След като основните му опоненти бяха вкарани в затвора или не бяха допуснати до участие в изборите, президентът на Тунис Каис Сайед е изправен пред немного препятствия, за да спечели преизбирането си в неделя, пет години след като спечели първия си мандат, използвайки реакцията срещу статуквото.
Президентските избори в северноафриканската страна на 6 октомври са третите след протестите, довели до свалянето на президента Зин ел Абидин Бен Али през 2011 г. - първия автократ, паднал от власт по време на въстанията от Арабската пролет, които свалиха лидерите и в Египет, Либия и Йемен.
Международни наблюдатели оцениха предишните два вота като отговарящи на демократичните норми. Въпреки това редица арести и действия, предприети от назначената от Сайед избирателна комисия, повдигнаха въпроси за това дали тазгодишната надпревара е свободна и честна. Опозиционните партии призоваха за бойкот.
Неотдавна Тунис беше обявен за единствения успех на Арабската пролет. Докато в региона се извършваха преврати, контрареволюции и граждански войни, северноафриканската държава прие нова демократична конституция и нейните водещи групи на гражданското общество получиха Нобелова награда за мир за постигането на политически компромис.
Новите лидери на страната обаче не успяха да стимулират закъсалата ѝ икономика и бяха поразени от политически борби и епизоди на насилие и тероризъм.
На този фон през 2019 година Сайед, тогава 61-годишен, политически аутсайдер, спечели първия си мандат. Той се класира на втория тур, като обеща "нов Тунис" и да даде повече власт на младите хора и местните власти.
Тазгодишните избори ще дадат представа за общественото мнение относно траекторията, по която е поела замиращата демокрация в Тунис, откакто Сайед пое поста.
Привържениците на Сайед, изглежда, са останали верни на него и на обещанието му да промени Тунис. Той обаче не е свързан с нито една политическа партия и не е ясно колко силна е подкрепата му сред тунизийците.
Това е първата президентска надпревара, откакто Сайед преобърна политиката на страната през юли 2021 г., като обяви извънредно положение, уволни министър-председателя си, спря работата на парламента и пренаписа конституцията на Тунис, за да укрепи собствената си власт.
Тези действия възмутиха продемократичните групи и водещите опозиционни партии, които ги нарекоха преврат. Въпреки гнева на кариерните политици през следващата година избирателите одобриха новата конституция на Сайед на референдум с ниска избирателна активност.
Впоследствие властите започнаха да арестуват критици на Сайед, включително журналисти, адвокати, политици и представители на гражданското общество, като ги обвиниха в застрашаване на държавната сигурност и нарушаване на спорния закон за борба с фалшивите новини, който според наблюдатели потиска инакомислието.
На фона на икономическите проблеми и широко разпространената политическа апатия, на парламентарните и местните избори през 2022 г. и 2023 г. се явиха по-малко избиратели.
Мнозина искаха да се противопоставят на Сайед, но малцина успяха да го направят.
Седемнадесет потенциални кандидати подадоха документи за участие в изборите, а избирателната комисия на Тунис одобри само трима: Сайед, Зухаир Магзауи и Аяши Замел.
Магзауи е политически ветеран, който води кампания срещу икономическата програма на Сайед и неотдавнашните политически арести. Въпреки това той е ненавиждан от опозиционните партии, тъй като подкрепя конституцията на Сайед и предишните му действия за укрепване на властта.
Замел е бизнесмен, подкрепян от политиците, които не бойкотират надпреварата. По време на кампанията той бе осъден на лишаване от свобода по четири дела за изборни измами, свързани с подписи, които екипът му е събрал, за да се класира за вота.
Други се надяваха да се кандидатират, но бяха възпрепятствани. Миналия месец избирателният орган отхвърли съдебно решение, с което му беше наредено да възстанови участието в изборите на трима допълнителни претенденти.
Най-известните опозиционни фигури в Тунис също не участват в изборите, тъй като много от тях са арестувани, задържани или осъдени по обвинения, свързани с политическата им дейност.
Сред тях е и 83-годишният лидер на най-организираната политическа партия в Тунис "Ан Нахда", която дойде на власт след Арабската пролет. Рашид Гануши, съосновател на ислямистката партия и бивш председател на парламента на Тунис, е в затвора от миналата година, след като критикува Сайед.
