site.btaЕвропейски нюзрум: Балансът между половете е застрашен в следващата Европейска комисия на Фон дер Лайен

Европейски нюзрум: Балансът между половете е застрашен в следващата Европейска комисия на Фон дер Лайен
Европейски нюзрум: Балансът между половете е застрашен в следващата Европейска комисия на Фон дер Лайен
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Снимка: AP Photo/Jean-Francois Badias

Плановете на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен за баланс между половете в новия ѝ екип от комисари са застрашени от провал поради липсата на сътрудничество от страна на държавите членки, пише Европейският нюзрум (ЕНР) – платформа за сътрудничество между 23 европейски осведомителни агенции, сред които е и БТА. 

За да се постигне баланс между половете в Комисията, Фон дер Лайен поиска от националните правителства на ЕС да номинират до края на август както мъж, така и жена. Целта за равнопоставеност не е нова - още по време на първия си мандат преди пет години Урсула фон дер Лайен се ръководеше от нея при избора на комисари. Тогава с по-голям успех.

Този път няколко държави пренебрегнаха искането на Фон дер Лайен. Забележително е, че повече от половината правителства предложиха само един кандидат от мъжки пол за Колегиума на комисарите, като обясниха това например с номинациите си в миналото. 

Окончателните номинации показват, че 16 държави са предложили кандидати мъже, 10 са предложили жени и само една - България - е изпълнила желанието на фон дер Лайен и е предложила мъж и жена, както първоначално поиска председателката на Европейската комисия. Броят на жените се увеличи в понеделник, след като румънските медии съобщиха, че министър-председателят Марчел Чолаку е променил избора си от кандидат мъж на евродепутата Роксана Мънзату.

Колегиумът на комисарите ще се състои от 27 членове, като всяка държава членка ще бъде представена от комисар. Ако не бъдат направени допълнителни промени в кандидатурите, около две трети от позициите ще бъдат заети от мъже. Досегашната ЕК се състоеше от 15 мъже и 12 жени. 

Еврокомисарите ръководят работата на около 32 000 служители на ЕК, като председателят им възлага отговорност за конкретни области на политиката. Комисията отговаря за предлагането на нови закони на ЕС и за контрола върху спазването на европейските договори. Изборът на комисари за новата Комисия е последната важна стъпка в попълването на висшите политически постове след европейските избори през юни. 

"Клубът на старите момчета" в състава на Европейската комисия

Европейското женско лоби, група, която работи за равенство между половете в блока, заяви, че ситуацията е показателна за "клуб на старите момчета" и я нарече "повече от смущаваща".

"Ако държавите членки наистина вярват, че само мъжете са подходящи за тези длъжности или че в техните страни няма квалифицирани жени, те не просто не са в час - те са заблудени", заяви говорителката на групата Мирта Башелович.

Лина Галвес Муньос, председателка на комитета на Европейския парламент по равенство между половете, заяви, че цифрите показват явна липса на "политическа воля" от страна на държавите членки, което е "много лош сигнал, особено за по-младите жени и момичета".

В основата на ситуацията е играта на власт между Фон дер Лайен и европейските столици, които на хартия може и да подкрепят цели като равенство между половете, но на практика се противопоставят на това да им бъдат вързани ръцете по какъвто и да било начин.

"Като държави членки очакваме Фон дер Лайен да се стреми към равенство между половете", заяви дипломат от ЕС, който говори при условие на анонимност пред АФП. "В същото време смятаме, че от нас зависи да предложим комисаря, когото предпочитаме. За съжаление този път тези две желания изглежда не се съчетават", допълва той.

"Смятам, че тази история показва как за съжаление равенството между половете в политиката все още не е усвоено", заяви източник, близък до председателката на Европейската комисия, пред италианската агенция АНСА.

Съществува ли риск от опетняване на репутацията?

Италианският правен експерт на ЕС Алберто Алемано неотдавна предупреди, че колегиумът, в която преобладават мъже, ще отслаби авторитета на председателката на Европейската комисия.

Той призова Фон дер Лайен да изрази ясно недоволството си пред националните столици и да ги помоли да изготвят нов списък с кандидати възможно най-бързо, за да ограничи щетите за собствената си репутация и тази на ЕС като цяло.

