Когато италианският премиер Джорджа Мелони или нейното правителство обявяват планове и мерки за овладяване на незаконната имиграция, обичайно това поражда критики от страна на лявата опозиция в Италия и на организации за защита на правата на мигрантите. Пример за това беше двустранното споразумение между Италия и Албания за борба с незаконната миграция към Италия, предвиждащо прехвърляне на спасени от италианските власти мигранти в Средиземно море във временни центрове за настаняване на албанска територия. Критики отнесе и големият „План Матеи“ на Джорджа Мелони за Африка, целящ развитието на този континент, което ще допринесе за борбата с проблемите, стоящи в основаната на незаконната миграция, и ще даде правото на хората да не мигрират.
Когато италианският президент Серджо Матарела, който е уважавана фигура в Италия, засяга темата за миграцията всички се вслушват в думите му и критики обикновено няма. Какво се случва обаче когато италианският президент Матарела рекламира амбициозния „План Матеи“ на Джорджа Мелони? Критиците на плана изведнъж започват да се вслушват в заложените в него предложения.
Подобна реклама Матарела направи по време на африканската си обиколка миналата седмица. Темата за миграцията беше сред водещите, които той повдигна със събеседниците си от двете африкански страни Код д’Ивоар и Гана, които той посети.
На 5 април Матарела беше в Гана, където разговаря с президентката Нана Адо Данква Акуфо-Адо, предаде АНСА. Пред нея той изтъкна целите на амбициозния „План Матеи“ за финансиране на проекти за развитието на Африка с цел този континент да се превърне в земята, на която мигрантите да поискат да останат, вместо да потеглят към Европа в търсене на по-светло бъдеще. Матарела подчерта, че този проект включва сътрудничество на равна нога. Президентът припомни и, че решението на Рим да кръсти плана на името на покойния ръководител на компанията ЕНИ Енрико Матеи не е случайно, „защото Матеи наистина е бил голям приятел на Африка срещу всички форми на колониална експлоатация и е подкрепял идеята за равнопоставено сътрудничество, целящо съхраняването на местните природни ресурси“. Това е също и целта на „Плана Матеи“, припомни Матарела. Той добави, че това е сътрудничество, което отчита конкретните потребности на всяка една страна от континента. Целта е намиране на решение на проблемите, в които се корени незаконната миграция от Африка към Европа. Чрез развитието на природните ресурси на Африка, най-вече тези в сферата на енергетиката, континентът ще се превърне от своя страна в енергиен източник за Европа. А енергийните доставки ще транзитират през Италия, като по този начин ще я превърнат в нещо като енергиен хъб в момент, в който Европа се опитва да намали зависимостта си от руски петролни и газови доставки след руската инвазия в Украйна, коментира АНСА.
На срещата на върха Италия-Африка в края на януари, на която Джорджа Мелони официално представи „Плана Матеи“ пред африканските лидери, тя заяви, че този проект не е „затворена кутия“, а идея, която да бъде споделена с африканските държави и заяви, че планът може да разчита на бюджет от 5,5 милиарда евро. Но тогава председателят на Комисията на Африканския съюз Муса Факи Махамат изрази възражения, че Рим не се е консултирал предварително с африканския блок във връзка с плана.
Ден преди да рекламира активно „Плана Матеи“ в Гана, Матарела беше за два дни, на 3 и 4 април, в Кот д’Ивоар, където сега се реализира проект за двустранно енергийно сътрудничество между африканската държава и Рим. Този проект илюстрира схемата на партньорства, на които ще разчита Италия за реализиране на целите си по „Плана Матеи“.
През 2021 г. в Кот д’Ивоар италианският гигант в областта въглеводородите ЕНИ откри голямо находище на природен газ и петрол. То беше кръстено „Бален“. Намира се на около 70 километра от бреговете на Кот д’Ивоар, на дълбочина от 1200 метра, допълва Франс прес. По мащаби това е първата подобна находка в страната за последните 20 години и е най-голямото находище на въглеводороди, открито от чужда компания в историята на Кот д’Ивоар, се отбелязва в сайта на ЕНИ.
