Военните сили на Мианма отдавна гледат на съпротивата сред преследваните от тях рохинги като на заплаха за съществуването на будисткото мнозинство в страната, но на фона на значителните успехи на бунтовническата Араканска армия, хунтата и някои от бойците рохинги са изправени сега пред общ враг, отбелязва ексклузивно в коментар агенция Ройтерс.
В едно някога немислимо споразумение Организацията за солидарност на рохингите (ОСР) твърди, че нейните бойци са постигнали "разбирателство" с военните да не се нападат помежду си, тъй като и двете страни се сражават с Араканска армия, основната бунтовническа сила в западната част на Мианма.
"Хунтата не ни е нападала и ние не сме ги нападали", заяви в ексклузивно интервю за Ройтерс Ко Ко Лин, ръководител по политическите въпроси на ОСР.
"Когато те не ни нападат, защо да си поставяме две цели по едно и също време? Това се разбира от само себе си", добави той.
Няма официално споразумение между ОСР и военните сили на Мианма, каза Ко Ко Лин, като добави, че двете страни не си сътрудничат в борбата с Араканска армия.
"Нашите момчета се сражават със своя собствена униформа, използваме и собствените си оръжия", посочи той.
Ко Ко Лин не каза от колко време е "разбирателството", но цитира движението на бойци на ОСР в град Маунгдау на границата с Бангладеш по-рано тази година, където хунтата и ОСР се сражаваха с Араканската армия.
Ройтерс не бе в състояние да провери чрез независими източници казаното от Ко Ко Лин за ситуацията на бойното поле в щата Ракхайн, където се намира Маунгдау. Хунтата на Мианма не отговори на искането на агенцията за коментар по телефона и електронната поща.
Ко Ко Лин заяви, че предимно будистката Араканска армия е отхвърлила опитите на ОСР да сключи съюз на бойното поле срещу военните на Мианма и се е насочила към общността на рохингите в северната част на щата Ракхайн, което е принудило неговата група да вдигне оръжие срещу нея.
"Те печелеха време, избягваха да разговарят с нас, избягваха да седнем заедно", каза той. "Ние също така поискахме от Араканската армия да не напада рохингите. Често ги предупреждавахме, но те ни игнорираха", добави Ко Ко Лин.
Араканската армия, която преди е отричала, че е вземала на прицел рохингите, не отговори на зададените въпроси относно казаното от ръководителя по политическите въпроси на ОСР. Съществува дълбоко вкоренено напрежение между будистката общност в щата Ракхайн, която подкрепя Араканската армия, и рохингите. Някои рохинги са били насилствено призовани на служба (мобилизирани по силата на неприлаган никога досега закон - бел. ред.) от военните, за да се бият срещу Араканската армия, която обвинява части от мюсюлманското малцинство, включително ОСР, че сътрудничи на хунтата.
През май Араканската армия подпали части от град Бутидаун в щата Ракхайн, дотогава най-голямото населено място на рохингите в Мианма, след като градът бе опожарен също при палеж, извършен от военните.
ОСР е само една от няколкото въоръжени групировки на рохингите, които се борят за власт в бежанските лагери в съседен Бангладеш, където живеят над 1 милион души от тяхната общност, както и в щата Ракхайн.
Стотици хиляди рохинги избягаха в Бангладеш след брутални репресии на хунтата през 2017 г., които ООН определи като "типичен пример за етническо прочистване".
Военните продължават да твърдят, че операцията през 2017 г. е била легитимна кампания за борба с тероризма, предизвикана от нападенията на мюсюлмански бойци.
Сраженията в щата Ракхайн сега са част от по-широк бунт срещу хунтата в Мианма, три години след като тя свали от власт законно избраното гражданско правителство с преврат, предизвикало протести в цялата страна, които прераснаха във въоръжено въстание.
Смъртоносна атака
Организацията за солидарност на рохингите е създадена през 1982 г. с цел да бъде създадена автономна област на рохингите, но дълго време се смяташе от анализаторите за несъществуваща на практика.
