на добрата страна на историята“. „С Мая Санду като президент и с едно проевропейско правителство ще бъде по-ясно, че студеният пламък на Русия ще загасне окончателно в Кишинев!“, посочи Чолаку.
Полският премиер Доналд Туск похвали президента Санду след публикуването на първите резултати от президентските избори, предаде полската новинарска агенция ПАП. „Разгневи Москва, впечатли Европа, спаси страната си за пореден път – това е Мая Санду“, написа полският министър-председател в платформата "Екс" в отговор на резултатите от първия тур на президентските избори в Молдова. „Велик лидер и смела нация“, добави Туск.
Както коментира френският в. „Фигаро“, на изборите в Молдова действащият президент се сблъска с необичаен противник – отдел 11 от Федералната служба за сигурност ФСС (руското разузнаване), който се занимава с Молдова, казват членове на молдовските власти, цитирани от френското издание.
Според източници от местните сили за сигурност, от януари насам Русия е харчила над 10 милиона евро месечно за операции за политическа намеса в Молдова. Сумите и използваните средства са нещо нечувано за континента, подчертават източниците на "Фигаро".
Балотажът на президентските избори ще е на 3 ноември.
/ПТА/
news.modal.text
