site.btaБТА е специален гост на форум на Организацията на азиатско-тихоокеанските новинарски агенции

БТА е единствената медия извън новинарските агенции от Азия, поканена от националната информационна агенция на Япония Киодо като специален гост и с осигурен напълно от домакините престой за участие в конференцията на тема “Новинарските агенции в ерата на дигиталните иновации”, която съпътства 52-рата среща на Изпълнителния съвет на Организацията на азиатско-тихоокеанските новинарски агенции (ОАНА) с 44 члена от 35 страни, осигуряващи две трети от новинарската информация в света според сайта на организацията. 

БТА има действащ договор с Киодо от 1964 г., който президентът на Киодо Тору Мизутани и генералният директор на БТА Кирил Вълчев се съгласиха, че трябва да бъде обновен, защото в него е предвидено размяната на новини и снимки да става по обикновена поща.

Създадената през 1945 г. Киодо има 1600 служители, 51 кореспондентски бюра в Япония и 42 извън страната и поддържа връзки с 50 информационни агенции от целия свят. Емисиите ѝ са на японски, китайски, корейски и английски език.

Вълчев произнесе слово при откриването на конференцията в качеството му и на президент на Световния конгрес на новинарските агенции (след домакинството на София на Шестия конгрес през 2019 г.) и генерален секретар на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА-ЮЕ) и взе участие във втория панел на конференцията, посветен на финансирането на информационните агенции. 

В словото си при откриването Кирил Вълчев каза:

Уважаеми домакини,

скъпи колеги и приятели, 

Благодаря ви за поканата да бъда специален гост на 52-рата среща на Изпълнителния съвет в Токио на ОАНА - Организацията на азиатско-тихоокеанските новинарски агенции, която обединява 44 новинарски агенции от 35 държави, отговорни за две трети от информацията, разпространявана в целия свят, както е посочено на уебсайта на ОАНА.

Това е чест за Българската телеграфна агенция (БТА), която през февруари отбеляза 126 години от разпространението на първите си новини. В момента БТА председателства Световния конгрес на новинарските агенции, защото преди четири години в българската столица София БТА организира среща на Световния съвет на информационните агенции за бъдещето на новините. БТА е също така седалище и генерален секретар на Асоциацията на балканските новинарски агенции - Югоизточна Европа (АБНА-ЮЕ) и член на Европейския алианс на новинарските агенции (ЕАНА) и MINDS International - глобална мрежа от водещи новинарски агенции, които си сътрудничат в областта на новия медиен бизнес на най-високо управленско ниво.

Темата на конференцията е "Новинарските агенции в ерата на дигиталните иновации". 

Първият въпрос, на който трябва да отговорим, е дали иновациите в цифровата сфера правят новинарските агенции ненужни.

Нужни ли са изобщо журналисти, след като всеки човек се чувства журналист, когато снима на улицата и пише коментар в интернет?

Дали социалните мрежи не заместват медиите?

Дали полезният изкуствен интелект ще направи работата на информационните агенции безполезна?

Отговорът е, че цифровите иновации правят журналистите, медиите и информационните агенции още по-необходими.

Журналистите са надежден източник на информация, защото основната им задача е да я проверяват, за разлика от блогърите, инфлуенсърите, коментаторите в интернет. Журналистите са "сенсеи", както наричат в Япония тези, които имат знанията и опита да обучават другите.

Медиите носят редакционна отговорност за разлика от социалните мрежи.

Новинарските агенции винаги се позовават на ясен източник на информация, не правят оценка и дават контекст и бекграунд.

Ето защо дигиталните иновации не правят журналистите, медиите и информационните агенции ненужни.

Но информационните агенции трябва да се променят по такъв начин, че да използват цифровите иновации интелигентно.

Какво означава това?

Първо, нека да разработим модели за финансиране. 

Един от двата панела на тази конференция, в който ще участвам и аз, ще бъде посветен на това - "Как новинарските агенции могат да разнообразят източниците на приходи?".

Трябва да намерим баланса между информацията като човешко право и информацията за продажба на пазара. Защото всеки човек има право на знание, включително право на образование и право на свободен и неограничен достъп до информация... всеки един - мъж или жена, християнин, шинтоист, будист, даоист, мюсюлманин, млад или стар... 

Японският писател Харуки Мураками казва, че двата най-тежки гряха са лъжата и мълчанието. Трябва ли да останем безмълвни, когато някой лъже, освен ако някой друг не ни плати, за да кажем истината?

Трябва да намерим нов начин да финансираме битката на истинските новини срещу фалшивите, която е безплатна. 

Защото знаем, че "лъжата няма крака, но има нечестиви крила", както гласи японската поговорка. Но в България казваме, че "на лъжата краката са къси", което означава, че истината винаги става ясна.

И трябва да намерим как да се отнасяме към лъжата с повече истина, без да зависим само от парите на клиента, но и без медийни забрани, ограничения в социалните мрежи и спиране на интернет и мобилните приложения, защото това е възможно за кратко или дълго време, но никога завинаги. 

Второ, трябва да продължим да следваме професионалните стандарти. 

