Катастрофата с хеликоптер, при която загинаха иранският президент Ебрахим Раиси и министърът на външните работи Хосейн Амир Абдолахиан, е основната тема, която разглежда днес западният печат.
Катастрофата се случва точно в момент, когато отношенията на Иран с Израел достигат нова степен на опасност, пише британският вестник "Гардиън". Всеки нов президент ще трябва да вземе важни решения относно ядрената програма на Иран, допълва изданието. Според него смъртта на лидера ще засили усещането, че Иран е страна, която вече е в политически преход.
"Гардиън" отбелязва, че в момента Иран не може да си позволи подобна несигурност, тъй като е изправен пред предизвикателствата на Запада във връзка с ядрената си програма, тежкото икономическо състояние и напрегнатите отношения с други близкоизточни държави, особено с Израел и САЩ. Вестникът изтъква, че смъртта на Раиси ще разчисти трънливия път за сина на аятолах Али Хаменей - Моджтаба Хаменей, за това да наследи баща си начело на страната.
Президентът демонстрираше безусловна лоялност към аятолаха и поддържаше тесни връзки с Революционната гвардия, пише вестник "Файненшъл таймс". След десетилетия на напрегнати отношения между иранските президенти и върховния лидер относно обхвата на техните правомощия, Раиси бе първият, който прекрати тези напрежения, отбелязва изданието.
Според списание "Политико" смъртта му ще засили убеждението сред много иранци и наблюдатели на Иран, че собственият син на Хаменей, Моджтаба, ще се движи начело в надпреварата за наследник на баща си.
Външната политика на Иран вкара страната в още по-пряка конфронтация със Запада, като от началото на конфликта между Израел и "Хамас" в Газа лидерите на страната многократно заплашват с пълномащабна война срещу Израел и предоставят оръжия и политическа подкрепа на Русия, пише изданието.
Смъртта на иранския президент би предизвикала борба за власт с високи залози, пише в заглавие списание "Икономист". То изтъква, че на фона на войната в региона се очертава и борба между духовниците и военните в страната.
Раиси и Ислямската република вече бяха подложени на силен натиск в Иран и в чужбина, пише вестник "Вашингтон пост". Изданието припомня, че през април Иран предприе първата си директна атака срещу Израел, което внася нова несигурност в продължаващата от дестилетия необявена война между тях. В страната тежките международни санкции доведоха до срив на икономиката, докато на този фон силите за сигурност засилиха репресиите срещу инакомислието, включително срещу жените, пише вестникът. Какъвто и да е резултатът, според експерта по Близкия изток Санам Вакил, иранското ръководство вероятно ще сe сплоти.
"Последиците от това събитие вероятно ще бъдат по-скоро ограничени", заяви Али Ахмади, изпълнителен сътрудник в Женевския център за политика на сигурност, в предаване по американската новинарска телевизия Си Ен Би Си.
Германското издание "Велт" обръща внимание, че Ислямската република вероятно ще изпадне във вътрешна и външнополитическа криза. Това е така, защото от една страна, върху външния министър беше концентрирано сериозно обществено внимание заради войната в Газа, а от друга, ръководството вероятно ще се затрудни в намирането на нов президент поради липсата на алтернативи, пише изданието.
/ВС/
news.modal.text
