site.btaЕвропейски нюзрум: Необходими са усилия за подобряване на грижите и борбата със стигмата върху психичното здраве на хората в ЕС

Европейски нюзрум: Необходими са усилия за подобряване на грижите и борбата със стигмата върху психичното здраве на хората в ЕС
Европейски нюзрум: Необходими са усилия за подобряване на грижите и борбата със стигмата върху психичното здраве на хората в ЕС
Снимка: Европейски нюзрум/DPA/Annette Riedl

На 10 октомври се отбелязва Световният ден на психичното здраве и Европейската комисия обяви, че планира да започне нова кампания за борба със стигмата по тази тема. Освен че засяга много хора в евроблока, влошеното психично здраве се отразява и на икономиката, съобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА. Каква е ситуацията с психическото здраве между предразсъдъци, социални медии и неравния достъп до помощ в ЕС?

Според проучване на ЕС от миналата година 46 % от населението на блока е имало емоционални или психични проблеми от социален характер като депресия или тревожност. Само една трета от анкетираните (33 %) са съгласни, че хората с психични проблеми получават същото ниво на грижи като тези с физически проблеми.  

В навечерието на Световния ден на психичното здраве миналата седмица, който беше посветен специално на психичното здраве на работното място, комисарят на ЕС по въпросите на здравеопазването и безопасността на храните Стела Кириакидис призова "да се премахне стигмата върху психичното здраве, която все още е твърде разпространена както в Европа, така и в цялото общество".

Тя отбеляза, че "твърде често хората, живеещи с психични проблеми, се чувстват неразбрани, отхвърлени и изолирани" и заяви, че "справянето с това е ключът към изграждането на по-здрави и по-приобщаващи общества".

"Психичното здраве е важно във всеки контекст, особено на работното място, където хората прекарват значителна част от времето си", каза Кириакидис.

Европейската комисия съобщи, че ще започне кампания, озаглавена "Заедно в това" за повишаване на осведомеността относно съществуващата стигма и за справяне с дискриминацията по въпросите на психичното здраве и около тях, успоредно с целта да се гарантира, че всички европейци могат да получат достъп до лечение, независимо от произхода, възрастта или социално-икономическия си статус.

На Световния ден на психичното здраве заместник-председателят на Европейската комисия Маргаритис Схинас подчерта, че през последния мандат Брюксел е стартирал двадесет инициативи за борба с това, което той нарече "тиха епидемия", и за "подпомагане на хората, които се борят с това".

През юни миналата година Европейската комисия обяви, че ще отпусне 1,23 милиарда евро, за да помогне на държавите членки да подобрят психичното здраве на своите граждани.

Психичното здраве засяга всички

СЗО описва психичното здраве като "състояние на психично благополучие, което позволява на хората да се справят със стреса, да реализират способностите си, да учат добре и да работят добре, както и да допринасят за общността".

По време на ковид пандемията психичното здраве на хората се влоши, особено сред уязвимите групи като деца и младежи, възрастни хора и засегнатите от вече съществуващи психични заболявания. И все пак според данни отпреди пандемията психичните разстройства са засягали един от всеки шест души в Европейския съюз.

Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) изчислява, че "психичното здраве" струва на 27-те страни от ЕС и Великобритания най-малко 600 милиарда евро, или повече от четири процента от БВП като се засягат както преките разходи за лечение, така и косвените разходи, свързани с по-ниските нива на работна заетост и намалената производителност.

По данни на Европейската агенция за безопасност и здраве при работа 27 % от гражданите на ЕС заявяват, че на работното място страдат от стрес, депресия или тревожност.

Но също така проблеми като изменението на климата предизвикват по-високи нива на тревожност и страдание конкретно при децата и младежите, руската инвазия в Украйна, по-високите разходи за живот, безработицата, увеличената дигитализация, се отразяват негативно и на психичното здраве.

Според ЕК проблемите с психичното здраве са неравномерно разпределени между отделните групи от населението, като депресията е по-разпространена сред жените и в групите от населението с по-ниски доходи и образование.

Испанският комисар по въпросите на психичното здраве към министерството на здравеопазването Белен Гонсалес припомни, че от 2000 г. насам предписването на антидепресанти в Испания се е увеличило с 250 процентни пункта. На хората с ниски доходи се предписват този вид лекарства седем пъти повече, отколкото на тези с високи доходи.

Според Италианското дружество по психиатрия разпространението на психичните разстройства е на път да изпревари това на сърдечносъдовите заболявания. Депресията и другите психични патологии ще бъдат най-разпространени в света още преди 2030 г., когато според СЗО ще се случи "изпреварването".

В миналото СЗО заяви, че "настоящите прогнози сочат, че до 2030 г. депресията ще бъде водещата причина за заболеваемост в световен мащаб".

Твърде дълго пренебрегване

Според СЗО психичното здраве е "една от най-пренебрегваните области на общественото здраве, която получава малка част от вниманието и ресурсите, от които се нуждае и които заслужава".

Във Франция, където новият премиер Мишел Барние обяви, че иска да превърне психичното здраве в "основна национална кауза" до 2025 г. и обеща до три години да се удвоят центровете за информация и подкрепа на тийнейджъри.

