site.btaПреди Юнус и други Нобелови лауреати са управлявали своите страни

Преди Мухамад Юнус, който пристигна в Бангладеш, за да оглави временното правителство, няколко дисиденти, носители на Нобелова награда за мир, застанаха начело на властта в своите страни през последните 35 години.

Мианма: Аун Сан Су Чжи, възход преди падението

Удостоена с Нобелова награда за мир през 1991 г. за продемократичната си съпротива срещу военната хунта, "дамата от Янгон" отдавна имаше със статут на икона. Тя стана силната жена на Мианма в периода 2016-2021 г., но беше остро критикувана за бездействието си по отношение на мюсюлманското малцинство рохинги, за което редица лидери твърдят, че е жертва на "етническо прочистване".

Прогонена от власт през 2021 г. и хвърлена в затвора след военния преврат, свалил нейното демократично избрано правителство, Аун Сан Су Чжи излежава 27-годишна присъда, наложена й  по няколко обвинения.

Жозе Мануел Рамус - Орта, от независимостта до президентството

Преди да стане президент на Източен Тимор през 2007 г., Рамус-Орта е неизменно  е международното лице на съпротивата срещу индонезийския режим, който окупира бившата португалска колония от края на 1975 г. до 1999 г.

През 1996 г. той става носител на Нобеловата награда за мир заедно с католическия епископ Карлос Филипе Ксименес Бело "за работата им за справедливо и мирно разрешаване" на конфликта, довел до смъртта на около 200 000 души.

Рамус-Орта оцеля след опит за убийство през 2008 г. и беше преизбран за президент през май 2022 г. 

Ким Те-чжун: ръка, протегната към Северна Корея

Бивш дисидент, осъден на смърт, той оцелява при опит за убийство, преди да стане държавен глава през 1998 г. и да получи Нобелова награда за мир през 2000 г. за работата си със Северна Корея.

Неговата така наречена "политика на слънчевия лъч" доведе до събиране на семейства и засилено икономическо сътрудничество между двете Кореи, разделени след Корейската война (1950-1953 г.).

Той става първият държавен глава на Южна Корея, посетил Пхенян, където на 15 юни 2000 г. подписва съвместна декларация със севернокорейския си колега Ким Чен-ир, бележеща затопляне на отношенията.

Нелсън Мандела, герой на борбата срещу апартейда

Лидер в борбата срещу сегрегационния режим в Южна Африка, Нелсън Мандела прекарва 27 години от живота си в затвора, а освобождаването му през 1990 г. ускорява падането на апартейда. Мандела получава Нобелова награда за мир през 1993 г. заедно с последния президент от епохата на апартейда, Фредерик де Клерк.

На следващата година той става първият демократично избран чернокож президент на страната си. Той триумфира на първите многорасови избори, произведени на 27 април 1994 г. Мандела заявява при встъпването си в длъжност желанието си да изгради "нация на дъгата, която да е в мир със себе си и със света". Управлявал в продължение на пет години, той умира през 2013 г. на 95-годишна възраст.

Лех Валенса и краят на комунизма в Полша

Бившият лидер на профсъюза "Солидарност" Лех Валенса, получил Нобелова награда за мир през 1983 г. и стана първият президент на посткомунистическа Полша. През декември 1990 г. той печели първите демократични президентски избори и осигурява напускането на съветските войски, разположени там от края на Втората световна война. Той губи изборите през 1995 г. и 2000 г.

Възхваляван като икона на свободата, имиджът на този бивш електротехник в корабостроителниците на Гданск, е накърнен от постоянните обвинения, че е сътрудничил на тайната полиция от времето на комунистическата епоха  - нещо, което той винаги е отричал.

/БТА/Асен Георгиев/