Крайнодясната и евроскептична Партия на свободата на Герт Вилдерс се очертава като победител на евроизборите в Нидерландия през юни, след като през ноември 2023 година спечели и парламентарните избори.
Проучване на Ipsos I&O, направено между 17-21 май, й дава 23 % от гласовете на избирателите, което й отрежда девет места в 31-местната група евродепутати от Нидерландия в новия Европейски парламент. Преди пет години Партията на Вилдерс не можа да вкара нито един евродепутат, а проучвания през април и по-рано през май й отреждаха осем депутати.
Ако тенденцията се запази до 6 юни, когато нидерландците ще гласуват, в новия Европарламент ще влязат 11 партии и коалиции, колкото бяха и на изборите през 2019 г. Сред тях са Зелените леви и Партията на труда, които сега се явяват в коалиция, Народната партия за свобода и демокрация, Д66, Християндемократическият призив, Селско-гражданското движение и Партията за защита на животните, които имаха депутати и в последния Европарламент. Влизат и нови „играчи“ – като Нов обществен договор, Волт и Социалистическата партия. Сред отпадащите е 50плюс. Избирателният праг е 3,22 % и понеже няколко партии се въртят около него с един вероятен депутат, са възможни промени в последния момент.
Анализаторите прогнозират активност като през 2019 година, когато 41,93% от нидерландците се явиха пред избирателните урни. Липсата на информация (34%), доверие (26%) и интерес (19%) са основните причини за (вероятно) негласуване.
„Нидерландците са много заети със собствената си страна в момента“, каза за БТА Хелен Койман, преводачка и бивша журналистка. Тя все пак очаква по-голяма активност от 2019 година. „Но истински ентусиазъм никога не е имало. И мисля, че няма да се случи известно време“, допълва тя. В момента по думите й се вдига много шум около съставянето на правителство: „има 'програма', както сега се казва, защото партиите не искат да я наричат споразумение, но още няма премиер и министри“. „Между партиите в коалицията има непрекъснато разногласие и доколкото чета програмата, не виждам ясна визия какво трябва да бъде ЕС. Мисля, че основно нидерландците, които се вълнуват за посоката на Европа (особено що се отнася до бежанците и миграцията), ще отидат да гласуват. Но много хора си стоят вкъщи. Европа е далеч за много хора. Особено защото смятат, че "това е онази група в Брюксел", която може да блокира плановете на нашата дясна коалиция“, казва Хелен Койман.
Какво вълнува нидерландските избиратели?
Според Хелен Койман нидерландските избиратели се вълнуват от темите за бежанците и миграцията, селското стопанство, климата, както и войните в Украйна и Газа.
Според Ipsos I&O имиграцията и бежанците сега са най-важните въпроси ( 55% се вълнуват от тях сега, а 43% - през 2019 г.). Международната сигурност (напрежението между държавите, международните конфликти също се споменава по-често (26% на 37%). Нараснал е интересът към жилищния пазар (от 19 % на 32 %), макар това да не е тема на Европарламента, както отбелязват анализаторите.
Климатичните промени/природата остават втората по важност тема (40%). Европейският съюз (за или против ЕС) също е важен фактор за решението на избирателите да гласуват - 36%. Най-малка роля при избора на партия играят социално-икономическите въпроси, като неравенствата в доходите, безработицата и др.
Проучванията на Ipsos I&O показват, че „избирателите се ориентират много повече към националната политика, отколкото към европейската“. Това според анализаторите е голямата промяна в сравнение с евроизборите преди пет години.
Познавате ли нидерландците своите кандидати за евродепутати?
Според Ipsos I&O нидерландците не живеят с евроизборите и доказателство за това е много слабата информираност за водачите на листите. През 2019 г. Франс Тимерманс (водач на листата на Партията на труда) беше познат на 69 % от избирателите. Следваше го Софи ин 'т Велд от Д66, която беше позната на 26 процента от избирателите.
От водачите на избирателните листи сега никой не се доближава до такива цифри. Бас Ейкхаут, евродепутат от 2009 г. насам, през март и май е бил познат на 11 процента. Разпознаваемостта на Малик Азмани (водач на листата на Народната партия за свобода и демокрация – партията на сегашния премиер Марк Рюте), е 10 процента. Себастиан Щьотерер, водач на листата на сочената за победител Партия на свободата, е познат само на 3 процента.
През 2019 г. една четвърт (24 процента) от избирателите заявиха, че не познават нито един водач на листа, а сега този процент е 73.
Резултати от проучването на Ipsos I&O, направено между 17-21 май
Партията на свободата – 23 % - Идентичност и демокрация
Зелени леви и Партия на труда – 19,3 % - Зелените леви са в групата на Зелените-Европейския свободен алианс, а Партията на труда е в Прогресивния алианс на социалистите и демократите
Народна партия за свобода и демокрация - 10.9% - „Обнови Европа“
Д66 – 7.1% - „Обнови Европа“
Волт – 5.9% - вероятно в Европейски консерватори и реформисти
Християндемократически призив – 5.7% - Европейска народна партия
Партия за защита на животните – 4.5 % – Левицата
Селско-гражданско движение - 4.4 % – вероятно в Европейската народна партия
Реформаторска партия – 3.8% - Европейски консерватори и реформисти
Нов обществен договор – 3.5 % - Европейска народна партия
Социалистическа партия – 3.3% – вероятно Левицата
Други – 8.7%
Вижте инфографиката по-долу.
