САЩ почитат паметта на жертвите и на хората, чийто живот беше променен от атаките на 11 септември 2001 г. Тази година годишнината от атентатите е пропита от предизборна политика на фона на предстоящите президентски избори.
Единадесети септември – датата, на която през 2001 г. нападения, извършени с похитени от терористи самолети, отнеха живота на почти 3000 души – се пада в разгара на предизборната кампания за президентските избори на всеки четири години и този път идва в особено знаков момент.
След като снощи приключи първият телевизонен предизборен дебат между вицепрезидента Камала Харис и бившия президент Доналд Тръмп, днес се очаква двамата да вземат участие в церемониите в памет на атаките от 11 септември в Световния търговски център в Ню Йорк и в Националния мемориал за жертвите от "Полет 93" в Пенсилвания.
На годишнината през 2008 г. тогавашните кандидати за президент Джон Маккейн и Барак Обама, които по онова време бяха сенатори, положиха видими усилия да оставят настрана политиката. Те посетиха Кота нула заедно, за да отдадат почит на жертвите и да положат цветя на мястото, на което преди това се издигаха кулите близнаци на Световния търговски център.
Все още не е ясно дали маршрутите на Харис и Тръмп изобщо ще се пресекат днес. Ако това все пак се случи, това би било една необичайна среща по време на една тържествена и мрачна, състояща се няколко часа след като двамата кандидати за президент се изправиха един срещу друг на предизборния дебат.
Независимо от графика на президентските кампании, организаторите на церемониите по отбелязване на годишнината отдавна се стараят да запазят фокуса върху жертвите. От години политиците са само наблюдатели на церемониите на Кота нула и думата там се дава вместо на тях на роднините на загиналите, които четат на глас имената на жертвите.
"Намираш се сред хора, които изпитват скръб, гордост или тъга заради случилото се през онзи ден и заради роднините, погубени тогава, които са означавали нещо за теб. В това няма нищо политическо", каза Мелиса Тарасевич, която е загубила в атентатите баща си, нюйоркския пожарникар Алън Тарасевич.
Президентът Джо Байдън, за когото това е последният 11 септември през мандата му и вероятно последният за продължаващата му от половин век политическа кариера, ще бъде заедно с Харис на церемониите в Ню Йорк, в Пенсилвания и в Пентагона – трите места, където пътнически самолети се разбиха, след като членове на "Ал Каида" ги похитиха на 11 септември 2001 година.
Официални представители след това стигнаха до заключението, че самолетът, който се разби в провинцията близо до Шанксвил, Пенсилвания, се е бил насочил към Вашингтон. Той катастрофира, след като членове на екипажа и пътници се опитали да си върнат контрола над машината.
В атаките бяха убити 2977 души и след тях останаха хиляди опечалени роднини и травмирани оцелели в в атаките. Единият от похитените самолети срути част от Пентагона, а други два, след като се врязаха в сградите на Кулите близнаци на Световния търговски център - най-високите сгради в света - станаха причина за тяхното рухване.
Катастрофалните атаки също така промениха външната политика на САЩ, практиките в сферата на вътрешната сигурност и начина на мислене на мнозина американци, които преди това не се смятаха за уязвими за атаки от страна на чуждестранни екстремисти.
Атаките оказаха влияние по целия свят и белязаха няколко поколения. В отговор на тях САЩ поведоха "Глобална война срещу тероризма", част от която бяха инвазиите в Афганистан и в Ирак. В следствие на тези операции бяха убити стотици хиляди афганистанци и иракчани, както и хиляди американски войници, а войната в Афганистан се превърна в най-продължителната в историята на САЩ.
Докато сложното наследство от атаките от 11 септември 2001 г. продължава да еволюира, градове в цялата страна създадоха възпоменателни традиции, вариращи от полагане на венци до издигане на флагове и от шествия до полицейски съобщения по радиото. Доброволчески проекти също отбелязват годишнината, която Конгресът нарече както "Ден на патриота", така и "Национален ден на служба в полза на обществото и на възпоменание".
На Кота нула президенти и други длъжностни лица четяха стихове и пасажи от Декларацията за независимост и от други текстове през първите няколко церемонии по отбелязване на годишнината. Тази практика обаче бе прекратена, след като Националният мемориал и музей за 11 септември през 2012 г. реши да въведе ограничения в церемонията и да бъде позволено само на роднини да четат на глас имената на жертвите. По онова време кмет на Ню Йорк беше Майкъл Блумбърг, който и до днес е председател на борда на директорите на музея.
Политици и кандидати за избираеми длъжности все пак могат да присъстват на събитието. Мнозина го правят, особено нюйоркчани, заемали политически длъжности по време на атаката - например бившият държавен секретар Хилъри Клинтън, която по онова време е сенатор.
През 2016 г. двамата с Тръмп присъстваха по едно и също време на възпоменанието на 11 септември на Кота нула и това се превърна в изпълнен с напрежение момент от тогавашната президентска кампания.
Клинтън, която бе номинирана от Демократическата партия, внезапно напусна церемонията, препъна се докато чакаше автомобила си и по-късно разкри, че е няколко дни преди това ѝ е била поставена диагноза пневмония. Този епизод привлече ново внимание към здравословното ѝ състояние, което Тръмп поставяше под въпрос от месеци.
Вярно е, че роднините на жертвите от време на време също отправят политически послания на церемонията, по време на която четящите имената обикновено правят и кратки коментари, след като прочетат своята част от списъка с имена.
Някои роднини в миналото използваха повода на церемонията, за да изразят тъгата си заради разделението в Америка, да призоват лидерите да дават приоритет на националната сигурност, да споменат жертвите на войната срещу тероризма, да се оплачат, че официалните представители политизират атаките от 11 септември или дори да отправят критики срещу определени длъжностни лица.
Повечето четци на имената обаче се придържат към възпоменанията и личните размисли. Все по-често те са деца и младежи, родени след атаките, в които са загинали техни родители, баба или дядо, чичо или леля.
"Въпреки че не можах да се срещна с теб, имам чувството, че винаги съм те познавала", каза миналата година Анабела Санчес за своя дядо Едуард Джоузеф Папа. "Винаги ще те помним и ще те почитаме, всеки ден. Обичаме те, дядо Еди", допълни тя. (БТА)
(Превод от английски език: Владимир Арангелов)
/ГГ/
Моля потвърдете избраните снимки. Това действие не е свързано с плащане. Ако продължите, избраните снимки ще бъдат извадени от баланса на вашите активни абонаментни пакети.
Моля потвърдете изтеглянето на избраните снимката/ите
news.modal.text
