В четвъртък парламентът на Киргизстан одобри законопроект в стила на руския закон за „чуждестранните агенти“, за който чуждестранни наблюдатели изразяват опасения, че ще ограничи работата на неправителствените организации и независимите медии в централноазиатската държава.
В съвместно изявление представители на Европейския съюз и много посолства на западни държави разкритикуваха текста на законопроекта, изтъквайки, че утвърждаването му ще бъде в разрез с международните норми и ще застраши чуждестранната помощ за държавата с 6,6-милионно население, обобщава Ройтерс.
Законопроектът въвежда обременителни изисквания за НПО, които получават финансиране от чужбина и участват в дейност, определена като политическа. Освен това законопроектът цели недопускане НПО да формират общественото мнение в Киргизстан по свързани с управлението въпроси, защото някои организации „се намесват в политическия живот на държавата“. Това се вижда от откъси от законопроекта, публикуван в местни медии, отбелязва Ройтерс.
Международни наблюдатели вече предупредиха, че този закон може да погребе по-малки групи на гражданското общество в страната, в момент, когато те вече са отслабени. „Ако този закон бъде приет, той ще има изключително отрицателно въздействие върху гражданското общество, правозащитниците и медиите в Киргизстан“, посочи миналия месец в изявление Матео Мекачи – ръководител на представителството на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа.
През февруари държавният секретар на САЩ Антъни Блинкън изпрати писмо до президента на Киргизстан Садир Жапаров, в което изрази загрижеността си във връзка със законопроекта и това е предизвикало гнева на централноазиатския лидер, подчертава Ройтерс като се озовава на местни медии.
Сега, когато предстои законът за „чуждестранните представители“ да бъде подписан и утвърден от държавния глава Жапаров, водещи НПО в Киргизстан и чужбина излязоха със съвместен призив президентът да наложи вето на спорния законов текст, изработен по модела на руския репресивен закон, пише Радио „Свобода Европа“ (РСЕ). Медията отбелязва също, че на 14 март законът е минал на трето четене в парламента в Бишкек без обсъждане и се очаква, че президентът Жапаров ще го подпише.
РСЕ изтъква, че от внасянето на законопроекта в парламента през миналата година активисти на гражданското общество предупреждават за последиците, особено като се има предвид как подобен закон в Русия постави основите на систематично разрушаване на гражданското общество.
В съвестното изявление на група НПО се казва, че „одобряването на законопроекта от депутатите във Върховния съвет показва, че те са политически продажни и всякакви нарушения на правата и свободите на киргизстанските граждани ще останат ненаказани. Уважаеми г-н президент, призоваваме ви да използвате конституционното си право и да наложите вето на законопроекта за „чуждестранните представители“, съобщи РСЕ.
Спорният законов текст предвижда също въвеждане на надзорни правомощия на властите и потенциални наказателни санкции за неуточнени криминални престъпления.
На онлайн брифинг на 14 март зам.-министър-председателят Едил Байсалов направи опит да убеди НПО и правозащитниците, че новият закон няма да им създаде допълнителни проблеми и отхвърли продължаващите опасения и критики, посочва РСЕ. „Амнести интернешънъл“ обаче, също призова Жапаров да наложи вето, изтъквайки страховете, че новият закон ще има „силно ограничително въздействие“ върху гражданското общество.
Директорът на „Амнести“ за Източна Европа и Централна Азия Мари Стрътърс заяви, цитирана от РСЕ, че този ход не само подкопава правото на свобода на сдружаване и заплашва независимостта на НПО, но също така разяжда самата тъкан на преди жизненото гражданско общество в Киргизстан. Стрътърс е категорична, че президентът може и трябва да наложи вето.
РСЕ припомня, че от 2012 г. Русия използва закона за „чуждестранните агенти“, за да обозначава и наказва критици на правителствената политика, включително на започналата през февруари 2022 г. пълномащабна инвазия в съседна Украйна. Обтекаеми законови текстове се използват за преследване на организации, работещи в различни сфери: образование, култура, здравеопазване, опазване на околната среда, човешки права, отбрана и особено независими медии.
Преди открояваща се държава в сферата на независимата журналистика, безстрашното медийно отразяване и иновациите в медиите, сега Киргизстан се срина с 50 места в класацията на „Репортери без граници“ и вече е на 122-о място – само с 12 места преди традиционно авторитарния си съсед Казахстан, обобщава на 15 март 2024 г. РСЕ.
Този срив, пише медията, се дължи отчасти и на решението на властите в Бишкек да наложат строги ограничения на киргизската редакция на РСЕ/РС, включително замразяване на банковите й сметки през октомври 2022 година.
В началото на седмицата киргизкият журналист Бектур Искендер написа във в. „Москоу таймс“, обявен от Москва за „чуждестранен агент“, че родната му страна е една от тези, които са обект на влиянието на Кремъл, и тя в момента се мъчи да води собствена борба срещу настъпващия авторитаризъм.
