Конфликтът между "Хизбула" и Израел се разгръща отново на фона на финансови и политически кризи в Ливан, превръщайки се в поредната опасност за нестабилната държава, при положение че враждебността прерасне в тотална война.
Подкрепяната от Иран "Хизбула" и Израел разменят огън от избухването на войната в ивицата Газа през октомври. Вероятността от ескалация на напрежението нарасна, след като Израел обяви, че ще нанесе тежък удар на "Хизбула", обвинявайки групировката в убийството на 12 деца и младежи при ракетна атака на футболно игрище на окупираните от Израел Голански възвишения. "Хизбула" отрича да е отговорна за атаката.
Макар и конфликтът да е относително овладяван досега, той тегне осезаемо върху страната, подкопавана от продължаващите от пет години кризи. Конфликтът принуди около 95 000 души да напуснат Южен Ливан, сочат данните на Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси. Ето какви са проблемите на Ливан.
ИКОНОМИЧЕСКИ СРИВ
Ливан все още страда след катастрофалния финансов срив, разтърсил страната през 2019 година.
Причинен от разточителство и корупция сред управляващия елит в продължение на десетилетия, сривът обезцени местната валута, срина банковата система, парализира държавата и стана причина за масова бедност, както и за най-голямата емиграционна вълна от продължилата от 1975 до 1990 г. гражданска война насам.
Световната банка определи тази криза като една от най-големите депресии в днешно време. Икономиката на Ливан се сви от 55 милиарда долара през 2018 година до $31,7 млрд. през 2020 г. Правителството все още не е задвижило реформите за възстановяване.
Служителите в държавния сектор, чиито трудови възнаграждения се стопиха, са сред хората, които още усещат последиците. Помощи от Катар и САЩ доведоха до леко повишаване на заплатите в ливанската армия, жизненоважна за опазването на гражданския мир.
Трайните щети бяха отчетени в майския доклад на Световната банка, според който бедността в Ливан е нараснала над три пъти през последното десетилетие, обхващайки 44 % от населението. Отчетено е, че през 2022 г. в осем губернаторства в страната, включително и в Бейрут, един от всеки трима ливанци е живял в бедност. Докато в Бейрут бе открит нов ресторант за богаташите, три от пет домакинства са намалили разходите си за храна.
Международният валутен фонд обяви през май, че бездействието по отношение на необходимите икономически реформи продължава да се отразява тежко на икономиката и на хората. МВФ каза, че не е налице надеждна и финансово устойчива стратегия за банковата система.
ПОЛИТИЧЕСКО НАПРЕЖЕНИЕ
Ливан няма държавен глава и редовно правителство, откакто през октомври 2022 г. мандатът на Мишел Аун като президент изтече. Това породи безпрецедентен политически вакуум. Оттогава на власт е служебното правителство на министър-председателя Наджиб Микати. За да бъде зает президентският пост и за да бъде съставено редовно правителство, е нужно споразумение между дълбоко разединените ливански фракции. От предишните подобни кризи бе намерен изход единствено благодарение на чуждестранното посредничество, но този път няма добър знак, че подобна намеса ще има ефект.
От една страна, застоят е отражение на междуособиците сред християните маронити, които са на ред за президентския пост съгласно ротационната система на политическото управление в Ливан, разпределяно между общностите в страната.
От друга, сегашното положение е илюстрация на борбата за власт между шиитското движение "Хизбула", качило през 2016 г. на власт своя съюзник Аун, и опонентите му, които от дълго време се противопоставят на въоръжаването на групировката. Противниците на "Хизбула" твърдят, че навремето това движение еднолично е въвлякло Ливан в конфликт.
КРИЗА СЪС СИРИЙСКИТЕ БЕЖАНЦИ
Тринадесет години след избухването на конфликта в Сирия Ливан остава страната с най-много бежанци на глава от населението в света: около 1,5 милиона сирийци, половината от които са официално регистрирани от Агенцията за бежанците на ООН, живеят редом до приблизително 4 милиона ливанци.
Финансирането на помощите заради последствията, породени от сирийската криза, намалява вследствие на изчерпването на дарителите, които се опиват да намерят решение и на други кризи по света. Независимо от различията си всички партии от ливанския политически спектър са единодушни, че сирийските бежанци трябва да се върнат у дома си. (БТА)
(Превод от английски език: Иво Тасев)
/ГГ/
news.modal.text