Добивът на газ и петрол от находището стартира миналия август. По проекта ЕНИ си партнира с котдивоарската компания „Петроси“, допълва Франс прес. В началната фаза добивът се осъществява чрез реконструирано и модернизирано плаващо съоръжение за съхранение и разтоварване, което може да обработва до 15 000 барела нефт на ден и около 70 милиона кубични метра природен газ на ден. Началото на Фаза 2 се очаква да бъде поставено до края на 2024 г. и ще доведе до увеличаване на добива от находището до 50 000 барела нефт на ден и до около 198 милиона кубични метра природен газ на ден. Третият етап на разработване има за цел да повиши добива от находището до 150 000 барела нефт на ден и до 566 милиона кубични метра природен газ на ден, се посочва в сайта на италианската компания.
Цялото производство на газ от находището „Бален“ през тази и следващите фази на развитие ще се доставя на сушата чрез новопостроен тръбопровод. Това ще позволи на страната да задоволи нуждите на вътрешния пазар на електроенергия и да засили ролята си на регионален енергиен център за съседните държави. Това е и първият проект за енергийно развитие с нулеви емисии в Африка. Той помага на енергийната система на страната и засилва позициите на Кот д’Ивоар на регионален енергиен хъб, отбелязва ЕНИ.
По време на визитата си в африканската страна италианският президент Матарела разгледа на 4 април помпена станция по проекта.
„Бален“ не е единственото находище, открито от ЕНИ в Кот д’Ивоар. Миналия месец президентът на италианския енергиен гигант Клаудио Дескалци съобщи, че компанията му е открила още едно находище, наречено „Калао“ с потенциал от 1 до 1,5 милиарда барела петрол, припомня Франс прес. Двете открити находища превръщат Кот д’Ивоар във важен играч в енергийната област, заяви Матарела.
Ден преди този енергиен етап от визита на президента в Кот д’Ивоар, на 3 април, Матарела проведе среща с котдивоарския лидер Аласан Уатара. Двамата говориха освен за енергетика, и за миграционно сътрудничество и Уатара изрази готовността на страна му да работи с Италия в борбата с незаконната имиграция по посока на Италия. Пред Уатара Матарела говори по-конкретно за „Плана Матеи“, изтъквайки, че той трябва да е на равнопоставена основа и да е базиран на взаимен респект.
В края на 2023 г. италианското министерство на вътрешните работи оповести официални данни за незаконните мигранти в Италия, пристигнали през изминалите 12 месеца, припомня изданието „Пост“. Данните показаха, че по море в Италия са пристигнали 155 754 мигранти, което е около 50 процента повече спрямо 2022 г., когато в Италия по море пристигнаха 103 846 души и над двойно повече спрямо 2021 г., когато в Италия пристигнаха 67 040 души. Най-много незаконни мигранти през 2023 г. в Италия дойдоха от управляваната от хунта Гвинея (18 204). На второ място са мигрантите от Тунис (17 304). На трето място са мигрантите от Кот д’Ивоар (16 004). В класацията следват Бангладеш (12 169), Египет (11 071), Сирия (9516), Буркина Фасо, (8412), Пакистан (7642), Мали (5904) и Судан (5830). Посетената от Матарела Гана не влиза в тази класация, но пък Кот дД’Ивоар е в челната тройка. Тунис от миналата година има споразумение с ЕС за възпиране на миграцията, издействано и с посредничеството на Мелони. Подобно споразумение неотдавна ЕС договори и с Египет, като в групата лидери пристигнали в Кайро за разговорите по темата беше и Мелони. Но от африканските страни в гореспоменатата класация в Судан от една година бушува война между двамата водещи генерали в страната. Мали, Буркина Фасо и Гвинея са в ръцете на военни хунти, скъсали връзките със Запада и търсещи алтернативни партньори, например Русия. Всичко това показва, че работата по постигането на целите по „Плана Матеи“ се очертава много комплексна.
Положителна стъпка по този план дойде от Брюксел на 26 март. „Италия ще получи техническа подкрепа от Европейската комисия за прилагането на „Плана Матеи“ заради това, че в него се съдържа стратегия за енергетиката на цяла Европа“. Това заяви генералният директор на главна дирекция „Реформи“ в ЕК, италианецът Марио Нава, предаде АНСА. Проектът ще получи техническа помощ от Брюксел по силата на механизма за оказване на техническа подкрепа на страните членки в разработване и прилагане на реформи за подобряване на устойчивостта на национално ниво. В Италия бяха одобрени общо 15 проекта, като от тях 7 са с трансгранично измерение. Иначе ЕК избра общо 170 проекта за реформи в 27-те страни членки, които да подкрепи по този механизъм.
