site.btaЕвропейски нюзрум: Твърда миграционна политика и нови гранични проверки. Шенген, добре ли си?

Европейски нюзрум: Твърда миграционна политика и нови гранични проверки. Шенген, добре ли си?
Европейски нюзрум: Твърда миграционна политика и нови гранични проверки. Шенген, добре ли си?
Проверки на полско-германската граница. В средата на септември Германия въведе граничен контрол с всички съседни държави. Снимка: ДПА/Patrick Pleul

След като Германия затегна граничния си контрол по-рано този месец и други страни членки на ЕС обмислят по-строги правила за миграцията, Шенгенската зона на свободно движение – с отсъствие на проверки по вътрешните граници, изглежда се разпада, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА.

В средата на септември Германия въведе проверки по границите с всички девет свои съседни държави с цел да ограничи потока от незаконни мигранти и да противодейства на заплахите от ислямистки терористични групировки и международни престъпни организации. Този ход стана обект на възражения от страна на други държави членки на Евросъюза.

Германия се намира в сърцето на Европа и на безвизовата Шенгенска зона, чийто замисъл е да осигурява свободното движение на хора и стоки – от край време основополагаща идея на Европейския проект.

След като смъртоносните нападения с нож в германските градове Манхайм и Солинген предизвикаха възмущение и уплах, през последните седмици се засилиха отдавнашните дебати за това как да се процедира с търсещите убежище в Германия мигранти.

Заподозреният похитител в Солинген – сирийски гражданин, е избегнал заповедта за депортиране от Германия в България, където първо е влязъл в ЕС.

Полша, Австрия и Германия бяха сред страните, изразили недоволство от въвеждането на новите гранични проверки, които първоначално ще продължат шест месеца.

Полският министър-председател Доналд Туск осъди този ход като „неприемлив“, а гръцкият му колега Кириакос Мицотакис каза в интервю с радиостанцията Talk Radio, че „едностранното премахване на Шенген“ не е решението.

Чешкият министър на вътрешните работи Вит Ракушан заяви, че не очаква промени по границата между Германия и Чехия.

Контролът по германските граници с Полша, Чехия, Австрия и Швейцария се прилагаше, когато същият беше въведен и по границите с Франция, Люксембург, Нидерландия, Белгия и Дания.

На фона на предстоящите национални избори в Германия идната година атаките в страната оказаха силен политически натиск върху правителството на канцлера Олаф Шолц да заеме по-твърда позиция по отношение на мигрантите и търсещите убежище хора.

Това обаче не е явление, характерно само за Германия: успехът на крайнодесни партии на избори в ключови европейски държави тласка дори и центристки и леви правителства към това да втвърдят миграционната си политика, което разколебава европейското единство и буди безпокойство сред правозащитниците.

Експерти: Граничните проверки няма да ограничат незаконната миграция

Върховният комисар на ООН за бежанците Филипо Гранди каза пред германския вестник „Щутгартер Цайтунг“, че съществуват „алтернативи на ограничителните мерки“ като връщането на мигрантите още на границата. „Фиксацията върху граничния контрол няма да отклони наистина отчаяните“, заяви Гранди.

„Възобновяването на временния вътрешен граничен контрол в Шенгенското пространство е донякъде пряко последствие от липсата на всеобщо разбиране за това кой има право да влезе и с каква цел“, каза пред румънската новинарска агенция Аджерпрес Жан-Луи де Брауeр, директор по европейските въпроси в Кралския институт за международни отношения „Егмонт“ –  в Брюксел.

По негово мнение връщането на вътрешния граничен контрол в Шенген по един или друг начин би било „пагубно за вътрешния пазар“. Де Брауер смята, че много скоро, може би дори на следващия Европейски съвет, държавите членове ще трябва да отговорят на много сложен въпрос: дали искат да продължат Шенгенския проект или не.

Според изследователя в областта на миграцията Гералд Кнаус въвеждането на граничен контрол по всички германски сухопътни граници няма да доведе до значителен спад в броя на търсещите убежище. „Всеки, който очаква, че граничният контрол ще доведе до намаляване на нелегалната миграция, създава очаквания, които са неосъществими“, заяви той пред радио „Дойчландфунк“.

Граничният контрол също така не е средство за предотвратяване на ислямистки тероризъм, например, тъй като много от извършителите се радикализират в Германия, допълни Кнаус.

