Президентът на Франция Еманюел Макрон кани утре на преговори партийните лидери от двете камари на националния парламент. Целта е да се определи нов премиер на страната, предаде Ройтерс, като се позова на президентската канцелария. След като на извънредните избори от 7 юли не беше излъчено ясно мнозинство в парламента и центристката коалиция на Макрон понесе поражение, правителството в оставка на Габриел Атал продължи временно да управлява Франция за времето на Олимпийските игри в Париж.
Седмица след церемонията по закриването на събитието критиците обвиняват Макрон, че се бави с назначаването на новия кабинет. Остава да се види дали утрешните преговори ще прекратят политическата безизходица в Петата република.
Парламентарните избори във Франция оставиха Народното събрание разделено на три приблизително равни части, но получилата най-много мандати коалиция “Нов народен фронт” (ННФ) издигна Люси Кастес, 37-годишна икономистка и директор по финансовите въпроси в кметството на Париж, за свой избор за министър-председател. Макрон, който като президент има правото да назначава ръководител на правителството, се съгласи тя да присъства на дискусиите, но още отсега я отхвърля от поста, съобщи АФП. Силите на Макрон биха предпочели коалиция с традиционната десница и част от левите центристи, отбелязва агенцията.
Възможните фигури за нов министър-председател, освен излъчената от левицата Люси Кастес, включват бившия премиер социалист, определян за “тежка категория политик”, Бернар Казньов и консерваторът Ксавие Бертран, отбелязва “Политико”.
ННФ обаче е категоричен, че новият премиер трябва да дойде именно от неговите редици. Така крайнолявата “Непокорна Франция”, която е основна партия в коалицията, заплаши Макрон с импийчмънт на страниците на в. “Трибюн”. “Странно е да се види как президентът на Френската република отхвърля не само резултата от гласуването, но и Люси Кастес, лицето, предложено за министър-председател от коалицията, която беше първа - ННФ. (...) Чл. 68 от Конституцията на Франция определя условията за освобождаване от длъжност на държавния глава”, посочи ръководството на ННФ в статията.
Шансовете за импийчмънт срещу Макрон обаче са малки, отбелязва Радио “Франс Eнтернасионал”. Кастес на свой ред омаловажава въпроса, като вместо това се фокусира върху „съжителството“ между центристките сили на Макрон и лявата коалиция. Лидерът на Социалистическата партия Оливие Фор категорично отхвърли идеята, което може да разклати лявата коалиция. Изпълняващият длъжността министър на вътрешните работи Жералд Дарманен отхвърли възможността за импийчмънт като “желание на крайната левица да потопи Франция в анархия”.
При всяко положение левият блок ще продължи да настоява Кастес да бъде назначена за министър-председател, заяви Манюел Бомпар, висш служител в “Непокорна Франция”, цитиран от в. “Монд”.
Така процесът на изграждане на правителството във Франция все още тъне в неизвестност. Коментаторите са разделени.
“По-добре да не бъдеш управляван изобщо, отколкото да бъдеш управляван зле, а периодът без правителство всъщност имаше и положителна страна”, посочва сп. “Поан”. „Трябваше да изчакаме до 2024 г., за да разберем предимствата на дългата преходна фаза. Няма кабинет, който се опитва ежедневно да убеждава избирателите в ползите от своето съществуване. Няма пореден „важен закон“, който да се обсъжда в парламента. Няма подготовка за поредния “велик план” в кабинета. Няма „голяма реформа“, която да се вади от чекмеджето след лятната ваканция. Гражданите могат да бъдат спокойни, докато икономиката върви без да бъде обезпокоявана”, твърди авторът на статията Люк дьо Бароше.
“По-добре зряло решение, отколкото прибързано, защото демократичните процеси отнемат време”, на свой ред успокоява читателите си в. "Кроа”. „Поредицата от събития е просто напомняне, че изборът на министър-председател, изграждането на коалиция и изготвянето на правителствен договор не са неща, които могат да бъдат направени за един ден. Разбира се, силна изпълнителна власт с абсолютно мнозинство е по-ефективна. Но в крайна сметка демокрацията се състои от безкрайни дискусии и неспазени обещания. А също от правила, проверки и баланси, които забавят процеса на вземане на решения. Сегашното изясняване на положението без съмнение е необходим период, но ще се превърне в изключително доходоносна инвестиция, след като преговорите наистина започнат”, твърдят авторите от изданието.
На обратното мнение е “Фигаро”, според което случващото се е разочароващо отлагане на фона на огромни предизвикателства. „Депутатите от Националното събрание се наслаждават на края на ваканциите си и безразличието се разпространява сред французите, които все още се радват на успеха на Олимпийските игри в отсъствието на правителство. Ами защо просто не се отложи отново? Но това е опасна илюзия. Защото в действителност предизвикателствата пред Франция са огромни: трябва да се приеме бюджет, има недостиг на жилища, нужна е борба с нелегалната имиграция, нуждаем се от повторна индустриализация, да подкрепим училища и болници, екологичния преход. Страната ни има нужда от правителство. И то бързо”, предупреждава изданието.
“Застоят не е вариант - правителството трябва да действа заедно и бързо”, пише “Опинион”. „Не трябва да чакаме - това само ще укрепи партия “Национален сбор”. Жалкото зрелище само ще подхрани гнева на един колкото огорчен, толкова и възмутен електорат. Страната не може да си позволи бюджетна криза. В края на краищата президентът сам решава кога да разпусне парламента. А той загуби. И ако той все още вярва, че може да превърне това поражение в победа, той не трябва да се опитва да го направи, като протака, тъй като това би станало с цената на пренебрегване на републиканските традиции”, предупреждава авторът на статията Реми Годо.
“Човек се чуди дали боговете смятат, че правителство изобщо е необходимо за Франция. В края на краищата Белгия оцеля 592 дни без такова преди години, а Холандия 7 месеца през 2023 г. Струва ли си да се мъчим?”, пита риторично наблюдателят Джон Кийгър от страниците на британския “Спектейтър”. С парламент, разделено на три и нито една група с перспективи за функционално мнозинство, стабилно правителство би било толкова неуловимо, колкото при Четвъртата република, когато правителствата се сменяха на всеки шест месеца, или при Третата, когато средният кабинет издържаше девет”, припомня авторът.
“Явна криза на парламентаризма”, възмущава се политическият наблюдател Янос Танасекос от страниците на гръцкото издание “Ефимерида тон Синдактон”. „Президентът Макрон продължава да управлява спокойно, сякаш нищо не се е случило, сякаш не е имало избори, сякаш няма правителство, нито премиер, нито парламент, нито политически партии: „Държавата – това съм аз!“ Тази Франция остава „пример“, но пример за общо явление от последните двадесет години, белязано от кризата на буржоазната представителна демокрация и либералния парламентаризъм. След като разпусна Народното събрание и свика нови избори, Макрон нагло ни заявява, че функционирането на Петата френска република не изисква нито избори, нито парламент, нито политически партии”, възмущава се авторът.
Само преди месец и половина беше трудно да си представим, че президентът Макрон ще запази влиянието си върху политическите процеси. Но въпреки че не печели изборите, той постепенно печели в следизборните преговори, обобщава на свой ред украинският вестник “Европейска правда”.
/ЛМ/
news.modal.text
