site.btaУкраински удар по руския ядрен радар предизвика тревога в западните страни
Украинският удар с дрон по руски радар, който може да проследява ядрени ракети, предизвика тревога в западните страни, пише британският вестник „Телеграф“.
Киев удари радар край град Армавир в граничния Краснодарски край на 23 май, повреждайки уникалния обект, който предоставя конвенционална противовъздушна отбрана, но същевременно е част от системата за ядрено предупреждение на Москва.
Украински официални източници потвърдиха в събота, че техните сили са нанесли удара, казвайки, че обектът наблюдава въздушното пространство над тяхната страна и окупирания Крим.
Твърди се, че радарът е способен да проследява ракети с голям обхват АТАКМС, предоставени по-рано тази година от САЩ на Украйна.
Мауро Джили, старши сътрудник в Центъра за изследване на сигурността във Федералния технолгичен институт в Цюрих, заяви, цитиран от „Телеграф“, че ударът с дрон е тактически успех, защото ще накара Русия да преразпредели системите си за ПВО, а също така отбелязва, че няма недосегаеми руски военни обекти.
„Можем да спорим за ефективността и значението (на подобни удари - бел. ред.), но стратегически погледнато има логика“, заяви той.
Другите западни анализатори са по-колебливи и казват, че Украйна трябва да избягва ударите по руската ядрена инфраструктура.
„Не е много мъдро решение от страна на Украйна“, заяви, цитиран от „Телеграф“ Ханс Кристенсен, експерт по ядрените арсенали във Федерацията на американските учени. „Бомбардировачите и военните обекти като цяло са различни, защото се използват за атаки срещу Украйна“, допълни той.
Норвежкият военен анализатор Турд Аре Иварсен заяви, че ударите по обекти на руската система за ядрено предупреждение „не са никак добра идея, особено във времена на напрежение“.
„В най-голям интерес на всички е руската система за предупреждение за балистични ракети да работи добре“, заяви той, цитиран от „Телеграф“.
Кремъл смята обектите на ядрените си сили като „проекти на престиж“, твърди изданието, като удари по тях може да се приемат за особено провокативни.
Кремъл е разположил 10 радарни установки „Воронеж“ – едни от най-съвременните си – по руските граници. Всяка от тях има около 6400 км. обсег и може да следи едновременно до 500 обекта.
Русия все още не е коментирала предполагаемите атаки, но случващото се попада в тенденцията на засилване на украинските удари с дронове по цели дълбоко в Русия, включително по петролни рафинерии и транспортни възли.
Ударът е нанесен, скоро след като Москва започна тактически ядрени учения в Южния си военен окръг.
Германският канцлер Олаф Шолц категорично отказа да предоставя германски ракети с голям обсег „Таурус“ на Украйна, заявявайки, че се бои от потенциална ядрена ескалация.
САЩ досега не са отстъпили пред исканията на Украйна да ѝ се позволи да използва западни оръжия за удари от другата страна на границата.
Разочарованите украински военни командири казват, че трябва да седят безучастно и да наблюдават как Русия струпва сили по границата в район, който не им е позволено да удрят.
Оттогава руските сили са превзели няколко селища и нанасят удари по град Харков с ракети, изстреляни от бойни самолети и установки във вътрешността на Русия.
Великобритания вече е дала разрешение на Украйна да използва ракетите ѝ, за да поразява цели в Русия и в момента се засилва натискът Белият дом да я последва.
Твърди се, че държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън подкрепя промяната, а през почивните дни генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви пред изданието „Икономист“, че е време „някои ограничения да бъдат отменени“.
Украйна и съюзниците ѝ от НАТО все пак трябва да внимават, заяви, цитиран от „Телеграф,“ Фабиан Хофман, докторант по ракетни технологии в Университета в Осло. Според него някои американски служители и някои от европейските съюзници на Украйна може да приемат ударите по радарите като безотговорно поведение.
„Имам известни притеснения относно политическата целесъобразност на това решение, тъй като то може да има отрицателни последици за Украйна в бъдеще по отношение на (отпадането или затягането на) ограниченията за това какви цели могат да се атакуват и какви не“, каза той.
/ВС/
news.modal.header
news.modal.text