site.btaЗападни издания обръщат внимание на дебатите за това как ЕС може да използва замразени руски средства, за да помогне на Украйна
Европейският съюз планира да конфискува замразените руски активи само ако Русия откаже да финансира възстановяването на Украйна, пише в. "Велт".
Според вестника активите ще останат блокирани, докато Русия не плати репарации на Украйна след края на конфликта.
Изданието отбелязва, че вече от две години страните от ЕС обмислят какво да правят с тези активи и как да ги използват в полза на Украйна. Държавите от ЕС се съмняват, че има правни основания за конфискация и смятат, че подобен ход би бил в нарушение на международното право.
Между позициите на САЩ и ЕС по този въпрос обаче има големи различия, подчертава "Велт".
Вестникът коментира, че има и други причини, поради които например Германия, Италия и Франция не искат да конфискуват руски активи. На първо място, подобен ход може да навреди на репутацията на еврозоната, да отблъсне международните инвеститори и да дестабилизира финансовия пазар. Второ, Русия обяви, че в отговор на подобен ход ще конфискува западни активи, които все още се намират в Русия.
Изданието посочва, че понастоящем ЕС възнамерява да обложи с отделен данък печалбите, които централните депозитари на ценни книжа получават от държането на руски активи и след това да изпрати печалбите на Украйна. Този данък печалба обаче се очаква да събере само едноцифрена сума в милиарди евро, отбелязва вестникът. Освен това все още няма механизъм за изпращане на събраните пари директно в Украйна, обобщава "Велт".
В крайна сметка, след продължили месеци спорове относно процедурата, първият транш средства, представляващи печалби от замразени руски активи, може да бъде отпуснат още през юли, ако Брюксел успее да получи одобрението на страните членки, пише в. "Файненшъл таймс", като се позовава на европейски представители. Очаква се предложението за този ход да бъде представено на срещата на върха на лидерите на ЕС следващата седмица, посочва изданието.
Вестникът отбелязва, че председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен неотдавна призова средствата да бъдат използвани за военна помощ, а не за следвоенно възстановяване, както беше предвидено първоначално. Този подход може да предизвика опасения в някои столици на ЕС, коментира изданието.
Активно обсъжданият въпрос дали да се използват за подпомагане на Украйна руските средства, блокирани в базирания в Брюксел централен депозитар на ценни книжа "Юроклиър" (Euroclear), става все по-належащ, тъй като войната навлезе в третата си година, а международната помощ намаля, отбелязва "Файненшъл таймс".
Според вестника въпреки че първоначално ЕС е планирал да използва част от средствата от "Юроклиър" за следвоенното възстановяване на Украйна, след като по-нататъшната военна помощ от САЩ беше блокирана от републиканците в Конгреса, фокусът се е прехвърлил върху военната подкрепа.
"Файненшъл таймс" обаче посочва, че този вариант вероятно ще срещне съпротива от страна на някои държави членки, включително от страна на Унгария на Виктор Орбан.
/БЗ/
news.modal.header
news.modal.text