ОБЗОР

site.btaЩе затихнат ли протестите в Кения след смъртоносна седмица на демонстрации срещу законопроект за вдигане на данъците

Ще затихнат ли протестите в Кения след смъртоносна седмица на демонстрации срещу законопроект за вдигане на данъците
Ще затихнат ли протестите в Кения след смъртоносна седмица на демонстрации срещу законопроект за вдигане на данъците
Протестиращ в столицата на Кения Найроби, 27 юни 2024 година. Снимка: AP/Brian Inganga

Миналата седмица бе една от най-смъртоносните в най-новата история на Кения. Десетки хора бяха убити - някои пред сградата на парламента, а други в бедняшките квартали на Найроби, пише сп. "Форин Полиси". Това беше кулминацията на изпълнени с насилие безредици, по време на които млади протестиращи, противопоставящи се на новите данъци и на ексцесиите на правителството, бяха отвличани, арестувани, бити, обстрелвани и обгазявани със сълзотворен газ.

Президентът на Кения Уилям Руто заплаши, че ще засили репресиите. Той заклейми протестите като "предателски", очерни участниците в тях като "престъпници" и нареди на силите за сигурност да "приложат всички мерки". Полицията премина от използване на сълзотворен газ към стрелба с бойни патрони.

Изглежда поддавайки се на обществения натиск, миналата сряда все пак той направи крачка назад, заявявайки, че няма да подпише спорния финансов закон, който предизвика протестите.

Тази сериозна политическа грешка му струва подкрепата на народа и нанесе дълбока вреда на крехката демокрация в Кения, коментира списанието. Убийствата на невъоръжени младежи напомниха на наблюдателите, че Руто и преди е бил обект на подобни противоречия. Въпреки че в крайна сметка делото беше прекратено, той беше обвинен от Международния наказателен съд в подстрекаване към етническо насилие след оспорване на изборите през 2007 г., когато в резултат от размирици бяха убити над 1200 души.

Причина за последните протести стана представянето на нов финансов закон, който предвиждаше налагане на тежки данъци върху стоки от първа необходимост, включително захар, хляб и олио за готвене - политика, която би засегнала особено силно бедните кенийци. Същият законопроект предвижда огромни суми за ремонт на президентската резиденция и други екстравагантни разходи. Този ход разгневи мнозина млади кенийци - много от тях гласуваха за Руто само преди две години, когато той заяви, че ще създаде един милион нови работни места, но сега смятат, че обещанията, които им бяха дадени, са били предадени и бъдещето им е било откраднато.

Кения има най-бързо развиващата се икономика в Африка и е оживен регионален бизнес център, отбелязва в. "Ню Йорк Таймс". Правителството ѝ обаче е изправено пред фалит. Според неотдавнашен доклад на Конференцията на ООН за търговия и развитие зашеметяващите 80 милиарда долара вътрешен и външен публичен дълг на страната представляват почти три четвърти от цялото икономическо производство на Кения. Само лихвените плащания по дълга поглъщат 27% от събраните приходи от данъци.

Президентът на Кения твърдеше, че законопроектът за повишаване на данъците е необходим, за да се избегне неизпълнението на задълженията на страната, но бурната реакция на одобряването му в парламента го накара внезапно да промени курса и да оттегли закона. "Вслушвайки се внимателно в народа на Кения", заяви той, "няма да подпиша финансовия закон за 2024 г. и впоследствие той ще бъде оттеглен." Той предложи и 14-дневен период на обсъждане, за да се начертае нов икономически курс.

Обратът в мнението на Руто може и да е успокоил временно протестите, но финансовата обстановка в страната е по-несигурна от когато и да било, коментира американският вестник. Само преди две седмици Международният валутен фонд и кенийските власти бяха постигнали споразумение по пакет от всеобхватни реформи и данъчни увеличения, необходими за стабилизиране на финансово състояние на страната.

Световната банка, Международният валутен фонд и Африканската банка за развитие увеличиха заемите си за Кения, за да запълнят празнината, когато никой друг не пожела да го направи. Но те на свой ред искат от правителството да предприеме мерки за стабилизиране на финансите на страната, като например повишаване на данъците и намаляване на разходите.

Протестното движение в Кения, ръководено от младежи и без изявени лидери, сега се намира на кръстопът, пише в. "Гардиън". Движението, което изкара хиляди хора на улицата през последните седмици на фона на кризата с разходите за живот, е почти безпрецедентно в Кения, където протестите традиционно се водят от елита.

Размириците може и да бяха предизвикани от законопроекта за финансите, но в страната, в която икономическият растеж не успява да се справи с нарастването на населението, а поколението "Зет" (Z) - хората, родени между 1997 г. и 2012 г. - трудно намира работа, недоволството тлее от години, коментира британското издание.

Избран през 2022 г. с обещания да подпомогне хората с ниски доходи и да намали разходите за живот, Руто предприе редица непопулярни стъпки в областта на финансовата политика, включително премахване на субсидиите за горива и царевично брашно, въвеждане на данък върху жилищата и на здравноосигурителна програма с по-високи разходи за хората.

Правителството и неговите поддръжници заявиха, че няма друг избор заради дълговата криза, в която е затънала страната.

Младите кенийци обаче искат отчетност от правителството и твърдят, че вместо да увеличава и да въвежда данъци, то трябва да се справи с корупцията и злоупотребите във властта. Освен това през последните седмици много от протестиращите започнаха да отправят призиви за справедливост за убитите, освобождаване на арестуваните и оставка на Руто.

Как слабо свързаното и лишено от лидери движение, което до голяма степен се организира чрез социалните медии, ще продължи да преследва тези свои цели, остава открит въпрос - и източник на вътрешни дебати, посочва "Ал Джазира".

 Кристин Одера, съпредседател на Кенийската коалиция за младежта, мира и сигурността, организация на гражданското общество, смята, че е необходимо да се формализират структурите на протестното движение, за да се отстояват интересите на младите хора и да се говори с правителството.
 
"Ако действаме както досега, тогава може да изгубим целия разговор", казва Одера, която участва в протестите. "Президентът каза, че трябва да водим разговори. Не можем всички ние да седнем в един стадион и да водим разговор", посочва тя.

Други участници в протестите не са съгласни с това. Оджанго Омонди от работната група "Центрове за социална справедливост", група активисти от беден квартал на Найроби, смята, че създаването на структури и национални представители може да позволи движението да бъде корумпирано от политиците.

"Не е необходимо да преговаряме за каквото и да било", казва той. "Всичко, което искаме, са по-добри условия на живот. Единственото, което искаме, е лидерите да спрат да използват ресурсите ни..., за да спонсорират разкошния си начин на живот".

Друг интересен за наблюдателите момент може да бъде следващото предложение на правителството за повишаване на приходите на държавата. Някои протестиращи подозират, че властта все пак ще се опита да прокара увеличение на данъците и казват, че това ще доведе до ново нарастване на напрежението.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 15:14 на 02.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация