Руснакът Вадим Красиков, освободен днес в рамките на мащабна размяна на затворници, е в центъра на исканията на Кремъл: осъден за убийството в Берлин на бивш чеченски сепаратистки командир по поръчка на руската Федерална служба за сигурност (ФСС), той се оправдава в съда, че е жертва на недоразумение, посочва Франс прес.
Името му, около което витаеше загадка до края, се споменаваше от месеци като потенциален затворник, който да бъде разменен между Русия и западните държави.
На няколко пъти Кремъл и самият руски президент Владимир Путин застанаха в негова защита, поне косвено.
На 15 декември 2021 г. той е осъден на доживотен затвор в Берлин за убийството на грузинец от чеченски произход, който се е сражавал срещу руските сили между 2000 и 2004 г. в Чечения.
Засилвайки мистерията около себе си, той влезе в съдебната зала, след като фотографите и камерите я бяха напуснали.
Жертвата му, чието истинско име е Зелимхан Хангошвили, се подвизаваше под името Торнике Кавтарашвили в Германия - страната, в която живееше от 2016 г. със семейството си и където бе подал молба за убежище, след като бе оцелял в два опита за убийство в родината си.
На 23 август 2019 г., около обяд, в берлински парк Вадим Красиков, карайки велосипед, се приближава към жертвата си отзад и произвежда първи изстрел от разстояние със заглушител, след което я прострелва още два пъти контролно в главата от близко разстояние.
Според германските съдилища преди да извърши престъплението си, той е "пътувал като турист" до Париж и Варшава, а след това до Берлин.
При откриването на процеса на 7 октомври 2020 г. Вадим Красиков е казал на един от адвокатите си, че се казва Вадим Соколов, че е роден през 1970 г. и че е "руснак, неженен, строителен инженер".
Оттогава той не е променял позицията си и упорито мълчи.
Според германските съдилища обаче той наистина е Вадим Красиков, роден е през 1965 г. и е бил командир на специално подразделение на руската тайна служба ФСС.
Според публикации на онлайн разследващия сайт "Белингкат" той е роден в Южен Казахстан, централноазиатска държава, която по онова време е съветска република, посочва АФП.
По време на съдебния процес редица улики затвърждават убеждението на прокуратурата относно самоличността на обвиняемия. Първо, лична снимка на Красиков с две татуировки, идентични с тези на заподозрения.
Второ, показанията на неговия зет, украинец, който го разпознал в съда, след като първоначално заявил, че не го познава от страх от евентуални репресии.
Москва винаги е отричала да е замесена в убийството и осъди, по думите ѝ, "политическата присъда" от 15 декември 2021 г., която беше произнесена срещу него.
На 9 февруари 2024 г. в интервю за консервативния американски журналист Тъкър Карлсън руският президент Владимир Путин обаче намеква, че Москва може да размени американския журналист Еван Гершкович, вкаран в затвора в Русия, за "някой, който е убил бандит в европейска столица по патриотични съображения".
Според сайта "Белингкат" това е ясна препратка към Вадим Красиков, който е женен два пъти и има три деца.
Името на Красиков вече е било споменавано във връзка с плановете за размяна на двама американски граждани и руския опозиционер Алексей Навални, който почина в затвора на 16 февруари 2024 г.
Според сайта "Белингкат" Красиков е заподозрян и за друго убийство, този път в Москва, през 2013 г., на предприемача Алберт Назаров.
Начинът на действие изглежда много сходен на този в Берлин: убиецът се приближава до жертвата с велосипед, след което я прострелва няколко пъти, отбелязва АФП.
/ГГ/
news.modal.text
