site.btaРусия променя Гражданския си кодекс, за да легализира "белите" хакери

Русия променя Гражданския си кодекс, за да легализира "белите" хакери
Русия променя Гражданския си кодекс, за да легализира "белите" хакери
Сградата на руската Държавна дума в Москва. Снимка: АП/Alexander Zemlianichenko

Комисията за държавно устройство и законодателство към руската Държавна дума (долната камара на парламента на Русия) е препоръчала на законодателния орган да приеме на първо четене законопроект, с който ще бъде легализирана дейността на територията на Руската федерация на така наречените "бели" хакери, предаде ТАСС. Агенцията уточнява, че документът е бил внесен в Държавната дума през декември миналата година от група депутати начело с члена на комисията по информационната политика към тази камара Антон Немкин.

"Белите" хакери, наричани още хакери с "бели шапки", са експерти по киберсигурност, които използват уменията си, за да открият уязвимости в организационните мрежи (сървърите) и компютърните системи с цел тяхното предпазване от пробив и извличане на информация.

Съгласно предложението се предвиждат изменения в член от Гражданския кодекс на Руската федерация, който урежда правата на потребители на компютърни програми и бази данни. Изменението гласи, че потребител с права върху копие от съответната компютърна програма може без разрешението на автора на програмата и без допълнително заплащане да изучава, да проучва и да пробва нейното действие с цел да открие евентуални недостатъци, с премахването на които използването ѝ да бъде безопасно. Законопроектът предвижда, че въпросният човек може да поръча  на трети страни извършването на споменатите дейности.

В същото време се пояснява, че изучаването, проучването или изпробването на програмата може да се извършва само по отношение на копия на компютърни програми или бази данни, инсталирани в техническите средства на името на потребителя. Освен това се отбелязва, че информацията за недостатъци, установени от потребителя, не може да бъде прехвърляна на трети страни с изключение на притежателя на авторските права на съответната програма.

В законопроекта се уточнява още, че при установяване на недостатъци, с премахването на които използването на съответната компютърна програма ще стане безопасно, те трябва да бъдат докладвани на носителя на авторските права на програмата в срок от пет работни дни.

Съгласно сега действащите разпоредби потребител, който законно притежава копие на компютърна програма, може без разрешението на автора и без заплащане да извършва само действия, наложителни за функционирането на тази програма, както и да прави копие на програмата, но само при условие че това копие е предназначено единствено за архивиране (натрупване на база данни).

Както отбелязват депутатите, внесли измененията, за да изпробват в днешно време сигурността на системите на руски компании, хакерите с „бели шапки“ трябва да получат редица разрешения от притежателя на авторските права на всяка програма, която е част от подлаганата на тестване информационна система.

„Изпитание за сигурност без подобни разрешения може да доведе до нарушаване на авторските права и съответно притежателите на авторските права са в правото си да изискат обезщетения в размер от десет хиляди рубли до пет милиона рубли, или два пъти повече от цената на правото на използване на съответната програма”, се казва в обяснителната бележка към законопроекта, цитирана от ТАСС.

В новия си вид въпросният член от Гражданският кодекс би разрешил „анализ на уязвимостта с превантивна цел под каквато и да е форма без разрешението на притежателите на авторските права на съответната програма", посочват авторите на инициативата.

/ГГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 01:21 на 15.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация