Шенген, еврозоната, доходите, здравеопазването, борбата с бедността са част от приоритетите, заявени от българските евродепутати в интервюта пред БТА по време на първата сесия на новия Европейски парламент. Сред приоритетите им са също засилената подкрепа за Украйна, интеграцията на Западните Балкани, възраждането на европейската икономика.
Обобщение на интервютата, дадени за специалните пратеници на БТА в Страсбург:
Работи се в посока България да се присъедини към Шенген по суша до края на годината, заяви за БТА евродепутатът от ГЕРБ-СДС/ЕНП Андрей Ковачев минути преди да бъде избран за квестор на Европейския парламент - позиция, която е свързана с административните въпроси на институцията и пряко засяга членовете на ЕП. Ковачев ще бъде единственият българин в ръководството на ЕП в този мандат. "Много е важно какви сигнали идват от България, дали ще можем да излъчим едно прогнозируемо, стабилно правителство, което да може да изгради доверие между различните ресорни министерства, особено Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, и в съюз с ЕП и ЕК, с огромното мнозинство от Съвета, да убедим колегите след изборите в Австрия, че това е и в техен интерес и ще увеличи, а няма да намали сигурността на Шенгенското пространство", каза Андрей Ковачев.
Съпартиецът му от ГЕРБ-СДС/ЕНП Андрей Новаков изрази пред БТА надежда, че напрежението от Народното събрание няма да бъде пренесено в Европейския парламент. "Това не е място, на което такива отношения виреят. Много често се налага да гласуваме решения, важни за България, и това, че в нашата страна твоята парламентарна група спори с някой друг, не означава, че трябва да го пренесеш тук. Имаме няколко много добри примера в тази посока в последните два мандата - розовото масло, Шенген, еврозоната, пакета "Мобилност". Това са все неща, за които 17 човека сме били заедно, солидни, и сме постигали успехи. Искрено вярвам, че това ще продължи и занапред и новите колеги бързо ще се отърсят от инерцията, която има в България", подчерта евродепутатът от ГЕРБ-СДС/ЕНП. Той изрази мнение, че ако България има редовно правителство, можем да очакваме да влезем в Шенгeн и по суша през 2025 г.
Ева Майдел от ГЕРБ-СДС/ЕНП каза в интервю за БТА, че "последните три години не помагат на България да отстоява европейските си цели и приоритети". "Ако нямахме тази политическа нестабилност и невъзможността да има политически диалог под каквато и да е форма, днес щяхме да бъдем членове на еврозоната, пълноправен член на Шенген - така, както е Хърватия", заяви тя. По думите ѝ ЕС не прави резки завои и това дава по-голяма предвидимост и стабилност за държавите членки. "В същото време, в период на кризи - икономическа и финансова, дали е ковид, дали е войната в Украйна, много бързо успяваме да пренастроим нашите политики. Точно затова и сега важните теми са за това как да засилим икономиката, нашата индустрия и от друга страна - нашите отбранителни способности", каза Майдел.
В същото време в своето интервю за БТА евродепутатът от ГЕРБ-СДС/ЕНП Емил Радев определи преизбраната председателка на ЕП Роберта Мецола като "много добър приятел на България". "Госпожа Мецола е обединител. Видяхме, че тя получи огромен брой гласове от всички политически семейства. България винаги е можела да разчита на нея и тя го е доказала в последните два мандата - че винаги е подкрепяла България. И по пътя ѝ към Шенген, и в битките ѝ за охрана на външната граница, и в битките за розовото масло. Така че това е добър знак", каза БТА Радев минути след преизбирането на Мецола. В отговор на въпрос има ли риск да забуксуваме за сухопътния Шенген заради политическата нестабилност у нас, евродепутатът от ГЕРБ-ЕНП коментира, че всичко зависи от това има ли кой да защити българската позиция на ниво "правителство". "Нашите партньори в Съвета искат да си говорят с премиер или с правителство, което има хоризонт повече от два месеца", подчерта Радев.
Друг български представител в Европейския парламент от ГЕРБ-СДС/ЕНП - Илия Лазаров, каза в интервю за БТА, че Европа трябва да върви към федерализация. "Но не федерализация, както аз я наричам - в шишета за олио и капачките на пластмасовите бутилки. Много по-важно е да се федерализира външната политика, да се федерализират службите за сигурност, да се федерализира отбраната. За да "тежи" Европа повече в света при тази глобализация, трябва да говори в един глас. В момента виждаме асинхрон, който се получава между почти всички държави и например Унгария. Това е нещо, което ни сваля цената на световния пазар за външна политика. Същото е в сферата на сигурността. Там големите предизвикателства, освен конфликтите, са свързани с тероризма. Настоящият 21 век ще бъде на изключителни проблеми с тероризма. Той се бори по един единствен начин – с изпреварваща информация", отбеляза Лазаров.