От 2022 г. насам обаче ОСР се реорганизира и разшири дейността си от група с около 1000 активисти до между 5000 и 6000 души, въпреки че не всички от тях са въоръжени, каза Ко Ко Лин.
Правозащитни организации обвиняват ОСР в насилствено набиране за служба на рохинги от бежанските лагери в Бангладеш - обвинение, което групировката отрича.
"Въпреки че много бежанци не харесват Араканската армия поради публичните ѝ изявления и съобщенията за нарушения на човешките права, кампаниите за набиране на активисти за ОСР като цяло са много непопулярни в лагерите", отбеляза в доклад през август Международната кризисна група, базиран в Брюксел мозъчен тръст.
По-рано тази година ОСР изпрати около 1000 бойци в град Маунгдау, за да защитят рохингите, докато Араканската армия настъпва в опит да изтласка военните, съобщи Ко Ко Лин. Той добави, че именно тогава ОСР и военните са открили, че са изправени срещу един и същ враг.
Въпреки това, след като е действал в град Маунгдау и около него в продължение на близо три месеца, той каза, че ОСР е изтеглила бойците си в началото на август след смъртоносно нападение срещу цивилни. Около 180 души, сред които много жени и деца, бяха убити при артилерийски обстрел и нападения с дронове на брега на река Наф, минаваща покрай града, според оценки на ООН за жертвите от нападението.
Араканската армия и военните на Мианма си хвърлят взаимно обвинения за жертвите.
ОСР не участваше в инцидента, но се оттегли от Маунгдау, за да избегне по-нататъшни жертви сред цивилните, заяви Ко Ко Лин.
"Променяме стратегията си", заключи той, но отказа да предостави повече подробности. "Ще навлезем отново, за да се бием", каза ръководителят по политическите въпроси на Организацията за солидарност на рохингите.
Преди седем години започна една от най-смъртоносните хуманитарни кризи в света, която тази година бързо се разшири, отбелязва в онлайн коментар Маю Али, бежанец рохинга, за сп. "Полиси опшънс" на канадския Институт за изследване на обществената политика, базиран в Монреал мозъчен тръст.
През 2017 г. военните сили на Мианма предприеха смъртоносни репресии срещу рохингите в щата Ракхайн, като убиха най-малко 10 000 души.
Други 770 000 рохинги бяха принудени да избягат в Бангладеш, където повече от един милион души сега са подслонени в бежански лагери, включително хиляди, които са там от 90-те години на миналия век. Тези рохинги, оцелели след опита за геноцид, нямат особени изгледи да се върнат в Мианма, където през февруари 2021 г. военните затвърдиха властта си с преврат, коментира канадското списание.
В Мианма остават около 600 000 рохинги. Сега те са в капана на кръстосан огън от сраженията между военните на Мианма и Араканската армия - бунтовническа милиция с преобладаващо будистка и етническа принадлежност към Ракхайн, която се стреми към автономия в щата, отбелязва сп. "Полиси опшънс". На 2 септември армията на Мианма обяви Араканската армия за терористична група, посочва списанието.
През октомври 2017 г. канадският министър-председател Джъстин Трюдо назначи Боб Рей за специален пратеник в Мианма за разрешаване на кризата с рохингите. В доклада му от 2018 г. бяха предложени 17 препоръки за действие от страна на Канада.
Направеното е малко
Оттогава досега не се е случило много, но канадското федерално правителство все още може да играе ключова роля в защитата на рохингите с четири стъпки: презаселване на бежанците рохинги в Канада; ускоряване на международните разследвания на престъпленията, извършени от военните сили на Мианма и Араканската армия; създаване на работна група за рохингите, както препоръча Рей; и назначаване на нов специален пратеник.
Въпреки че рохингите не са бойци в сраженията между военните сили на Мианма и Араканската армия, те са манипулирани целенасочено и умишлено набелязани и от двете страни, пише в своя анализ сп. "Полиси опшънс".
