В разгара на Европейската седмица на регионите и градовете председателят на Европейския комитет на регионите (КР) Вашко Алвеш Кордейро настоя за засилване на политиката на сближаване на Европейския съюз, а с това - и на борбата с бедността и социалното изключване, с които много европейци се сблъскват всеки ден, пише обобщава Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Председателят на Европейския комитет на регионите Вашко Алвеш Кордейро предупреди, че "през миналата година сто милиона европейци са били изложени на риск от бедност или социално изключване. Всеки пети."
"Не може да пренебрегнем и не можем да приемем това", каза той в речта си в понеделник, с която откри 22-рото издание на Европейската седмица на регионите и градовете - най-голямото ежегодно събитие в Брюксел, посветено на политиката на сближаване.
"Повече от всякога се нуждаем от сближаване. Не защото това е благотворителност, а защото в продължение на десетилетия политиката на сближаване означаваше напредък в Европа. Издигане на регионите и градовете, а заедно с тях и на хората, семействата, всеки отделен човек", заяви португалският политик.
Европейският комитет на регионите е гласът на регионите и градовете в ЕС, който представлява местните и регионалните власти в целия блок. Той дава съвети относно новите закони на ЕС, които оказват въздействие върху регионите и градовете, и се състои от 329 членове от 27-те държави членки на ЕС. Създаден е през 1994 г. и тази година отпразнува своята 30-годишнина.
Алвеш Кордейро също така предупреди за риска, който представлява за градовете и регионите в ЕС евентуалното централизиране на национално равнище на политиката на сближаване на ЕС в следващия многогодишен бюджетен план на блока за периода 2028-2034 г.
"Ние предупреждавахме за сериозния проблем, докато някои се изкушаваха - или бих казал, се изкушават - да се централизират", заяви председателят на КР. Според него това "би премахнало участието на регионите и градовете".
Оттеглящата се от поста си европейски комисар по въпросите на сближаването и реформите Елиза Ферейра изрази подобно мнение, като припомни, че през юли председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен заяви в Европейския парламент, че е "ангажирана със силна политика на сближаване, разработена съвместно с регионите и местните власти".
По-рано Ферейра настоя, че е важно "да не се губи ДНК-то на политиката на сближаване", която представлява "лепилото, което държи Европа заедно, и не може да загуби подхода "отдолу-нагоре".
Основата на регионалното развитие
Политиката на сближаване на ЕС има за цел да осигури балансирано развитие във всички региони на 27-те държави членки на блока чрез намаляване на икономическите, социалните и териториалните различия. Тя осигурява финансиране в подкрепа на създаването на работни места, конкурентоспособността на бизнеса, икономическия растеж и устойчивото развитие, особено в по-слабо развитите региони.
Чрез инвестиции в инфраструктура, иновации и социални програми политиката има за цел да стимулира регионалните икономики и да подобри качеството на живот, като гарантира, че нито един регион няма да бъде изоставен в стремежа към по-интегриран и проспериращ Европейски съюз.
По данни на Европейската комисия през последните пет години политиката на сближаване е подкрепила 2,7 милиона компании, подпомогнала е създаването на 260 000 работни места в нови компании и е разширила инфраструктурата и образователните съоръжения в полза на около 18 милиона деца и младежи. Освен това тя е подпомогнала включването на поне 12,8 милиона души в образованието и участието им в обучения.
Освен това политиката на сближаване е подобрила енергийната ефективност на 380 000 жилища, както и широколентовата връзка на 3,1 милиона жилища.
Макар и извън обхвата на кохезионната политика на ЕС, блокът подкрепя финансово и регионални проекти в страни извън ЕС. В Албания например ЕС помага за намаляване на неравенството между регионите в страната и подпомага маргинализирани общности или такива с по-малко възможности в областта на образованието, социалната подкрепа и културните дейности.
Албания стана официален кандидат за членство в Европейския съюз през юни 2014 г., а преговорите за присъединяване със страната бяха открити през юли 2022 г.
Инициативите в Албания включват укрепване на местния капацитет и управление на социални центрове за уязвими групи (EU4Municipalities), програма за ремонт или възстановяване на повече от 60 учебни заведения след опустошителното земетресение от 26 ноември 2019 г. (EU4Schools) и програма за подпомагане на запазването и възстановяването на чисти водоизточници (EU4Rivers).