Трябва да продължим да предоставяме факти преди оценките, защото това е стандартът на истинските новинарски агенции. 

Но не бива да забравяме и че езикът е по-лош от меча, както гласи друга японска поговорка. Затова трябва да вършим работата си много отговорно и етично. 

Важно е също така да не разпространяваме пропаганда, особено такава, която подкрепя войните и нарушаването на човешките права.

Трето, трябва по-добре да използваме социалните мрежи, а не да се караме с тях за пари.

Новинарските агенции трябва да присъстват навсякъде в интернет и във всички форми - кратки новини, снимки, видео, аудио, инфографики...

И тъй като темата на другия панел на конференцията е "Как новинарските агенции да достигнат до по-младата аудитория?", трябва специално да отбележим, че е необходимо да предоставяме истински новини за младите хора с нови формати и технологии. 

БТА е добър пример с присъствието си не само във Фейсбук, Екс и Линкдин, но и в Инстаграм, Тик Ток и Тредс, които се използват от младите.

Четвърто, трябва да използваме изкуствения интелект, а не да се страхуваме от него.

ИИ има голям потенциал за създаване и разпространение на фалшиви новини, но също така и за истински новини.

Новинарските агенции могат да ги използват, за да подобрят работата си - транскрипции, абонаменти, преводи, създаване на база данни. 

С помощта на новите технологии можем да ориентираме хората в океана от новини, а най-добрият начин да направим това е да публикуваме повече новини за наука. 

Пето, трябва да инвестираме в обучението на хората, които работят в информационните агенции.

Преди да разработим изкуствен интелект, трябва да разработим естествен човешки интелект. ИИ не може да замени живия репортер на мястото на събитията, защото изкуственият интелект работи с вече натрупани знания в миналото, но не може да отрази новините в момента. Новите технологии могат само да допълват журналистите, а не да ги заместват. 

Но ние трябва да обучим журналистите как да използват ИИ. 

Шесто, трябва да инвестираме в нашите архиви и особено в тяхната цифровизация.

Това ще ни позволи по-добре да представяме бекграунда и контекста на новините. БТА разполага с хартиен архив от 1898 г. до преминаването към електронен формат и в момента го дигитализира, за да го направи по-лесен за използване.

Срещаме се в Токио, когато започва Сакура - цъфтежът на вишневите цветове, който се свързва с метафора за мимолетната същност на живота, защото преходността на цветовете, тяхната красота и непостоянство често са били свързвани със смъртта. Трябва да се уверим, че нашите новини от днес не умират като черешов цвят, а се съхраняват за утрешния ден.

Седмо, трябва да изградим работеща мрежа за сътрудничество между националните новинарски агенции.

Това означава да публикуваме новини от нашите страни не само от световните агенции, но и да ги допълваме всеки ден с новини, обменяни от националните агенции. Изкуственият интелект може да ни помогне за това, но трябва да изградим капацитет и при редакторите.

Това е важно, тъй като информационните агенции са отговорни за това хората от цял свят да имат възможност да се разбират помежду си. Познаването и сравняването е не само възможност за извличане на полза чрез използване на добрите практики на другия, но и гаранция за мир. Може да не сме съгласни един с друг (включително можем да не сме съгласни и с някои изказвания в тази зала), но трябва да се уважаваме взаимно и да намерим начин да живеем в мир заедно, без да започваме войни. Мирът не трябва да бъде резултат от война, а от повече информация един за друг.

Трябва да ориентираме хората в океана от новини, така че да не се удавят в него, иначе това ще бъде същата смърт, която цензурната суша на новините носи на правото на информация.

Пример за такава отговорна работа през последните 60 години е сътрудничеството между Киодо и БТА, което е продължение на отличните отношения между Япония и България.

Но е необходимо това сътрудничество да се разшири с ежедневен обмен на новини, както и с посещения на журналисти, за да се опознаят и да обменят опит.

Осмо, имаме нужда от сътрудничество между регионалните асоциации на новинарските агенции като ОАНА, ЕАНА, АБНА и др.

Бъдещето на истинските новини зависи от сътрудничеството между новинарските агенции от различни региони на света.

По примера на успешни японски компании като "Мицубиши" трябва да направим "кейрецу" - система, в която независимите агенции работят в тясно сътрудничество.

По-разнообразната информация ще позволи и повече продажби по заявка, което е възможност за разнообразяване на източниците на приходи.

Изброих осем възможности за информационните агенции да реагират на цифровите иновации. Ще се спра на осем, защото знам, че в Япония това е "щастливо число", тъй като йероглифът за осем "八" е отворен отдолу и по този начин може да донесе безкрайно щастие и късмет.

Ние оставаме отговорни за намирането на безкрайното щастие и късмет за информационните агенции. 

Японският писател и носител на Нобелова награда за литература Кендзабуро Ое казва, че "за да достигнеш върха на Фуджи, трябва да направиш първата стъпка".

Нашата първа стъпка е да работим заедно за внедряване на дигитални иновации и новинарските агенции ще бъдат на върха.  

Приемете още веднъж моето уважение и много благодаря на Киодо, че ни събра всички.

Запазете присъствие на духа, скъпи приятели!