Доклад на френската Висша комисия по планиране обаче констатира пропуски. Миналата седмица той беше представен на правителството. Документът се фокусира върху превенцията, ранното откриване на нарушенията и промените в пътя на грижата за психичното здраве. В доклада се посочва, че обществената служба за психично здраве "се бори да отговори на нуждите" и освен това се отбелязва "пренаселеността" на обществените приемни заведения. Броят на психиатрите на 100 000 жители във Франция "варира от един до 40" в зависимост от региона, което повдига въпроси за равнопоставеността, подчерта френският комисар по планирането Франсоа Байру.

Според доклад разходите за здравеопазване на глава от населението в Румъния остават най-ниските сред страните от ЕС, а броят на специалистите е значително по-нисък от средния за ЕС. За страната икономическите разходи, свързани с психичните заболявания, през 2015 г. са били оценени  на 2,1 % от БВП (3,4 милиарда евро). През 2022 г. румънският икономически и социален съвет оценява разходите за нелекувани психични разстройства на 11 милиарда долара (10,1 милиарда евро). Въпреки че има един от най-ниските проценти на разпространение в блока, проблемите, свързани с психичното здраве, може да са по-често срещани, отколкото се съобщава - причините включват стигма или непълна диагностика.  

По данни на ОИСР през 2019 г. проблемите с психичното здраве са засегнали един на всеки шест души в Словения. Правителството реагира, като ускори усилията за откриване на центрове за психично здраве за възрастни, деца и юноши. Националният институт за обществено здраве отбеляза, че повече от една трета от служителите в Словения са изложени на рискове за психичното си здраве на работното място.

В Италия шест процента от възрастните съобщават, че имат депресивни симптоми, като  делът им намалява сред общото население, но се увеличава при младите хора на възраст между 18 и 34 години. Един от всеки трима не смята за нужно да потърси помощ, сочат данни на Италианския национален здравен институт.

Според Италианското дружество по психиатрия пандемичните размери, които достигат психичните разстройства, не са съпроводени с увеличаване или подобряване на услугите за лечение, особено в Италия. Броят на отделенията за психично здраве е намалял - от 183 през 2015 г. на 139 през 2023 г., а през следващата година ще има недостиг на още хиляда психиатри.

Увеличаване на броя на младите хора, които съобщават за психични проблеми, се наблюдава и в други държави.

В Испания 41 % от юношите са имали психични проблеми, или смятат, че са имали психични проблеми през последната година, въпреки че повече от половината не са потърсили помощ, а една трета не са казали на никого, сочат данните на УНИЦЕФ и университета в Севиля, които са анкетирали близо 5000 младежи на възраст от 13 до 18 години.

”Налице е значителна промяна по отношение на психичното здраве, знае се повече, говори се повече, но липсват данни и по-добри познания. Нашите юноши все повече нормализират говоренето за психично здраве или идентифицирането на възможни проблеми, но все още се запазва известна стигма по темата", обяснява Хосе Мария Вера, изпълнителен директор на УНИЦЕФ за Испания.

Влиятелните личности, самодиагностиката и повишената осведоменост за психичното здраве 

Неотдавнашни проучвания подчертаха тревожните връзки между прекомерното време, прекарано пред екрана, и последващото отрицателно въздействие върху психичното здраве и академичните постижения на децата и младите хора. Някои обаче виждат и как прекарването на време пред екрана може да помогне за достъпа до информация и помощ. 

Според съвместни данни на УНИЦЕФ и Университета на Севиля повече от половината младежи смятат, че социалните мрежи са много опасни за психичното здраве, въпреки че признават, че това са местата, когато става въпрос за намиране на информация.    

В Австрия 75 % от младежите на възраст между 15 и 25 години следват инфлуенсъри в социалните мрежи, 30 % посочват, че следват конкретно инфлуенсъри, свързани със здравето, казва изследователката на комуникациите Катрин Карсай от Виенския университет, позовавайки се на проучване неотдавна.

Карсай установява нарастващо внимание към психичното здраве, но също така констатира известно "намаляване на значението и възхваляване" на психичните проблеми.

"По някакъв начин е модерно да имаш проблеми с психичното здраве и аз виждам това като проблем", каза тя. В социалните медии се наблюдава увеличаване на самодиагностицирането и свръхинтерпретирането на психичните проблеми.

"Подчертавам, че трябва да получите повече информация по темата и да се консултирате със специалист. Не можеш да си поставиш сам диагноза", каза унгарският евродепутат, лекар и инфлуенсър Андраш Куля за своите видеоклипове. 

"Вие решавате кого да следвате", подчертава Конър Уорън, основател на британската организация за психично здраве "Спарк". "Социалните медии са тук и ще останат", каза 18-годишният младеж. 

Самият той е страдал от проблеми с психичното здраве и му е било трудно да говори директно със специалист, защото е свикнал да общува с приятелите си на чат. Ето защо трябва да се популяризират услуги без обичайните канали за комуникация, като например текстови услуги в подкрепа на психичното здраве, препоръча Уорън.

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 18:21 на 16.10.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация