След въвеждането на два знакови закона на ЕС в областта на цифровите технологии – Законът за цифровите пазари (ЗЦП) и Законът за цифровите услуги (ЗЦУ), Европейската комисия е насочила вниманието си към големите технологични компании и онлайн платформи във връзка с различни проблеми по спазването им, посочва Европейският нюзрум – платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
В момента в ЕС са в сила два основни закона, регулиращи големите технологични компании и онлайн платформите – Законът за цифровите пазари и Законът за цифровите услуги. Напоследък Европейската комисия предприема мерки срещу дружествата, попадащи в обхвата на нормативните документи, за да гарантира, че цифровите закони се прилагат.
Еврокомисията е откроила редица теми, свръзани с опасения, които ще бъдат на преден план през следващите седмици и месеци: някои от тях са свързани с неблагоприятни последици за конкуренцията на цифровите пазари – съгласно ЗЦП, а други – с отрицателни последици за опита на потребителите на цифрови услуги и платформи – съгласно ЗЦУ.
ЗЦУ е закон за модериране на съдържанието, който изисква големите технологични компании да полагат повече усилия, за да се противопоставят на незаконно и вредно съдържание, както и на фалшиви материали онлайн. Той влезе в сила за много големите онлайн платформи и търсачки през август 2023 г., а през февруари 2024 г. влезе в пълна сила за всички онлайн платформи в ЕС.
ЗЦП има за цел да ограничи пазарното господство на големите технологични компании, като регулира поведението на дружествата, които Еврокомисията счита за т. нар. "пазачи на входа" в цифровата икономика. "Пазач на входа" е дружество, което заема мощна и трайно установена позиция в цифровата икономика на ЕС, като действа като посредник между много потребители и предприятия. Правилата влязоха в сила на 7 март.
Последните правни действия бяха предприети в края на март, когато Европейската комисия започна разследвания срещу "Епъл", компанията майка на "Гугъл" – Алфабет, както и "Мета" ("Фейсбук"), тъй като има подозрения, че не спазват ЗЦП.
"Тези решения за започване на разследвания за неспазване на изискванията идват само две седмици след изтичането на крайния срок за прилагане и показват, че спазването на ЗЦП е нещо, към което се отнасяме много сериозно", заяви заместник-председателкаjd на Европейската комисия Маргрете Вестагер, след като обяви проверките.
"Изборът на момента на тези съобщения, докато семинарите за съответствие със ЗЦП все още текат, създава впечатление, че Комисията може да избързва", заяви ръководителят на Асоциацията на компютърната и комуникационната индустрия в Европа Даниел Фридлендер.
Сред членовете на технологичната лобистка група са Епъл, Гугъл и Мета.
Големите технологични компании са подложени на надзор поради опасения за свободната конкуренция
По силата на ЗЦП Комисията е определила шест компании "пазачи на входа": "Алфабет"/"Гугъл", "Амазон", "Епъл", БайтДенс, която притежава ТикТок, "Мета" и "Майкрософт".
В рамките на започнатите разследвания Комисията смята, че "Епъл" и "Алфабет"/ "Гугъл" не са взели ефективни мерки, за да позволят на разработчиците на мобилни приложения да общуват свободно със своите клиенти, за да им предоставят оферти извън магазините за приложения на тези две компании (Ап Стор и Гугъл Плей) и без да им плащат такса.
Комисията също така подозира, че при търсения "Алфабет"/ "Гугъл" дава предимство на собствените си услуги Гугъл Шопинг, Гугъл Флайтс и Гугъл Хотелс, пред тези на конкурентите.
Освен това "Мета" е обект на разследване и във връзка с въведената наскоро политика да изисква от потребителите да избират между заплащане за използване на услугите ѝ и съгласие личните им данни да бъдат споделяни между услугите на компанията – като "Фейсбук" и "Инстаграм" – за използване в насочени реклами.
Успоредно с разследванията, започнати в рамките на ЗЦП, Комисията обяви и започването на "инициативи за разследване", за да провери дали "Амазон" облагодетелства своите продукти в Амазон Стор и, отново по отношение на "Епъл", дали новата ценова структура на компанията е в съответствие със ЗЦП.
Европейската комисия възнамерява да приключи разследванията си срещу "Епъл", "Алфабет"/ "Гугъл" и "Мета" в рамките на ЗЦП в срок от 12 месеца. Ако след приключване на разследването подозренията ѝ се потвърдят, Брюксел ще обясни на дружествата какви мерки трябва да предприемат или какви ще приеме самата Комисия, което може да означава глоба в размер на десет процента от общия им оборот или 20 процента, при многократни нарушения.
Дезинформация и "дълбоки фалшификати" в навечерието на евроизборите
Миналия месец ЕС също така поиска от ТикТок, "Фейсбук", "Инстаграм", "Екс", "Гугъл", ЮТюб, Снапчат и "Бинг" повече информация за това какви мерки предприемат за справяне с рисковете, породени от изкуствения интелект, включително от "дълбоки фалшификати" – в този случай, във връзка със Закона за цифровите услуги.
Законът за цифровите услуги е най-големият инструмент на ЕС за модериране на съдържанието. Съгласно закона общността определи 22 цифрови платформи като "много големи", включително "Инстраграм", Снапчат, ЮТюб и "Екс". Последната вече е обект на разследване от декември насам във връзка с модерирането на съдържание.
Призивът към компаниите да предприемат мерки срещу рисковете, свързани с ИИ, е част от редица насоки за големите дигитални компании, публикувани от Европейската комисия по силата на знаковия закон за съдържанието, които целят справяне с рисковете за евроизборите, включително дезинформацията. Комисията предприе редица мерки за затягане на контрола върху големите технологични предприятия, особено по отношение на модерирането на съдържанието.
Брюксел се опасява особено от въздействието на руските манипулации и дезинформация върху изборите, които ще се произведат в 27-те държави членки на блока в периода 6–9 юни.
В продължение на години технологичните титани се саморегулираха в рамките на кодекси с установени практики за борба с дезинформацията, но сега трябва да спазват правилата на ЕС или рискуват глоби в размер до 6% от общия оборот на платформата.
Дружествата, засегнати от искането на Европейската комисия, трябваше до 5 април да предоставят на Комисията исканата информация по въпросите, свързани със защитата на изборите, и ще разполагат със срок до 26 април да я информират по останалите въпроси.
Отделните държави членки на ЕС, също така прилагат ЗЦУ в своето национално законодателство, което не винаги е се приема без вътрешнополитически спорове.
В Румъния например, на 22 март влезе в сила национален закон за прилагане на ЗЦУ. Той създава механизъм, чрез който публичните органи или институциите, компетентни в определени сектори или области на дейност, могат да издават заповеди за премахване на определено съдържание, смятано за незаконно съгласно националните правила, както и да налагат глоби в случай на неспазването им.
Съгласно закона Националният орган за управление и регулиране на съобщенията отговаря за всички аспекти, свързани с надзора и прилагането на ЗЦУ. Румънската политическа опозиция обаче обвинява Националния орган в създаването на "интернет полиция".
/ПГ/
news.modal.text