Според Алемано това може да доведе и до това слабите кандидати за комисари мъже да не получат необходимото одобрение в Европейския парламент. Това би означавало, че националните правителства, които са ги номинирали, ще трябва да назначат нов кандидат. 

Какво ще последва?
След като вече са известни всички имена, председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен трябва да разпредели всички портфейли както по ранг (заместник-председатели), така и по теми, за които ще отговаря всеки комисар, като сред най-желаните от кандидатите области са икономиката, промишлеността и отбраната. Предоставянето на по-важни портфейли и заместник-председателски позиции на жените кандидати би могло да бъде начин да се компенсира численият дисбаланс между половете.

Урсула фон дер Лайен вече е направила първия си избор за висшия си екип. Германският вестник "Велт" съобщи вчера, че десният популист Рафаеле Фито, член на партията "Италиански братя" на министър-председателя Джорджа Мелони, ще получи висш пост в Европейската комисия и се очаква да бъде назначен за изпълнителен заместник-председател, отговарящ за икономиката и възстановяването след пандемията. 

Тиери Бретон от Франция ще отговаря за промишлеността и стратегическата автономия. Испанката Тереса Рибера е избрана за ресор "преход", който ще включва екология и въпроси, свързани с цифровизация". Словакът Марош Шефчович ще остане на поста комисар по междуинституционалните въпроси, а чешкият министър на промишлеността и търговията Йозеф Сикела ще отговаря за енергетиката. Пьотр Серафин от Полша ще отговаря за бюджетните въпроси.

Европейският парламент покани Фон дер Лайен да се срещне с ръководителите на политическите групи и с председателя на институцията на 11 септември, за да им представи окончателното разпределение на екипа си. Въпреки че не е ясно дали тя ще го оповести преди или след тази среща при закрити врата.

От края на септември до началото на октомври всички комисари трябва да преминат индивидуални изслушвания в парламентарната комисия, която се занимава с техния ресор. Обикновено поне един от кандидатите не успява да се справи на този етап, на който се разглеждат и конфликтите на интереси, което принуждава страната му на произход да номинира алтернативен кандидат.

След като всички кандидати получат зелена светлина от съответните комисии, пленарната сесия на Европейския парламент гласува за Европейската комисия като цяло, което е последната стъпка преди началото на новия мандат. Въпреки че настоящата Комисия трябва да приключи функциите си на 31 октомври, работата ѝ може да бъде удължена, докато новата изпълнителна власт е готова.

Комисари, номинирани от държавите членки:

Жени:

Белгия: Хаджа Лабиб (Обнови Европа)

България: Екатерина Захариева (Европейска народна партия)

Хърватия: Дубравка Шуица (Европейска народна партия)

Германия: Урсула фон дер Лайен (Европейска народна партия, председател)

Естония: Кая Калас (Обнови Европа, Върховен представител на Европейския съюз по въпросите на външните работи и политиката на сигурност)

Финландия: Хена Виркунен (Европейската народна партия)

Португалия: Мария Луиш Албукерк (Европейска народна партия)

Румъния: Роксана Мънзату (Социалисти и демократи)

Швеция: Йесика Розуол (Европейска народна партия)

Испания: Тереса Рибера (Социалисти и демократи)

Мъже:

България: Юлиян Попов (Обнови Европа)

Дания: Дан Йоргенсен (Социалисти и демократи)

Франция: Тиери Бретон (Обнови Европа)

Гърция: Апостолос Цицикостас (Европейска народна партия)

Ирландия: Майкъл Макгра (Обнови Европа)

Италия: Рафаеле Фито (Европейски консерватори и реформисти)

Латвия: Валдис Домбровскис (Европейска народна партия)

Литва: Андрюс Кубилюс (Европейска народна партия)

Люксембург: Кристоф Ханзен (Европейска народна партия)

Малта: Глен Микалеф (Социалисти и демократи)

Нидерландия: Вопке Хукстра (Европейска народна партия)

Австрия: Магнус Брунер (Европейска народна партия)

Полша: Пьотр Серафин (Европейска народна партия)

Словакия: Марош Шефчович (Социалисти и демократи)

Словения: Томаж Весъл (безпартиен)

Чехия: Йозеф Сикела (Европейска народна партия)

Унгария: Оливер Вархей (Патриоти за Европа)

Кипър: Костас Кадис (безпартиен)

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 05:45 на 22.12.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация