site.btaКонсерваторите не оправдаха доверието на гласувалите за Брекзит, каза преподавателят по политически науки в Университета в Кийл Кирил Дрезов

За да разберем защо се очертава провал на британските консерватори на утрешните избори във Великобритания, трябва да имаме предвид големия им успех на предишните избори през 2019 г., когато специално в Средна и Северна Англия те за първи път пробиха така наречената Червена стена, т. е. район, който традиционно гласува за Лейбъристката партия, каза в интервю за БТА Кирил Дрезов, директор на Звеното за Югоизточна Европа и дългогодишен преподавател по политически науки в Университета в Кийл.

"Консерваторите не оправдаха доверието на "Червената стена", не оправдаха доверието на тези, които преди това бяха гласували за Брекзит и след това, по инерция от Брекзит, решиха, че могат да гласуват за консерваторите, да им дадат своето доверие", каза още той. 

Трябва да се има предвид, че именно тук, в Средна Англия, по път към Северна Англия, мястото между Манчестър и Бирмингам - това е старото индустриално сърце на Англия, което най-тежко пострада от деиндустриализацията, от реформата на Маргарет Тачър - от десетилетия избирателите гласуват за лейбъристите, добави Дрезов. По думите му именно през 2019 г. те са дали одобрението си за Борис Джонсън, който тогава им е казал следните знаменити думи: "Аз няма да забравя, че вашият глас ни е даден назаем и трябва да оправдая вашето доверие". Е, точно това не се случи, коментира Дрезов.

Следва пълният текст на интервюто:

Въпрос: Какви са в момента настроенията на избирателите в Средна Англия, която е традиционно работнически, лейбъристки район, макар че на времето те подкрепиха Брекзит?

Отговор: Консерваторите не оправдаха доверието на "Червената стена", не оправдаха доверието на тези, които преди това бяха гласували за Брекзит и след това, по инерция от Брекзит, решиха, че могат да гласуват за консерваторите, да им дадат своето доверие. И точно тези хора от "Червената стена" са най-недоволни от консерваторите, защото те най-много страдат от рязкото покачване на инфлацията, от поскъпването на живота, което се очерта особено след периода на пандемията, след ковида, след всичките ограничителни мерки и големите заеми, които бяха теглени тогава. Тези хора всъщност най-много пострадаха и от Брекзит, и от пандемията. И това всичко се стоварва сега върху консерваторите. Както те дадоха доверието си на консерваторите през 2019 г., сега вече то няма да им бъде дадено. Това е най-голямата история за последните 5 години в този район.

Въпрос: С какво е била известна в миналото индустрията в Северна Англия?

Отговор: Тук традиционната индустрия, специално за този район, е порцеланът. Това е мястото, където е изобретен костният порцелан, оттук са най-прочутите марки на английския викториански порцелан, и също така тази индустрия е много тежко ударена от конкуренцията от Далечния Изток, от Китай, от Индонезия. Просто тя вече не е конкурентоспособна и са останали много малко фирми, които могат да поддържат някаква конкурентоспособност на фона на тази огромна лавина от внос на порцелан от Източна Азия. И съответно е район, в който от десетилетия има висока безработица и, общо взето, социален упадък. За разлика от южните райони на Англия, в които благосъстоянието се качваше постоянно в периода на управлението на Маргарет Тачър и след нея, докато Средна и Северна Англия стагнираха. И поради тази причина те си даваха също и доверието на лейбъристите.

Но трябва да се има предвид, че това са сега едни много ядосани избиратели - избиратели, които са изключително неприязнено настроени към Консервативната партия, лично към Риши Сунак, но и към предишни лидери като Борис Джонсън. Те се чувстват измамени. Това е основното настроение тук.

Като трябва да се има предвид, че конкретно депутатът в района, в който се намира моят университет, беше консерватор и той беше относително популярен депутат, но за изненада на всички се отказа, буквално една седмица след започването на избирателната кампания се отказа да кандидатства, което още повече влоши положението на консерваторите в този район. Лейбъристите също направиха пък грешки от своя страна, те спуснаха един кандидат от Лондон, без големи връзки с този район, и съответно местната партийна организация на Лейбъристката партия - тя пък е неприязнено настроена като цяло към този "парашутист", както те го виждат.

Това са двете основни партии. Едната партия имаше популярен депутат, който се отказа, и сега беше заместен от местния консервативен председател на общината, който не е непопулярен, той е местен човек, но няма тази популярност на предишния консервативен депутат. А пък от лейбъристка страна имаме един "парашутист" от Лондон, който всячески се опитва да привлече вниманието на избирателите. Но освен местните въпроси, разбира се, има национална кампания и за двете партии, и там нещата стоят, бих казал, преди всичко скучно.

Лейбъристите не се и постараха особено да издигнат някакви запомнящи се лозунги. Ето сега ще покажа една листовка. Това е гърбът на листовката на Лейбъристката партия, където е ликът на председателя на партията Киър Стармър, кандидат за бъдещ премиер, и неговите обещания, които са с най-общи думи - пожелателни, да го кажа така. Обещава икономическа стабилност, да намали чакането за прегледи в Националната здравна служба, и така нататък, и така нататък. Нищо особено. А съответно това пък е местният кандидат на Лейбъристката партия (Адам Джоги - бел. ред.), лондончанин, който твърди, че има някакви корени в местния район, но е практически непознат. И съответно при консерваторите, те много повече залагат - това е местният кандидат за депутат (Саймън Таг - бел. ред.), който е председателят на местната община, те много повече залагат на местни въпроси, почти цялата местна консервативна пропаганда е какво ще направят тук, в района на Кийл, в района на университета, и съвсем малко е отделено на обещанията на Риши Сунак, които са също достатъчно общо формулирани.

Но на тези национални избори се случи нещо, което раздвижи тази общо взето скучна кампания, и това бе появата на Найджъл Фараж. Ето една тяхна листовка на партията "Реформирай Обединеното кралство". Местният кандидат си е написал името, но той даже не си е сложил снимка. Снимката е на Фараж и на председателя на партията - това е Найджъл Фараж, разбира се, а това е председателят на партията Ричард Тайс. И основната тема съответно за тях е имиграцията. Това е най-основната тема как да се намали легалната имиграция и особено как да бъдат спрени тези лодки, които консерваторите се показаха неспособни да спрат. Тези лодки, които преминават от Франция и карат нелегални имигранти. И в това отношение единствено може би се появи нещо по-конкретно между консерватори и лейбъристи.

Консерваторите заявяват как ще решат този въпрос, като тези всички нелегални имигранти постепенно ще ги транспортират в трети страни, по-специално в Руанда. Първите полети би трябвало да тръгнат от края на юли, а консерваторите казват: "Изберете ни и тези полети ще тръгнат към Руанда". Лейбъристите се присмиват на този план, той (Киър Стармър - бел. ред.) казва, че е излишно хабене на пари. И от своя страна обещават да разбият бандите, които печелят пари от транспортиране на нелегални имигранти от Франция. Това е тяхното обещание. Как ще го направят - по време на предизборните дебати се видя, че и те нямат много ясна идея как могат да го направят, защото голяма спирачка в това отношение е Европейската конвенция за правата на човека, в която Великобритания все още участва. Именно за тази конвенция пък Найджъл Фараж обещава, че веднага, ако той получи някакво влияние върху изпълнителната власт, Великобритания ще излезе от нея. И той съответно за нелегалните имигранти иска да се заяви категорично, че нито един от тях няма да получи убежище във Великобритания. Накратко, той иска да се приложи така нареченият австралийски подход. Както Австралия спря масовото нашествие на мигрантски лодки откъм Индонезия, като категорично заяви, че нито един от тези имигранти няма да получи убежище в Австралия и действително го направи. Тя ги изпращаше и ги изпраща по разни острови наоколо или ги връща обратно в Индонезия.

Въпрос: Кои са най-важните теми от предизборната кампания, които вълнуват избирателите?

Отговор: За масовия избирател, бих казал, че най-болезнената тема е състоянието на здравната система във Великобритания от последните години. Особено рязко се влоши положението в тази здравна система през последните 3-4 години, приблизително от ковид пандемията и ограничителните мерки насам нещата станаха катастрофални. Просто това е, бих казал, национален скандал. Националната здравна служба във Великобритания, която дълго време е била смятана за повод за гордост във Великобритания (създадена е във втората половина на 40-те години на миналия век) се финансира изцяло от данъкоплатците, от държавата. Една четвърт от държавния бюджет сега отива за тази национална здравна система и, за съжаление, тя може много малко да оправдае това колосално финансиране.

Проблемът е, че Националната здравна служба се е превърнала в един бюрократичен Голиат, една просто трудно подвижна, трудно подемна система, където бюрокрацията просто задушава самата медицинска помощ и много трудно се достига до преглед, трудно се достига до джипи, а оттам след джипито трябва вече да чакаш месеци за преглед при специалист. И особено катастрофално това се отразява на хора, които са болни, примерно, от рак. Просто смъртността във Великобритания от рак е скандално висока за една високоразвита страна. Това е срамно положение, което всички виждат, но никой не може особено, не е предложил някакво решение на въпроса.