Какво е Шенген и кой членува в него?

Шенгенското пространство без вътрешни граници за страните, членуващи в него, осигурява свободното движение на повече от 425 милиона граждани както на ЕС, така и на страни извън него, законно живеещи, работещи, пътуващи или учещи в Европейския съюз.

Шенген получава името си от малко селце в Люксембург и през 1985 г. започва като междуправителствен проект между пет държави – Люксембург, Германия, Франция, Белгия и Нидерландия.

Постепенно Шенгенското пространство се разраства и към момента обхваща почти всички държави от ЕС, освен Кипър и Ирландия, както и Швейцария и държавите членове на ЕИП Исландия, Норвегия и Лихтенщайн.

По данни на Съвета на ЕС 3,5 милиона души пресичат вътрешните граници всекидневно.

Макар че решението на Германия доведе до противоречия, тя не е единствената страна член на Шенген, която е въвела гранични проверки. Австрия, Дания, Франция, Италия, Норвегия, Словения и Швеция също са предприели временни мерки.

През 2022 г. Съдът на европейския съюз постанови, че една страна членка може да приложи временен граничен контрол само в случай, че е изправена пред различна от първоначално установената нова заплаха, която оказва влияние на обществената политика или на вътрешната сигурност.

България и Румъния: С единия крак вътре, с другия вън?

На 31 март 2024 г. България и Румъния получиха частично членство в Шенгенското пространство. Беше премахнат контролът за вътрешните пътувания по въздух и вода, но не и на сухопътните граници. Представители на ЕС очакват до края на годината да бъде взето решение относно пълноправното членство на страните.

През декември миналата година Австрия беше единствената държава, която не подкрепи пълното премахване на гранични проверки по българските и румънските шенгенски граници.

Държави като Испания и Словакия подкрепят пълноправното членство на България и Румъния в Шенген.

„Много съм радостен, че през 2024 г. вътрешният въздушен и морски контрол между Румъния и България и другите страни от Шенген ще остане в миналото, след дванадесет години преговори“, каза миналата година испанският министър на вътрешните работи Фернандо Гранде-Марласка Гомес по време на испанското председателство на Съвета на ЕС.

При посещението си в Австрия президентът на Словакия Петер Пелегрини заяви, че приемането на двете страни е „важно“ за инвестициите и за ефикасната защита на външните граници на ЕС.

Ръководителят на представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова във вторник каза в София, че се очаква до края на годината да бъде взето решение за влизането на България и Румъния в Шенгенското пространство по суша.

През юли доклад на Института за икономически изследвания към БАН установи, че преките загуби за България, в следствие от забавянето на пълното присъединяване към Шенген, възлизат на над 400 милиона евро.

Шенген и миграцията: Австрийското вето и новото ѝ миграционно портфолио

Австрия вече няма да може да използва проблема с миграцията като претекст, за да блокира България и Румъния за Шенген, заяви миналата седмица в интервю за БТА в Страсбург румънският евродепутат Зигфрид Мурешан, който е и заместник-председател на Европейската народна партия (ЕНП).

“Австрия получи портфолиото на комисар по въпросите на миграцията и вътрешните работи, така че тя разполага с инструмента, който трябва да реши миграционните проблеми. Решението на този проблем ще зависи от техния собствен комисар”, смята Мурешан. 

Австрийският кандидат за еврокомисар е финансовият министър Магнус Брунер, член на Австрийска народна партия. АНП членува в дясноцентристката група на ЕНП в Европейския парламент.

Решението на председателката на ЕК Урсула фон ер Лайен да даде ресора за миграцията на Брунер породи известни дискусии в Брюксел, тъй като той има малко опит в тази област.

Във връзка с австрийската опозиция за приемането на България и Румъния в Шенген, както и факта, че ресорът за вътрешни работи и миграция беше възложен на австриец, говорител на ЕК каза, че комисарите не представляват страните си на произход, а работят за ЕС и в интерес на всички негови граждани.

Председателят на Европейското движение в Австрия Кристоф Лайтъл каза: „Това е възможност за Австрия, а именно да превърне критиката в участие!“

Новите европейски комисари тепърва трябва да минат през изслушване в Европейския парламент, преди новата Комисия да бъде окончателно утвърдена. В миналото е имало кандидати, които не са минавали „теста“, вследствие на което страните им е трябвало да номинират нов човек.

/ВС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:21 на 21.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация