Една от основните тенденции, които белязаха изминалите европейски избори, е отливът на подкрепа за либералните и зелените партии в Европа. В случая с германските Зелени анализатори и медии забелязват една важна подробност в тази тенденция и това е спадът в подкрепата за Зелените сред младите избиратели (18 – 24 години), които досега бяха едни от основните им поддръжници.
За сметка на това позициите си сред тази електорална група увеличава крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ (АзГ), отбелязва „Франкфуртер алгемайне цайтунг“, като се позовава на данните от гласуването за ЕП във Федералната република.
Както посочва изданието, цялостната подкрепа за Зелените в Германия спада до равнище от 12%, като партията е загубила 23% от младежкия си електорат.
Значителен дял от германските младежи като цяло е подкрепил АзГ на евроизборите. Ако на предишния вот през 2019 г. за нея бяха гласували едва 5,6% от тях, то миналата неделя бюлетината си за АзГ са пуснали 16% от представителите на тази възрастова група. Друга формация, при която се отчита приток на млади избиратели, е консервативният блок Християндемократически/Християнсоциален съюз (ХДС/ХСС).
При това положение Зелените стават трета политическа сила в предпочитанията на младежкия електорат. Ако на изборите през 2019 г. Зелените събраха 35% от гласовете на младите избиратели, то на 9 юни този дял спада на едва 11 на сто.
В изборите за ЕП в Германия участваха 1400 кандидати от 35 партии и коалиции. Избирателната активност беше около 65% (при 61,4 на предишния вот през 2019 г.). Първа политическа сила е блокът ХДС/ХСС с 30%, следван от АзГ с 15,9% (+4,9% в сравнение с 2019 г.) и едва на трето място се нарежда управляващата Германска социалдемократическа партия на канцлера Олаф Шолц (13,9%, -1,9%). Значителни загуби понасят двата партньора на социалдемократите в управленската коалиция в Берлин Зелените (11,9%, -8,6%) и либералите от Свободната демократическа партия (5,2%, -0,2%).
КАКВИ СА ПРИЧИНИТЕ ЗА ОТЛИВА НА МЛАДЕЖКАТА ПОДКРЕПА ЗА ЗЕЛЕНИТЕ
Едно от обясненията е, че сигурността и миграцията са по-важни теми за избирателите, отколкото климатът и околната среда, каза пред „Дойче веле“ Матиас Юнг, изследовател от Института „Форшунгсгрупе Вален“, неправителствена организация за изборно наблюдение.
По думите му темата за опазването на климата просто се е обезценила сред всички възрастови групи, след като е достигнала своя пик по важност през 2019 г., когато Зелените се превърнаха във водеща политическа сила. В допълнение към това се прибавя и завоят на традиционно пацифистките Зелени, които се превърнаха в едни от „най-ревностните привърженици на оказването на военна помощ на Украйна“, отбеляза Юнг.
Проучване на германското Министерство на околната среда от 2023 г. показа, че климатът и защитата на околната среда са важни въпроси за младите, но те отчетливо отстъпват място на теми като образование, здравеопазване, социална справедливост, инфлация и цена на живота. Поради това съображенията на младите за опазването на климата и околната среда не намират израз в електоралното им поведение и зеленото движение ще „трябва да се бори за вниманието им“, заяви пред „Дойче веле“ Себастиан Кос, преподавател по социология и история на обществените движения в Констанцкия университет.
Друга причина за неуспехите на Зелените е по-умелото и засилено присъствие на АзГ в социални мрежи като Тикток и Инстаграм, където крайнодясната партия е безспорен лидер в Германия, отбелязва „Дойче веле“. Добрите резултати на партията от работата с младежите в социалните мрежи, при все че някои нейни видеа бяха блокирани заради съдържанието им, се обяснява с емоционалното въздействие и простотата на посланията ѝ.
Друг фактор, определящ вота на младежите, е разочарованието им от системните партии, особено от тези от управляващата коалиция, наричана в Германия „светофарната коалиция“ заради партийните цветове на трите съставящи я партии червено, жълто и зелено. Това ги тласка да гласуват за антисистемни играчи като АзГ, но и за по-малки (микро) партии като например проевропейската „Волт“, която поставя климатичната неутралност и превръщането на германската икономика в безвъглеродна до 2040 г. като една от основните идеи в програмата си и която сега ще изпрати трима депутати в Европарламента.
Орелиен Сосе, доцент от Лондонската икономическа школа, смята, че зелените партии като цяло се провалят в това да убедят хората, че политиката им няма да се отрази на жизнения им стандарт. Като пример той даде спорния закон за отоплението в Германия, предвиждащ термопомпи да заменят отоплението на нафта и газ, като по този начин се намалят както вредните емисии в околната среда, така и сметките на потребителите.
Но законът беше лошо приложен и получи критики, че е несправедлив, каза пред „Дойче веле“ Сосе. Експертът по европейска политика добави, че това е довело до ожесточена съпротива срещу мярката, защото термопомпите са били сметнати за „вложение, което не непременно всеки може да си позволи“.
Като друга причина за отблъскването на младежкия електорат се сочат радикалните протести на екоактивисти от последните години, при които се стигаше до повреждане на имущество и блокиране на кръстовища.
„Това не е подходящ начин за спечелване на симпатиите на мнозинството от гражданите“, каза пред „Дойче веле“ Моника Гелрих от германската федерална Агенция за защита на околната среда.
/ПТА/
news.modal.text