Репресиите обхващат и един от най-яростните противници на Гануши: Абир Муси, десен депутат, известен с това, че се обявява против ислямистите и с носталгия говори за Тунис отпреди Арабската пролет. 49-годишният председател на Свободната констутиционна партия също беше вкаран в затвора миналата година, след като разкритикува Сайед.
Други, по-малко известни политици, които обявиха плановете си да се кандидатират, също бяха вкарани в затвора или осъдени по подобни обвинения.
Опозиционни групи призоваха да се бойкотира изборната надпревара. Фронтът за национално спасение - коалиция от светски и ислямистки партии, включително "Ан Нахда" - осъди процеса като фалшив и постави под въпрос легитимността на изборите.
Икономиката на страната продължава да е изправена пред сериозни предизвикателства. Въпреки обещанията на Сайед да начертае нов курс за Тунис безработицата непрекъснато нараства и достига една от най-високите в региона - 16%, като младите тунизийци са особено засегнати.
Растежът е бавен след ковид пандемията и Тунис продължава да зависи от многостранни кредитори като Световната банка и Европейския съюз. Днес Тунис им дължи повече от 9 милиарда долара. Освен реформата в селското стопанство, цялостната икономическа стратегия на Сайед е неясна.
Преговорите отдавна са в застой по отношение на спасителния пакет от 1,9 милиарда долара, предложен от Международния валутен фонд през 2022 година. Сайед не желае да приеме условията му, които включват преструктуриране на задлъжнелите държавни дружества и намаляване на заплатите в публичния сектор. Някои от условията на МВФ - включително премахването на субсидиите за електроенергия, брашно и горива - вероятно няма да спечели подкрепата на тунизийците, които разчитат на ниските им цени.
Икономически анализатори твърдят, че чуждестранните и местните инвеститори не са склонни да инвестират в Тунис поради продължаващите политически рискове и липсата на гаранции.
Тежкото икономическо положение има двоен ефект върху един от ключовите политически въпроси в Тунис - миграцията. От 2019 г. до 2023 г. все по-голям брой тунизийци се опитват да мигрират в Европа без разрешение. Междувременно администрацията на Сайед предприе строг подход спрямо мигрантите, пристигащи от Африка на юг от Сахара, като много от тях се оказаха блокирани в Тунис, докато се опитваха да достигнат Европа.
В началото на 2023 г. Сайед активизира поддръжниците си, като обвини мигрантите в насилие и престъпност и ги представи като част от заговор за промяна на демографската структура на страната. Антимигрантската реторика доведе до насилие към мигрантите и репресии от страна на властите. Миналата година силите за сигурност се насочиха към мигрантските общности от крайбрежието до столицата с поредица от арести, депортиране в пустинята и разрушаване на палаткови лагери в Тунис и крайбрежните градове.
По крайбрежието на Тунис морето продължава да изхвърля тела, тъй като лодките, превозващи тунизийци и мигранти от Африка на юг от Сахара, успяват да изминат само няколко морски мили, преди да потънат.
Тунис запази връзките си с традиционните си западни съюзници, но също така установи нови партньорства при управлението на Сайед.
Подобно на много популистки лидери, които са взели властта по света, Сайед набляга на суверенитета и освобождаването на Тунис от това, което той нарича "чужд диктат". Той настоява, че Тунис няма да се превърне в "гранична охрана" за Европа, която търси споразумения с него за по-добра охрана на Средиземноморието.
Тунис и Иран отмениха визовите изисквания и през май обявиха планове за засилване на търговските връзки. Страната също така взе милиони в заеми като част от китайската инициатива "Един пояс, един път" за изграждане на болници, стадиони и пристанища.
Въпреки това европейските държави остават основните търговски партньори на Тунис и техните лидери поддържат продуктивни връзки със Сайед, като приветстват споразуменията за управление на миграцията като "модел" за региона.
Сайед се изказва пламенно в подкрепа на палестинците, докато войната обхваща Близкия изток, и се противопоставя на стъпки за нормализиране на дипломатическите отношения с Израел.
(БТА)
(Превод от английски език: Анелия Пенкова)
/ЛМ/
news.modal.text