За „Плана Матеи“ Италия говори много в последно време, но за мнозина в редица европейски страни, Енрико Матеи, на който е кръстен планът, си остава непозната фигура от италианската история през 20-и век, посочва „Скай Ти Джи 24“.
Енрико Матеи е роден на 29 април 1906 г. в Акуаланя в провинция Пезаро, в областта Марке. Баща му Антонио Матеи е карабинер. Заради работата му семейството се премества в Мателика в провинция Мачерата, отново в областта Марке. Енрико Матеи учи в техническо училище.
Семейството Матеи не е богато, а има няколко деца. Ето защо Енрико започва работа отрано, първо като бояджия на метални легла, а през 1923 г. като чирак в кожарската фабрика Фиоре. Скоро се изкачва по кариерната стълбица и на 20-годишна възраст става ръководител на лаборатория във фабриката. През 1926 г. успява да отвори магазин за платове за майка си, който трябва да бъде затворен през 1929 г. поради икономическата криза.
Енрико Матеи се премества в Милано, където заедно със сестра си и брат си откриват малка лаборатория за производство на масла с емулгиращ ефект за кожарската и текстилната промишленост. През 1934 г. той основава химическата компания „Индустрия Кимика Ломбарда“
През 1936 г. се жени и се записва да учи счетоводство в Католическия университет на Светото сърце в Милано.
През май 1943 г. Матеи се запознава с Джузепе Спатаро, представител на християндемократите. Благодарение на контактите с него той се присъединява към миланските антифашистки кръгове и участва в Съпротивата. На 25 юли 1943 г. заедно с Марчело Болдрини, икономист от миланския Католически университет, Матеи се присъединява за известно време към партизаните. След като се връща от тази мисия Матеи подновява контактите си с „Християндемокрация“. Партията го назначава за командир на „Доброволците за свобода“ - първата координационна структура на партизанските сили по време на Втората световна война, призната както от италианското правителство, така и от съюзниците.
Малко след края на войната Матеи е натоварен от новите италиански власти с мисията да ликвидира и приватизира в значителна степен енергийните активи на компанията Генерална италианска петролна компания (АДЖИП), създадена през 1926 г. от италианската държава, за да развива собствен петролен бизнес. Матеи обаче има друга идея и след години на преговори, започнали през 1947 г., основава през 1953 г. ЕНИ - Националната компания за въглеводороди. Начело на тази компания той започва да създава мрежа от активни сътрудничества на международната сцена и въвежда модел на равнопоставени партньорства, от който сега се вдъхновява Мелони.
Матеи не ръководи обаче дейността на ЕНИ за дълго. Той загива на 27 октомври 1962 г., едва на 56-годишна възраст, в самолетна катастрофа на път от Катания за Милано. Мишината се разбива в провинция Павия. Причината за инцидента остава неизвестна в продължение на години. Разследването, извършено от прокуратурата в Павия и приключило през 2003 г. установява наличието на взривно устройство в самолета. Подбудителите на атентата обаче така и не са идентифицирани. Има няколко хипотези. Едната е за евентуална роля на италианската мафия, която е действала от името на италианско-американската мафия поради сблъсъците на Енрико Матеи с картел от водещи американо-британски компании, действащи в бизнеса с въглеводородите и известни като „Седемте сестри“. ЕНИ под ръководството на Матеи е представлявала конкуренция за тези компании. Според друга хипотеза Матеи е получавал заплахи и от „Организацията на тайната армия“ - френска крайнодясна структура, която с нападения и убийства се противопоставя на независимостта на Алжир през 1962 г., същата година, в която загива Матеи. Основателят на ЕНИ никога не е криел подкрепата си за освободителните движения в северноафриканската страна.
В момент, в който Италия се ангажира с плана на името на Енрико Матеи, който предвижда да се използват въглеводородните ресурси на Африка за нуждите на Европа, в частност на Италия, критици напомниха за колониалното минало на тази страна, отбелязва Франс прес. Същевременно представители на италианското правителство изтъкват тезата за „добрия колонизатор Италия в Африка“, отбелязва Франс прес.
