На първата среща на върха по въпросите на ядрената енергия в Брюксел редица държави лобираха за ядрената енергия като начин за постигане на въглеродна неутралност в блока до 2050 г., но противниците предупреждават за рисковете от увеличаване на нейното производството. В същото време възобновяемата енергия остава ключова в дебатите в ЕС за енергетиката и климата, обобщава Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Насърчаването на ядрената енергетика дълго време беше табу в Брюксел, но срещата на високо равнище по въпросите на ядрената енергия изпрати посланието, че атомната енергия, която сега се изтъква от нейните защитници като ключова за борбата с изменението на климата, се завръща.
На срещата на върха 32 държави, в които понастоящем има атомни електроцентрали (АЕЦ) или искат да разширят използването на атомна енергия в целия свят, приеха Декларация за атомната енергия. Според прессъобщение Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) и страните потвърждават своя "твърд ангажимент към ядрената енергия като ключов компонент на нашата глобална стратегия за намаляване на емисиите на парникови газове както от енергийния, така и от промишления сектор, за гарантиране на енергийната сигурност, за повишаване на енергийната устойчивост и за насърчаване на дългосрочното устойчиво развитие и прехода към чиста енергия".
В първата среща на върха, организирана от МААЕ с цел популяризиране на ядрената енергия, участваха представители на около 50 държави от ЕС, САЩ и Китай, и 25 лидери, сред които френският президент Еманюел Макрон. Генералният директор на МААЕ Рафаел Гроси припомни, че на срещата на върха на ООН за климата (КОП28) беше постигнато съгласие за "ускоряване" на внедряването на ядрената енергия.
"Ядрената енергия е скъпоструваща задънена улица. Това е игра на огромни субсидии, която не е изгодна." Той добави, че "изграждането на ядрени централи е невероятно скъпо, отнема векове и дори не произвежда достатъчно електроенергия", заяви Михаел Блос, германски депутат в ЕП от партия "Зелените".
В ЕС дебатът за ядрената енергетика разделя държавите членки на две групи. Едната група, включваща Германия, Испания, Австрия и Люксембург, е категорично против развитието на ядрената енергетика, докато другата група, включваща Франция, Финландия, Унгария и Румъния, защитава нейния потенциал.
Поддръжниците на ядрената енергия я популяризират като начин за постигане на въглеродна неутралност до 2050 г. в съответствие с целите на ЕС в областта на климата. Онези, които са против разширяването на ядрената енергетика в Европа, изтъкват високите рискове, доказани от авариите с реакторите в Чернобил (1986 г.), който тогава е част от Съветския съюз, и във Фукушима, Япония (2011 г.)
Още през 2021 г председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен влезе в заглавията на вестниците, като заяви, че ЕС се нуждае от ядрена енергия като "стабилен източник" на енергия, а Брюксел я включи в списъка си с устойчиви инвестиции.
Понастоящем ядрени реактори работят в дванадесет от 27-те държави - членки на ЕС, а две нови атомни електроцентрали са в процес на изграждане в Словакия и Франция. Най-много от тях се намират във Франция. Полша също възнамерява да възобнови програмата си за ядрена енергетика, а Чехия също планира да построи нови реактори, макар че все още не е ясно колко на брой.
През последните две години пионерът в областта на атомната енергия Франция има решаваща роля за изработването на по-благоприятна нормативна уредба и за връщането на ядрената енергетика в дневния ред на ЕС. Във Франция се намират 56 от 100-те европейски атомни електроцентрали, като се обмисля изграждането на 14 или евентуално повече нови централи.
Като ядрена сила Франция не разчита само на ядрената енергия за снабдяване с енергия: Министерството на отбраната на Франция наскоро обяви, че иска да обогатява материал, съдържащ литий, в два реактора на АЕЦ в малкия град Сиво в Централна Франция. След това от него ще бъде извлечен редкият газ тритий, "рядък газ от съществено значение за оръжията за възпиране".
Франция е единственият член на Европейския съюз, който притежава ядрени оръжия, след като Обединеното кралство официално напусна блока през 2020 г. Френското министерство на отбраната обяви, че за производство на тритий ще си сътрудничи с основната енергийна компания в страната - "Електрисите дьо Франс" (Électricité de France - EDF).
В началото на 2023 г. Франция оглавява създаването на "ядрен алианс" от десетина членове на ЕС, сред които Полша, България, Финландия и Нидерландия, с цел участие в политиката.
През февруари Франция и България подписаха споразумение в областта на ядрената енергетика, което дава възможност на промишлени предприятия от двете страни да участват в поддръжката на съществуващи електроцентрали и в нови проекти.
През януари българският министър на енергетиката Румен Радев и помощник-министърът на енергетиката на САЩ по международните въпроси Андрю Лайт също подписаха междуправителствено споразумение за сътрудничество по ядрен проект на площадката на АЕЦ "Козлодуй" и гражданска ядрена програма в България. На 21 март българският парламент гласува окончателно за ратифициране на споразумението.