Хвален навремето като „остров на демокрацията“ в региона, понастоящем Киргизстан претърпява тревожно преобразяване, видимо през спадащите показатели за човешка свобода, принуждаването на опозицията да мълчи и изпращането на журналисти и активисти в затвора. Началото на този упадък може да се проследи назад в годините до 2014 г., когато Русия, окуражена от липсата на последици след анексирането на полуостров Крим и започването на война в Източна Украйна, засили кампанията си за оказване на влияние в Централна Азия, обобщава Искендер. А Киргизстан със своите демократични пориви се превърна в пречка за господството на Москва в региона, обръща внимание авторът на „Москоу таймс“.
Искендер обяснява, че с поредица от коварни ходове Киргизстан възприе най-лошите практики от бившата колониална метрополия. Водещо сред тях е подражателството на руското репресивно законодателство.
„Москоу таймс“ (МТ) припомня как през април 2014 г., когато избухват първите сражения в Източна Украйна, киргизстанските законодатели придвижват закона за „гей пропагандата“, който стряскащо напомня на руския закон, подписан през юли 2013 г. от президента на Руската федерация Владимир Путин.
Два месеца по-късно в Бишкек е предприета друга репресивна крачка – придвижва се законопроект, който да санкционира „чуждестранни агенти“. Този термин, взет направо от получилия лоша слава руски закон, намери обезпокоителен отзвук в Киргизстан. Само че по онова време гражданското общество в страната застана твърдо срещу тези законодателни инициативи.
Благодарение на значителен обществен натиск на международни организации и западни правителства беше направен опит за осуетяване на влизането в сила на двата законопроекта и това даде видим резултат, припомня МТ. През 2016 г. законът за „чуждестранните агенти“ беше отхвърлен от парламента в Бишкек, а този за гей пропагандата не се придвижи по-нататък от началния етап и потъна в забвение, след като повечето от неговите вносители загубиха депутатските си места след изборите през 2015 г.
Този триумф стана възможен въпреки нарастващото влияние на Русия, достигнало кулминацията си през 2015 г. с включването на Киргизстан във водения от Москва Евроазиатски икономически съюз.
Но динамиката тръгна в друга посока след революцията от 2020 г., подчертава МТ – обещаващ развой, който загуби привлекателността си, когато организираната престъпност се вплете в държавната политика, изтъква Бектур Искендер. През 2021 г. новоизбраният президент Садир Жапаров заедно със своя приближен Камчибек Ташиев – ръководител Комитета за национална сигурност (бившето КГБ) извършиха сложна демонстрация по възпроизвеждане на руския авторитаризъм, пише МТ.
Чрез промени в конституцията президентът получи допълнителни правомощия – по-дълъг мандат и отслабена парламентарна власт. Въвеждането на строг медиен закон развърза ръцете на министерството на културата да действа като де факто цензурен орган, отбелязва Искендер в МТ. С новите си правомощия ведомството може по своя преценка да блокира независими сайтове без за целта да е необходимо решение по съдебно дело.
През 2023 г., две години след идването на Жапаров на власт, законопроектът за „чуждестранните агенти“ отново изплува на повърхността. Но за разлика от 2016 г., този път киргизското общество изглежда неспособно да организира твърда съпротива. Законопроектът премина на първо и второ четене и сега е на стъпка от превръщането си в закон, посочва МТ.
Основната причина за оскъдната опозиция срещу растящия авторитаризъм, обяснява Искендер, е, че днешен Киргизстан възприема не само закони, внушени от Русия, а и по-широк набор от руската репресивна политическа тактика.
През последните 3 години, пише МТ, властите организираха безпрецедентна атака срещу гражданското общество, заимствайки някои стратегии, използвани от Кремъл. Водещи опозиционни политици са или зад решетките, или са били принудени да излязат от политиката.
Няколко изявени правозащитници прекараха месеци в затвора заради мирни протести в Кембир-Абад срещу сключеното със съседен Узбекистан ново споразумение за общата граница. Независими медии се сблъскват с огромни предизвикателства – от дела „шамари“ и блокиране на сайтове, до арести на журналисти. Имаше и арести на граждани, само защото са изразили позиция в социалните медии, допълва Искендер.
И за да бъде картината пълна, през пролетта на 2022 г. властите наложиха големи ограничения върху правото на протест. Това решение беше предшествано от поредица от демонстрации срещу руската инвазия в Украйна, някои от които бяха пред посолството на Русия в Бишкек.
А защо Русия се е вкопчила толкова ревностно в Киргизстан, пита риторично Бектур Искендер. И обяснява какъв е отговорът – с изкусната си геополитическа стратегия Москва направи от Бишкек удобна пионка в имперските амбиции на Кремъл. Киргизстан стана „тръбопровод“ за потока от санкционирани стоки към Русия, включително жизненоважни електронни компоненти за оръжейно производство.
Както отбелязва на сайта си телевизия „Ал Джазира“, през юли 2023 г. САЩ наложиха санкции на 4 компании от Киргизстан за реекспорт на електронни компоненти и друга технология за Русия.
Нещо повече, заключава МТ, влиянието на Москва елиминира единствената истинска демокрация в Централна Азия. Историческите традиции на Киргизстан за мирно предаване на властта и бликаща от енергия политическа сцена вече са само далечен спомен, заключава анализът на „Москоу таймс“.
/АГ/
news.modal.text