Това, което е важно за българските граждани, е България да бъде активен участник в европейското законодателство, заяви за БТА евродепутатът от ДСБ/ЕНП Радан Кънев. "Работата ни тук не е дипломатическа. Ние не представляваме държавата с някакви представителни функции, да покажем колко сме хубави или добре облечени, а вършим много тежка ежедневна законодателна работа, която изисква системни преговори, сформиране на различни коалиции на партийно и национално ниво", посочи Кънев. "Вижте докъде се докарахме - нещо, за което предупреждавах многократно, когато виждахме как се пропуква формулата преди ротацията на предишното управление. Ние сега сме единствената от 27 държави, която не участва в дебата какво се случва с Европа оттук нататък. Ние не говорим кой ще е българският комисар, за какъв ресор за този комисар ще се борим, в името на какви приоритети ще подкрепим или няма да подкрепим дадено кадрово решение", каза евродепутатът по повод политическата обстановка в България.
Пред БТА говори и евродепутатът от БСП/СиД Кристиан Вигенин. "Ние трябва да направим максималното, за да покажем, че институциите на Европейския съюз работят така, че да решават основните проблеми на хората и да изпълняват техните очаквания", заяви Вигенин. Той определи новия мандат на Европейския парламент като малко по-предизвикателен. "Но в това има шанс. Шанс наистина да се обърнем конкретно към проблемите на хората, да покажем, че тази институция, като единствената пряко избрана институция на ЕС, ще се движи по дневния ред на хората, а не по свой собствен", посочи още един от българските представители в Европейския парламент. Сред приоритетите му фигурират социални въпроси - доходи, борба с бедността, намаляване на неравенствата, сближаване по отношението на доходи и възможности между страните членки, както и здравеопазването. "Здравеопазването се превръща като ключова тема за социалистите тук, в Европейския парламент, а тя беше ключова и за нас в кампанията ни", допълни Вигенин.
Зелената сделка трябва да се превърне в новата индустриална сделка на Европа – това е мнението, изказано пред БТА от Цветелина Пенкова, евродепутат от БСП/СиД. "Трябва да използваме всичко, за да можем да възродим европейската индустрия", посочи тя. Това е едно от последните законодателства, по които Пенкова е работила в първия си мандат в Европарламента: инструментът за реиндустриализация на Европа. "Това, което сме направили до момента, трябва да се реализира в работеща икономика", заяви Пенкова. Тя вече е президент на Европейския енергиен форум, най-голямата енергийна организация в рамките на Брюксел с нестопанска цел. Според нея енергетиката е един "прекрасен ресор", за който България има много причини да се стреми да има еврокомисар. "Енергетиката е един от най-важните ресори за нас и имаме сериозни основания да го поискаме", заяви Пенкова.
Ивайло Вълчев от ИТН/ЕКР каза за БТА, че Европа сама ограничава себе си, създавайки безбройни регулации. "Разликата между българското Народно събрание и Европейския парламент е, че работата ни в България имаше доста по-пряк отзвук, докато случващото се в тази зала не става толкова бързо част от действителността", посочи Вълчев. "Една от моите лични каузи и цели е да има много по-голяма комуникация между членовете на българската делегация. За мен ще бъде важно, дори да имаме партийни различия, да можем да говорим заедно за нещата, важни първо за нашата страна. Да се опитваме да ги изчистваме между себе си. Да бъдем не толкова верни на политиката на групите, в които членуваме, а да изхождаме първо от това какво диктува националният интерес", заяви той, като добави, че "ще потърси разбиране в останалите си колеги".
Елена Йончева от ДПС/"Обнови Европа" заяви, че целите, които си поставя, са целите, по които е работила успешно в миналия мандат. "За мое щастие имам този опит, който съм натрупала и ми позволява много бързо да се включа в работата на Европейския парламент и в същото време да заявя своите намерения да продължа по тези теми. Там е пактът за миграцията, тоест как да намалим нелегалният трафик, който минава и през България. Знаете, аз бяха председател на групата, която водеше преговори по миграционния пакт. Това е цял пакет законодателен. Водих преговорите между парламента, комисията и съвета, и този пакт беше приет след почти 10 години преговори. В резултат на тези преговори, които завършиха успешно, отпадна Дъблин, така че тази работа беше в полза на България. Сега обаче основната битка в този парламент в новия вече мандат ще бъде как ще бъде прилаган този пакт за миграция, защото тук е най-сложното, тук е разковничето. Неговото прилагане ще започне след две години. За това време трябва да се създадат необходимите условия, екипи, експерти и технически условия, за да задейства този миграционен пакт", заяви Йончева в интервю за БТА.
Шенген, разширяването и върховенството на закона – това са само три теми, по които Илхан Кючюк, евродепутат от ДПС/"Обнови Европа", възнамерява да работи в новия Европейски парламент. Това е неговият трети мандат в ЕП. "Беше важно времето, в което българската дипломация задаваше дневния ред на това как да се решат междуетническите конфликти на Балканите. Загубихме този авторитет и трябва да си го възстановим", заяви Кючюк в интервю за БТА. По въпроса за европейската перспектива на Балканите той каза, че националният приоритет на България е "страните от Западните Балкани да бъдат от ЕС и да направим така, че през София да става това свързване с Европейския съюз". На въпрос конкретно за Северна Македония той отговори, че това зависи от процесите там. Френското предложение, което в същината си по думите му е европейски документ, е успех за двете дипломации.