Френската компания "Електрисите дьо Франс" също е един от участниците в търга за нов реактор в Дуковани заедно с с южнокорейската "Корея хидро енд нюклиър пауър" (Korea Hydro & Nuclear Power). Чешкото правителство очаква официалните оферти през април. Очаква се договорите да бъдат подписани в края на 2024 г. и началото на 2025 г., а първият реактор да започне работа през 2036 г.
Румъния възнамерява да се превърне в регионален лидер в областта на ядрената енергетика, заяви нейният президент Клаус Йоханис на срещата на върха по въпросите на ядрената енергетика в Брюксел. Той подчерта, че изменението на климата представлява "глобално предизвикателство", което изисква координирани действия и амбициозни мерки.
На срещата на върха сръбският президент Александър Вучич заяви, че страната му няма опит в областта на ядрената енергия. Той заяви, че Сърбия се сблъсква с три проблема: липса на ноу-хау и експерти в областта на използването на ядрената енергия, липса на финансиране и настоящите нагласи на хората. Той добави, че Сърбия се интересува от придобиването на поне четири малки модулни реактора, но отбеляза, че ще се нуждае от финансовата подкрепа на водещите държави от ЕС.
В Словения от 1983 г. работи атомна електроцентрала в Кръшко, близо до границата с Хърватия. Тя произвежда около 40 % от електроенергията в страната, половината от която принадлежи на Хърватия, която е съсобственик на централата. През ноември се очаква словенските граждани да гласуват на консултативен референдум за изграждането на нова атомна електроцентрала също в Кръшко.
В момента Швеция разполага с шест работещи ядрени реактора - във Форсмарк, Оскаршамн и Рингхалс, всички построени през 80-те години на миналия век. Шест по-стари реактора бяха затворени между 1999 и 2020 г. Сред тях е и електроцентралата “Барсеберк“, която - разположена в Южна Швеция, близо до Дания, в продължение на много години беше критикувана от съседната държава.
През последните няколко години в Швеция темата за ядрената енергия е един от основните политически въпроси. Вместо да се откаже от системата, което беше решено след необвързващ референдум през 1979 г., сегашното дясно правителство се подготвя за сериозно изграждане на нови реактори, както големи, така и малки. След дълги години на критики ядрената енергия става все по-популярна сред населението и политическите партии.
Въпреки по-благосклонната позиция на ЕС, дебатът за ядрената енергия срещу възобновяемите енергийни източници все още подхранва противопоставянето между Париж и Брюксел: Франция не успя да изпълни поставените от ЕС цели за възобновяеми енергийни източници през 2020 г., но отказва да компенсира това с аргумента, че нейният въглероден отпечатък е достатъчно нисък благодарение на ядрената енергия.
Позицията на Франция не се харесва на много активисти за опазване на околната среда, както и на страни от ЕС като Испания, Австрия, Германия и Люксембург, които заедно формират алианса "Приятели на възобновяемите енергийни източници" в рамките на блока.
Германският зелен евродепутат Михаел Блос заяви: "Трябва да увеличим усилията си за разширяване на възобновяемата енергия. Съживяването на дебата за ядрената енергия сега само ще забави напредъка. По този начин застрашаваме лидерството си в областта на зелената енергия."
Германският канцлер Олаф Шолц отхвърли призивите за връщане към ядрената енергетика в Германия, изтъквайки високите разходи и дългите срокове за изграждане. Електроенергията, идваща от атомни електроцентрали, струва многократно повече от електроенергията, произведена от вятърни, слънчеви или други производствени източници, каза Шолц.
Въпреки че няма атомни електроцентрали, в Португалия има обширно законодателство в областта на ядрената енергетика, особено в радиологичната област. В различните министерства има много органи, които отговарят за тази област - например за контрола на испанската атомна електроцентрала "Алмарас", която използва за охлаждане водата на река Тежу (която тече и в двете държави).
Инвестицията е насочена към възобновяемите енергийни източници, които през 2023 г. ще осигуряват 61 % от електроенергията в Португалия, в сравнение с отчетените 49 % година по-рано, достигайки нов рекорд след периоди на проливни дъждове, силни ветрове и добри дози слънце, заяви португалският енергиен оператор "РЕН" (REN).
Ако погледнем извън ЕС, Република Северна Македония например също няма ядрени централи, но е поела ангажимент да се откаже от въглищата до 2027 г. Северна Македония е изготвила първите закони и споразумения за стратегически инвестиции в енергийния сектор, за да улесни и ускори инвестициите в електроцентрали за производство на електроенергия от възобновяеми източници. Първите четири проекта са слънчеви електроцентрали в Пехчево и Стипион, когенерационна инсталация в Скопие и фотоволтаична централа с газови двигатели.
/НС/
news.modal.text
