Смъртта на иранския президент Ебрахим Раиси при хеликоптерна катастрофа в неделя прикова световното политическо и медийно внимание и постави на дневен ред въпроса какво предстои за Ислямската република във вътрешно- и външнополитически план. Затова сега закономерно светлината на прожекторите се насочва изцяло към насрочените за 28 юни избори за негов наследник и сигналите, които ще дойдат преди, по време и след кампанията за вота.
Внезапната кончина на иранския президент Раиси постави режима на аятоласите в Иран в неочакваната за тях ситуация да организират предсрочни избори за негов наследник, отбелязва „Гардиън“. Дилемата пред официален Техеран е да позволи ли някакви полудемократични или избори със състезателен характер или да не поема никакви рискове и да направи така, че предпочитаният от режима кандидат, който вероятно ще бъде хардлайнер, да спечели безпроблемно чрез елиминирането преди това по административен път на всякаква организирана конкуренция, която би могла да се изправи срещу него.
Съдейки по досегашния опит, най-вероятно ще бъде избрана втората възможност дори и цената за това да се окаже ниска избирателна активност или пораждане на недоволство сред избирателите, посочва изданието. При положение че режимът е поставен под огромен вътрешен и външен натиск и че най-важната задача пред него в момента е изборът на наследник на 85-годишния върховен лидер аятолах Али Хаменей, управляващият клерикален елит едва ли ще остави нещата на случайността в такъв критичен момент и Хаменей и обкръжението му ще заложат на приемствеността и на сигурното.
Но подобно решение върви със своите рискове. Изборният процес в Иран е известен с това, че преди изборите се извършва внимателен подбор на всички кандидати от така наречения Съвет на пазителите на конституцията, който преценява кой претендент да бъде допуснат до участие в изборите и кой не.
Кандидатите, които бъдат дисквалифицирани от надпреварата, просто се примиряват с решението, а онези, които знаят, че заради възгледите си нямат никакъв шанс да бъдат допуснати, често дори изобщо не се правят труда да отидат и да подадат документи за участие.
През последния един месец обаче в Иран избухна интересна полемика около ролята на Съвета на пазителите, в основата на която се озова бившият президент Хасан Рохани (2013 – 2021 г.), който открито се възпротиви на ролята и легитимността на този орган. Повод за недоволството му стана решението на Съвета да не допусне Рохани, аятолах и политик, известен с по-умерените си възгледи, до участие в изборите за друг важен орган, 88-членния Съвет на експертите, който ще избере наследника на върховния лидер Хаменей.
В отворено писмо, което разбуни духовете в затворената иранска политическа система, той заяви, че не действа воден от политическа амбиция, а в защита на Ислямската република, и добави, че щом Съветът на пазителите може да дисквалифицира някого не по религиозни, а по политически причини, то тогава всеки, който бъде избран за президент, носи отговорност не пред народа, а пред един неизбран от никого административен орган.
Рохани, който е представител на така наречените реформаторски среди в иранската политика, посочва, че сред причините за дисквалифицирането му е било споразумението за иранската ядрена програма, което той сключи със световните сили през 2015 г. То предвиждаше Техеран да се откаже от по-нататъшното обогатяване на уран в замяна на облекчаване на санкционния режим срещу Иран. Договорът се смяташе за исторически и беше сключен с тогавашното правителство на президента демократ на САЩ Барак Обама.
Впоследствие обаче дошлата нова власт във Вашингтон, оглавена от президента републиканец Доналд Тръмп, през 2018 г. извади едностранно САЩ от споразумението и върна санкциите.
Рохани добави, че друг повод за дисквалифицирането му е било, че е посочвал недъзите на съдебната система, и че дори бил действал по неислямски начин с това, че като президент си бил позволявал да критикува други официални представители. „Свободата на словото е право, независимо от това че някой може да злоупотреби с това право и да каже нещо нередно“, пише умереният представител на режима на аятоласите. Така в крайна сметка според него това, което Съветът ще постигне с действията си, е да отблъсне хората от участие в политическия процес и да има още по-ниска избирателна активност.
Тези публични критики, които се появиха на бял свят в момент, когато Иран не очакваше, че ще се наложи да гласува на нови избори, със сигурност ще намерят широк отзвук сред обществеността, но дори и това едва ли ще накара някого да се вслуша в предупрежденията му, още по-малко да накара върховния лидер да позволи свободна президентска надпревара, отбелязва „Гардиън“.
ЗАПАДЪТ СЕ ГОТВИ ЗА НОВА НЕСТАБИЛНОСТ В ОТНОШЕНИЯТА С ИРАН
Междувременно американското делово издание „Уолстрийт джърнъл“ съобщи, че Западът се готви за период на повишена неустойчивост във външнополитическите отношения с Иран.
Според цитирани от вестника неназовани американски и европейски официални представители едва ли след смъртта на Раиси ще настъпят някакви значителни изменения в досегашния курс на Техеран. От друга страна, те очакват още по-голямо задълбочаване на иранските връзки с Москва и Пекин, а също и Ислямската република да продължи подкрепата си за радикалното палестинско движение „Хамас“ и развитието на ядрената си програма.
Предстоящите избори може също така да дадат повод на Техеран да „втвърди регионалната си политика“, смятат събеседниците на изданието. Президентската надпревара в САЩ и евентуалната смяна на екипа в Белия дом, която може да предстои, също може да бъде разглеждана от върховния лидер Хаменей като възможност да укрепи влиянието на страната си.
КИТАЙ ДАВА ЗАЯВКА ЗА ОЩЕ ПО-ГОЛЯМО УКРЕПВАНЕ НА ПРИЯТЕЛСТВОТО
Китай вече даде заявка чрез външния си министър Ван И, че ще продължи да укрепва връзките с Иран, предаде Ройтерс.
Това стана на среща на Ван с иранския заместник външен министър Махди Сафари в кулоарите на заседанието на Съвета на министрите на Шанхайската организация за сътрудничеството.
"Иран загуби прекрасни лидери, а Китай загуби добри приятели и партньори", е казал Ван според Синхуа. "В този труден час Китай застава твърдо до своите ирански приятели", заяви той, имайки предвид смъртта на иранския президент Раиси в неделя.
/ЛМ/
news.modal.text