„Било то преди или по време на фашизма, правителството изгради и построи една цивилизационна култура в колониите си“, казва Едмондо Чириели, заместник-министър на външните работи и на международното сътрудничество в правителството на Мелони. „Нашата антична култура ни прави различни от пиратските народи, плячкосали света", допълни той.
Тази теза се поддържа и от самата Мелони, допълва Франс прес. Но историци и лявата опозиция са на обратното мнение. Те критикуват десните издания и правителството за това, че не взимат на сериозно престъпленията на Италия по време на колониализма.
Италианският колониализъм се корени в обединението на Италия, през 1861 година. Тогава тази нова обединена Италия се опитва да разреши големите си проблеми с безработицата, като изнася работна ръка към окупирани територии, казва професорът по история на Африка и на африканските институции Уолделул Челати Дирар от университета в Мачерата, цитиран от Франс прес.
В Италия десницата казва, че италианците са инвестирали повече, отколкото която и да е друга колониална сила в инфраструктурното развитие на окупираните територии. Това означава, че Италия се съпротивлява силно да приеме очевидното, че историята й е била една история на насилие, расизъм и експлоатация, казва професорът по история Алесандро Пес от университета в Каляри, цитиран от френската агенция.
Британският историк Иън Кембъл пък казва, че окупацията на четири африкански страни от Италия - Либия, Етиопия, Еритрея и региона, превърнал се след това в Сомалия - е причинила смъртта на 700 000 души сред местното население. Само в Либия геноцидните политики на фашисткия режим на Бенито Мусолини са причинили смъртта на 150 000 цивилни, припомня от своя страна професор Челати Дирар.
През 2008 г. тогавашният премиер на Италия Силвио Берлускони подписа с правителството на Либия, ръководено от Муамар Кадафи „Договора от Бенгази“, като тогава поднесе извиненията на Италия на Либия за над 30-те години на окупация и се ангажира да изплати на Либия 5 милиарда долара за 25 години под формата на инвестиции. След това Кадафи беше свален от народно въстание и убит, а Либия изпадна в хаос, но си остават факт извиненията на Берлускони, който почина миналата година. Ако Италия беше добрият колонизатор, както десницата я представя, защо тогава дойдоха тези извинения, посочва Франс прес.
По стечение на обстоятелствата в последните месеци Италия отново беше набедена в колониално мислене, този път заради споразумението за миграцията, което сключи с Албания. Една страна от „първия свят“, каквато е Италия, която е силна заради политическите и икономическите ресурси, с които разполага, отклонява към една не толкова облагодетелствана и по-нуждаеща се страна, каквато е Албания, честта по приемане на злощастни мигранти, коментира изданието „Пополи е мисионе“. Това навява на колониално мислене, според изданието.
Споразумението, сключено в началото на ноември между Рим и Тирана, породи възражения от страна на неправителствени организации и на опозицията в Италия и в Албания. В Албания дори беше сезиран Конституционния съд, който в крайна сметка се произнесе в полза на договора. Парламентите на двете страни също одобриха сделката.
На 30 март започнаха работите по създаването на двата центъра в Албания за прием на мигранти, спасени от италианските власти в Средиземно море. Бившата военна база в Джадър, в Северна Албания ще бъде трансформирана в един от тези два центъра. Там ще бъдат настанявани мигранти в очакване на изхода от разглеждането на молбите им за убежище. Онези мигранти, на които Италия откаже убежище, ще бъдат връщани в страните им на произход, ако това са така наречени сигурни страни, припомня Франс прес. Преди да се озоват в този център, мигрантите ще бъдат докарвани в център за регистрация в Шенджин. После в центъра в Джадър те ще бъдат разделени в две зони. В едната ще са мигрантите, за които се предполага, че могат да получат международна защита, а в другата зона ще са мигрантите, за които се предполага, че ще им бъде отказан бежански статут. В центровете мигрантите ще се ползват от юридическа помощ от страна на представители на международни организации, сред които и ЕС.
В двата центъра за мигранти в Албания ще могат да бъдат настанявани до 3000 души едновременно на месец. Италианските власти ще се грижат за реда вътре в центровете, а албанската полиция ще отговаря за околностите и ще съдейства по време на транспортирането на мигрантите от единия център в другия.
Договорът между Италия и Албания е за срок от пет години. Центровете ще струват на Италия между 650 милиона и 750 милиона евро.
/ПТА/
news.modal.text