Неговият съпартиец от ДПС/"Обнови Европа" Танер Кабилов отбеляза в интервюто си за БТА, че Европейският парламент започва работа в привидно спокойна атмосфера. "Минаха някои гласувания в ясно изразени мнозинства по определени политически линии. Започват да се конструират органите. Ще работим за пълноправното присъединяване на България в Шенген и в еврозоната", добави той. "В персонален аспект ще се постарая повече да работя върху регионалното развитие като тема, която ме вълнува. В по-генерален аспект, като позиции на "Обнови Европа" и ДПС, ние ще работим за един по-сигурен Европейски съюз, по-конкурентоспособен от гледна точка на икономическите реалности в този динамичен геополитически свят. Разбира се, ще работим в посока на това да имаме по-развита демокрация, която няма как да мине без абсолютна и категорична помощ за Украйна, където ясно е изразено кой е агресорът и коя е жертвата. Там има битка на демокрацията с авторитарния модел в глобален аспект", посочи евродепутатът.
Никола Минчев от ПП-ДБ/"Обнови Европа" заяви за БТА, че трябва да се разбират причините, които карат хората да се обръщат към партиите в крайнодесния спектър. "Очевидно техните политики и предложения намират някаква подкрепа от хората. Трябва да си даваме сметка за причините, които водят до този по-засилен резултат и какво можем ние да направим - ЕНП, социалисти, демократи, "Обнови Европа" – за да отговорим на страховете на хората", каза той. Минчев, който бе депутат в няколко български парламента и председател на Народното събрание, за първи път е евродепутат. Един от приоритетите му, който той обяви по време на кампанията, е върховенството на правото. Минчев ще бъде член на Комисията за гражданските свободи (LIBE), в която върховенството на правото ще бъде една от основните теми. Негов приоритет е и свободата на медиите - той ще бъде член и на Комисията по култура и медии. Друга комисия, в която ще работи, е Комисията за вътрешния пазар, където по думите му има възможност да се работи по теми за достъпа на българските граждани и българския бизнес до вътрешния пазар.
Депутатът в ЕП от "Възраждане"/ЕСН Петър Волгин изказа пред БТА мнение, че Европейският съюз няма визия за бъдещето. Той бе един от хората, които не станаха прави в пленарната зала, когато прозвуча химнът на Европа. "Няма европейски химн. Химн може да има само една държава, каквато е България, и всяка една страна. Европейският съюз не е държава, макар и сигурно да има хора, които биха искали това да е една наднационална институция, която да нарежда на всички останали какво да правят. "Одата на радостта" е една великолепна мелодия, но тя в никакъв случай не е химн. Това ставане ми изглежда комично и лишено от смисъл", посочи Волгин. "Това е скептицизъм по отношение на пътя, по който е поел Европейският съюз. Той е нещо много различно от Европа. Идеята за обединена Европа е прекрасна. Тази идея идва да покаже, че могат отделните нации да работят заедно. С уважение към традициите, културата и историята на всяка една от тях. Могат да правят неща заедно, а не да се превръщат в безгласни пионки в настоящата геополитическа игра", заяви още евродепутатът.
Референдумът за запазване на българския лев беше отказан на българските граждани и по тази причина ние пренасяме темата на европейско ниво, заяви съпартийката на Волгин - Рада Лайкова от "Възраждане"/ЕСН, в първото си интервю за БТА. "Съвсем скоро ще говорим за тази тема вече и от името на нашата парламентарна група в Европейския парламент", заяви тя. "Нашата задача тук ще бъде изключително предизвикателна, защото искаме да покажем реално какво се случва в Европейския парламент и Европейския съюз, извън клишетата на казионните партии, които все още доминират този дискурс", коментира Лайкова. "Важно е да се каже, че ние сме едни от създателите на групата "Европа на суверенните нации". "Възраждане" работи за създаването на истинска консервативна нова парламентарна група в Европейския парламент още от миналата година, когато започнахме редица двустранни разговори с наши европейски партньори", поясни тя.
Друг евродепутат от "Възраждане"/ЕСН - Станислав Стоянов, отбеляза пред БТА, че в Европейския парламент "групата под "санитарен кордон" става все по-видима". "Там има три групи, сред които и нашата, която учредихме – Европа на суверенните нации, плюс Европейски консерватори и реформисти и новата група на патриотите, която също вече е част от Европейския парламент", поясни той. По думите му приоритетите на "Възраждане" в този Европарламент ще бъдат той да започне да решава проблемите на хората. "Те да добиват все по-голяма чуваемост, защото в момента политиките, които налагат европейските институции, не отговарят на нуждите на редовия европейски гражданин. Те обслужват лобисти. Има огромен брой лобисти, които са регистрирани официално. Вероятно има и неофициално, които си присъстват и си вършат работа по други канали", добави Стоянов.
БТА не успя да се свърже с Христо Петров от ПП-ДБ/"Обнови Европа".
/ЛМ/
news.modal.text