И в това отношение единственото решение, което лейбъристите предлагат, е да увеличат, да налеят повече пари в Националната здравна служба, да отворят повече места за обучение на медицински кадри и така нататък. Всъщност Националната здравна служба е също и един от двигателите за легалната имиграция, защото тя постоянно изпитва недостиг от квалифицирани кадри и съответно се внасят кадри от Филипините, от Африка, от къде ли не. Това е също част от тези 700 000 легални имигранти, които бяха отчетени във Великобритания през миналата година.

Въпрос: Как британските избиратели виждат евентуалните последствия от Брекзит и с какво това би могло да повлияе на резултатите от утрешните парламентарни избори?

Отговор: Има много хора както в България, така и в Англия, които хвърлят вината върху Брекзит. Но нещата са по-сложни. Катастрофата с Националната здравна служба започна определено преди Брекзит. И не бих казал, че Брекзит се отрази особено точно на нея. А също привличането на имигранти, за да попълват места в нея - това е нещо, което е някъде от 50-те години на миналия век, т. е. това е от десетилетия, не е нещо ново. А скандалната липса на подготовка на местни кадри, на медицински сестри и други такива специалисти също не е нещо ново. Идват правителства, обещават как ще решат този въпрос, но не го решават, така че Брекзит специално в това отношение няма чак толкова голямо влияние.

Въпрос: Как стои положението с твърдението на Сунак, че лейбъристите възнамеряват да увеличат данъците?

Отговор: Що се отнася до данъците, това разбира се е важен въпрос. Традиционно консерваторите искат да намаляват данъци, това е традиционна консервативна политика. Но, примерно, ако си спомним злощастното премиерстване от 45 дни на Лиз Тръс, предшественичката на Риши Сунак, тя тръгна радикално да намалява данъци без да е обезпечила бюджета. И това също така много подкопа доверието към консерваторите, да не говорим, че нейната кариера приключи, макар че тя още не го е разбрала, все още се надява по някакъв начин да се върне.

Консерваторите няма как да намалят данъците много радикално сега, просто няма пари в бюджета за подобни неща, но тяхната основна стратегия е да твърдят, че лейбъристите, които от своя страна настояват, че техният план е проверен, че не планират нови данъци, консерваторите, напротив, обясняват - това е част от тяхната кампания - как неизбежно лейбъристите ще повишат данъците, и достатъчно много. Лейбъристите, разбира се, първото, което ще направят е, че ще повишат данъците на по-състоятелните, на по-богатите, това е разбираемо, това е нещо, което лейбъристите винаги са правили, това е традиционна тяхна политика.

Но консерваторите твърдят, че те реално ще повишат данъците на всички. И общо взето едно от нещата, на които те много се надяват в тези избори, е избирателите да им се доверят отново, че те ще се справят както традиционно се смята, те ще се справят по-добре с икономиката от лейбъристите. Но това е някак си не особено убедително и не случайно и за първи път такава тежка артилерия в британската журналистика като в. "Таймс" за първи път даде одобрението си за лейбъристите на тези избори. Това е интересен сигнал.

Разбира се, лидерът на Лейбъристката партия Киър Стармър, трябва да имаме предвид, той първо, за да стане избираем, да стане по-убедителен, трябваше да се справи с левичарите в собствената си партия. И той доста радикално, категорично ги разгони, просто разгроми лявото крило и фактически върна на власт едно по-младо поколение от привърженици на Тони Блеър или по-скоро хора, които изповядват подобни идеи като него. Блеър е за модернизирана Лейбъристка партия, в която социализмът, или популизмът, в тази партия се подхранва единствено от радикални мерки, както те го виждат, за подкрепа традиционно на жените, на малцинствата от ЛГБТ общността. Но това е по-скоро настъпление от културно естество, или казано с други думи "прогресивно" настъпление.

И в това отношение нещо, което много помага на лейбъристите в момента, всъщност не само в Англия, ние виждаме нещо сходно и във Франция, понеже и там сега тече предизборна кампания, така наречените прогресивни партии - във Великобритания това са лейбъристите, либералдемократите и зелените - се координират добре, за да подкрепят кандидата на партията, която има най-добри шансове. В това отношение така наречените прогресивни партии имат много добра координация. Такава координация имат те и във Франция, както знаем, а обратно, партиите вдясно от центъра и още по-вдясно - те нямат подобна координация.

Това, разбира се, помага именно на левия спектър, както в Англия, така го виждаме и във Франция. Специално във Великобритания има онлайн сайт, където можеш да провериш кой от "прогресивните" кандидати е на предна линия в твоя район и там ти казват примерно "гласувайте за либералдемократите, те имат най-добър шанс в еди кой си район". Или конкретно за района, където е университетът ми, "гласувайте за лейбъристите, те имат най-добър шанс". И действително техните привърженици по отношение на това действат в едно направление и са на една вълна.