В исторически план рохингите мюсюлмани и будисткото население на щата Ракхайн са съжителствали заедно в този регион. В миналото регионът беше известен като Аракан, а сега е щат Ракхайн. Взаимното съжителство е било оформено от тяхното разбирателство, уважение и приятелство, като и двете общности са допринесли за общото наследство на региона.
Напоследък Араканската армия постигна значителни успехи срещу военните на Мианма в тези райони на щата Ракхайн, в които са съсредоточени останалите рохинги. Но армията избра насилието и враждебността към рохингите, вместо да възстанови сплотеността и хармонията.
Главнокомандващият Араканската армия Туан Мрат Наинг разпространява враждебност срещу рохингите. През март той написа в социалната платформа "Екс", че "няма нищо лошо в това да наричаме бенгалците "бенгалци".
Тези думи напомнят езика на военните сили на Мианма, който внушава, че рохингите са незаконни имигранти от Бангладеш, а не местна етническа група със законни корени в региона, коментира сп. "Полиси опшънс".
От своя страна военните разпалват напрежението между общностите на рохингите и населението на щата Ракхайн, включително неотдавнашното принудително набиране на наборници от мъже и момчета от рохингите за борба срещу Арканската армия.
На 17 май при извършен от Арканската армия палеж беше запалена и опустошена централната част на град Бутидаун, най-голямото съществуващо населено място на рохингите. Най-малко 24 рохинги бяха убити, а повече от 150 000 души - разселени.
Престъпления на Мианма, спасение в Канада
Домът на лелята на моята съпруга беше един от многото унищожени при пожара. Тя и четирите ѝ малки деца избягаха в южната част на района, където бяха изправени пред ежедневни заплахи от Арканската армия, пише в сп. "Полиси опшънс" авторът на анализа Маю Али, бежанец рохинга - млад поет, писател и активист, който сега ръководи младежкия център в бежанския лагер близо до град Кокс Базар в Бангладеш.
По думите му Бутидаун, някога оживен град на рохингите, сега е изоставен от жителите си рохинги. Бащата на Абдула, рохинга в Канада, който живее в градчето Китчънър в провинция Онтарио, е сред тези, които са били подложени на произволни арести и задържане от Арканската армия, насочени срещу образованите рохинги и лидерите на общности. Мъчително е, че Абдула не знае нищо за съдбата на баща си.
На 5 август родният ми град Маунгдау беше нападнат, споделя авторът на анализа Маю Али в списанието. Според съобщенията Арканската армия е извършила множество удари с дронове, при които са били убити най-малко 400 рохинги, които са цивилни, опитвали се да преминат река Наф към съседен Бангладеш. Близкият ми приятел Мохамед Салим, хуманитарен работник рохинга, трагично загуби четирите си деца, когато атака на дрон удари лодката, превозваща семейството му, въпреки че хиляди други рохинги успяха да достигнат до безопасно място в Бангладеш, разказва той.
Все още има хиляди рохинги в районите на Маунгдау и Бутидаун, които сега се контролират от Арканската армия, която според сведенията използва мъже и момчета рохинги за принудителен труд. Те са изправени пред гладна смърт поради недостиг на храна в условията на продължаващите боеве, отбелязва авторът в сп. "Полиси опшънс".
Канада официално призна престъпленията на военните сили на Мианма срещу рохингите като представляващи геноцид, но Международният наказателен съд не е финализирал още решението си по този въпрос.
Много защитници на рохингите описват сегашната ситуация като "по-лоша от тази през 2017 г.", когато военните за първи път започнаха кампания срещу тях. Арканската армия изглежда възнамерява да довърши започнатото от военните, посочва канадското списание.
Неотдавнашната вълна от убийства без съд и присъда, подпалвания и масово разселване е военно престъпление, както и престъпление срещу човечеството, и поради това изисква независимо разследване и поемане на отговорност, заключава сп. "Полиси опшънс".
/ГГ/
news.modal.text