Рискът от бедност и социално изключване остава висок сред европейците
Ключов акцент в политиката на сближаване е справянето с бедността и социалното изключване и подобряването на жизнения стандарт и достъпа до различни възможности за уязвимите групи. Въпреки това милиони европейци продължават да се сблъскват с тези предизвикателства и днес, според информацията за процента на застрашените от бедност или социално изключване (at-risk-of-poverty-or-social-exclusion - AROPE) в няколко европейски държави.
По данни на Евростат - статистическата служба на ЕС - през 2023 г. около 94,6 милиона души в ЕС са били изложени на риск от бедност или социално изключване, което се равнява на около 21 процента от населението. Кризата, свързана с разходите за живот, инфлацията и енергийната криза, както и нарастващият недостиг на жилища и последиците от войната в Украйна са сред причините за високите нива на застрашените от бедност или социално изключване.
Франция: По данни на Евростат във Франция 20,4 процента от населението е било изложено на риск от бедност или социално изключване. Според годишния доклад на благотворителната организация "Les Petits frères des pauvres", публикуван в края на септември, два милиона души на възраст над 60 години живеят под прага на бедност. Прагът представлява относително ниво, определено на 60 процента от средното ниво на доходите (т.е. 1216 евро на месец за самостоятелно лице и 1824 евро за двойка).
Испания: Близо 13 милиона души в Испания са изложени на риск от бедност или социално изключване, според доклада "Състояние на бедността в Испания", публикуван през юни от "Европейската мрежа за борба с бедността в Испания" (European Anti-Poverty Network in Spain - EAPN-ES). Според проучването и данните на Евростат процентът на хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, се е увеличил от 26 процента през 2022 г. на 26,5 на сто през 2023 г. - с 400 000 души повече, главно поради увеличаването на разходите за живот.
Румъния: Данните на Евростат показват, че през 2023 г. застрашените от бедност или социално изключване в Румъния са възлизали на 32 процента от населението - най-високите нива в ЕС - което съответства на 6 милиона души. Според представители на румънската Национална конфедерация на профсъюзите Картел Алфа, "почти 80 процента от хората с увреждания не печелят достатъчно, за да си позволят почивка, а 35 процента от работещите са на нивото на минималната гарантирана заплата, която все още не покрива разходите за минималната потребителска кошница за нормален живот".
България: Според Евростат през 2023 г. 30 процента от българите са били изложени на риск от бедност и социално изключване. В края на септември Министерският съвет на България определи линията на бедност за 2025 г. на 638 лева (326 евро), което представлява увеличение с 21,3 процента спрямо тази година. Служебният министър на труда и социалната политика Ивайло Иванов заяви, че благодарение на увеличението по-голям брой хора и семейства в затруднение ще получават подкрепа от държавата в по-голям размер.
Гърция: Според Националната статистическа служба на Гърция (ЕЛСТАТ) и Евростат хората, изложени на риск от бедност или социално изключване, въз основа на данните за 2023 г., възлизат на 26,1 процента от населението на страната (или повече от 2,6 милиона души), като стойностите остават почти непроменени в сравнение с 2022 г. - 26,3 на сто. Рискът от бедност или социално изключване е най-висок сред децата до 17-годишна възраст (28,1 процента), като остава непроменен в сравнение с 2022 г.
Словения: Въпреки че има едно от най-ниските нива на социално изключване в ЕС, според данни на Евростат 13,7 процента от словенците (или 264 000 души) са били изложени на риск от бедност през 2023 г. Макар че жилищните проблеми и кризата с разходите за живот повишават дела на домакинствата, изпитващи финансови затруднения, Словения все още е под средното ниво за ЕС и се нарежда на второ място след Чешката република, в която според статистиката едва 12 процента от населението е било изложено на риск от бедност или социално изключване.
Северна Македония: Въз основа на изследването на доходите и условията на живот, което се провежда в съответствие с препоръките на ЕС, Държавната статистическа служба на Република Северна Македония изчисли, че процентът на застрашените от бедност или социално изключване през 2021 г. е възлизал на 23 процента от населението. Според Евростат Северна Македония - страна кандидат за членство в ЕС от 2005 г. - е имала най-висок дял на населението в риск от бедност през 2012 г. - 26,2 процента, но през 2020 г. този дял е намалял до 21,8 процента. Напредъкът в намаляването на бедността обаче може би е претърпял обрат през 2020 г. поради неблагоприятните последици от КОВИД-19 пандемията.
/НС/
news.modal.text
