site.btaПобедата на "Прогресивна Словакия" е донякъде изненадваща, заяви пред БТА словашкият журналист Андрей Матишак

В деня, след като бяха обявени официалните резултати от изборите за Европейски парламент в Словакия, БТА взе интервю от водещия словашки журналист Андрей Матишак - редактор на международни новини във в. "Правда". Според него победата на основната опозиционна сила "Прогресивна Словакия" е донякъде изненадваща, но същевременно закономерна с оглед на развитието на политическата ситуация в Словакия през последните месеци. Той оценява изненадващо силния резултат на националистическата партия "Република" като следствие от факта, че тя привлича към себе си тази част от словашкото общество, която е настроена проруски и антиевропейски. По-долу публикуваме пълния текст на интервюто:       

Какъв е общият Ви коментар за резултатите от европейските избори в Словакия?

Резултатите от европейските избори в Словакия, както видяхме снощи, са следните: либералната партия „Прогресивна Словакия“ победи с 27%, а управляващата партия „Посока – социална демокрация“ получи почти същия резултат – над 24,8 процента. Този резултат е донякъде неочакван, защото в социологическите проучвания се наблюдаваше възходяща тенденция за управляващата партия „Посока – социална демокрация“, особено след опита за убийство на премиера Роберт Фицо. В крайна сметка изглежда, че словашките избиратели решиха да променят малко политическия пейзаж в Словакия. Интересно е, че „Прогресивна Словакия“ спечели от гледна точка на Европейския парламент, можем да кажем – от гледна точка на Европейския съюз, защото „Прогресивна Словакия“ е част от групата „Обнови Европа“ и с шестима евродепутати те ще бъдат една от най-големите национални делегации в групата „Обнови Европа“ в новия Европейски парламент. Разбира се, това е и една опозиционна партия. Затова ще е интересно да се види също на каква динамика ще станем свидетели на европейската сцена, защото, както казах, опозиционната партия спечели, а управляващата партия загуби, но има много добър резултат.

Защо според Вас „Прогресивна Словакия“ удържа победа срещу „Посока – социална демокрация“?

Защо „Прогресивна Словакия“ победи? Това е въпрос, за който имаме нужда от повече данни, за да разберем ситуацията, но аз бих казал, че в крайна сметка „Прогресивна Словакия“ успя да мобилизира повече избиратели заради две неща, между които всъщност има връзка: първо, след парламентарните избори през септември бе създадена коалицията между „Посока – социална демокрация“, „Глас – социална демокрация“ и Словашката национална партия, като бихме могли да кажем, че това е една популистка, националистическа и лява коалиция. Тази коалиция започна да променя някои закони, свързани с наказателното право, а също така и с медиите. Има реакция срещу това от част от обществото и мисля, че „Прогресивна Словакия“ просто е политическата сила, която е най-способна да се противопостави на правителството. Освен това, разбира се, имаше и опит за убийство срещу премиера Роберт Фицо. Много анализатори, включително и аз, казвахме, че това ще помогне на „Посока – социална демокрация“. И помогна – преди опита за убийство те имаха 15-17% в социологическите проучвания, а сега имат 24%. „Прогресивна Словакия“ обаче успя да мобилизира избиратели във връзка и с този въпрос. Колкото и да говорим, че трябва да успокоим ситуацията – още не се е случило. Дори и след този ужасен акт на насилие имаме голямо разделение в моята страна.

Защо според Вас резултатът на националистическата партия „Република“ е толкова добър?

На трето място е „Република“, която е крайнодясна партия, които са толкова крайнодесни, че дори не успяха да си намерят истински съюзници в Европейския парламент. В досегашния състав на европарламента те имаха един представител, сега ще имат двама. Те са представители на част от словашкото общество, която е доста крайнодясна, доста проруски настроена и с крайни настроения против Европейския съюз. Въпреки че не казват, че искат излизане от ЕС, а че искат да го променят. Трудно е да опишем цялата политическа сцена, защото е много фрагментирана, но можем да кажем, че видяхме три големи политически лагера или по-скоро два и половина: единият е по-либерален, това е лагерът на „Прогресивна Словакия“; единият е по-популистки, ляв, националистически – това е лагерът на „Посока – социална демокрация“. Казвам, че лагерите са два и половина, защото „Република“ е някак по-близо до националистически и популистки лагер, но все пак е извън него заради крайнодесните си възгледи.