Кой ще бъде следващият министър-председател на Пакистан? Това е основният въпрос, след като Националното събрание (долната камара на парламента) се събра вчера за първи път след спорните избори на 8 февруари, белязани от мащабни обвинения в подправяне и манипулиране на резултатите, пише базираната в Катар „Ал Джазира“.
Напрегнатите избори доведоха до разделение, като независимите кандидати, подкрепяни от партията „Движение за справедливост“ (ДзС) на лишения от свобода бивш министър-председател Имран Хан, спечелиха 93 места, следвани от "Пакистанска мюсюлманска лига" (ПМЛ-Н) на трикратния министър-председател Наваз Шариф, която получи 75 места, и Пакистанската народна партия (ПНП) на Билавал Бхуто Зардари - син на Беназир Бхуто, бившата министър-председателка, която бе хвърлена в затвора заради противопоставянето си на военните и убита през 2007 г., и бившия президент Асиф Али Зардари - която получи 54 места.
ПМЛ-Н и ПНП се споразумяха да сформират коалиция за съставянето на правителство, като един от подкрепените от ДзС депутати също ще се присъедини към партията на Шариф.
В навечерието на вота Избирателната комисия на Пакистан (ПИК) лиши партията на Хан от правото ѝ да бъде допусната до изборите заради нарушаването на изборното законодателство, принуждавайки по този начин кандидатите ѝ да се кандидатират като независими, припомня "Ал Джазира".
Вчера новоизбраната долна камара на пакистанския парламент се събра за първи път, а депутатите положиха клетва на фона на протести от страна на поддръжници Хан, отбелязват Ройтерс и Асошийтед прес.
"Кой ще спаси Пакистан? Имран Хан, Имран Хан!", скандираха поддръжници на бившия премиер, докато законодателите, сред които и предполагаемият бъдещ министър-председател Шехбаз Шариф, брат на Наваз Шариф, се подписваха в регистъра на членовете на Националното събрание.
Заседанието се проведе при засилени мерки за сигурност, след като по-рано тази седмица учредителната сесия на парламента в Северозападна гранична провинция (Хайбер Пахтунхва), където поддръжнците на Хан имат необходимото мнозинство за сформирането на правителство, бе помрачена от замеряния на някои от членове с химикалки и чехли от галериите за посетители.
Изборът на министър-председател ще бъде на 4 март, съобщи местната телевизионна медия "Джио Нюз" (Geo News).
Новото правителство ще се сблъска с редица предизвикателства, сред които рязкото увеличение на броя на нападенията на ислямистки бойци по границата с Афганистан и недостига на електроенергия, както и с влошеното състояние на икономиката, което ще принуди Пакистан да потърси нова помощ от Международния валутен фонд (МВФ), пише АП.
Безизходица по отношение на номинираните членове
Заседанието на Националното събрание, долната камара на пакистанския парламент, се свиква в последния ден от триседмичния период, в който трябва да се свика сесия на парламента, за да започне процесът по съставяне на правителство, отбелязва „Ал Джазира“.
266 от 336-те членове на Националното събрание се избират пряко, а 70 от тях се разпределят между партиите - 60 места са запазени за жени и 10 за представители на религиозни малцинствени групи (немюсюлмани). Номинациите се основават на представянето на всяка политическа партия на изборите. Водещата партия получава и най-голям дял от местата.
За да поеме властта, една политическа партия или съюз се нуждае от 169 места в долната камара на парламента.
За да си осигурят дял от запазените места, 89 от останалите 92-ма депутати, подкрепяни от ДзС, се присъединиха към „Сунитския съвет за обединение“ (ССО) - малка религиозна партия. ПИК обаче все още не е взела решение за най-малко 10 номинирани запазени места, за които те претендират.
Междувременно съюзът между ПМЛ-Н и ПНП обяви по-малкия брат на Наваз Шариф - Шехбаз Шариф - за свой кандидат за министър-председател. Шехбаз изпълняваше длъжността премиер в продължение на 16 месеца, след като Хан загуби парламентарния вот на доверие през 2022 г.
Подкрепян от четири по-малки партии и някои независими депутати, алиансът има контрол на над 150 места в Националното събрание.
Групата на ССО, от друга страна, избра лидера на ДзС Омар Аюб Хан за своя номинация за 23-тия министър-председател на Пакистан.
В 77-годишната история на ислямската републиката, в която военните се ползват с огромно политическо влияние, нито един министър-председател не е завършил пълния си петгодишен мандат, отбелязва „Ал Джазира“.
Шехбаз Шариф
Като се има предвид заявената подкрепа, 72-годишният Шехбаз Шариф се очаква да бъде избран за министър-председател.
Той си спечели репутацията на ефективен администратор по време на трите си мандата като главен министър на Пенджаб - най-многолюдната провинция в страната, чието ръководство често се смята за основно стъпало към получаването на федералната власт.
Шехбаз излезе от сянката на по-големия си брат Наваз през 2018 г., след като трикратният премиер бе осъден за корупция дни преди изборите през 2018 г., спечелени от ДзС на Имран Хан. Шехбаз пое ръководството на ПМЛ-Н в парламента и оглави опозицията.
Твърди се, че през 2022 г. Шехбаз, подпомогнат от съюзниците си и подкрепен от военните, е организирал свалянето на правителството на Хан, за да го наследи на премиерския пост. По ирония на съдбата самият Хан също бе подкрепен от военните през 2018 г.
Краткият мандат на Шариф като министър-председател бе изпълнен с трудности, тъй като Пакистан продължава да преминава от една криза в друга, а през октомври 2022 г. страната бе връхлетяна от огромни наводнения. Обявени за "библейски по своите размери", потопите заляха почти една трета от територията на страната, убивайки близо 1800 души и разселвайки милиони от домовете им.
Оценяваните на 30 милиарда долара щети, причинени от придошлите води, влошиха все още младата икономика на Пакистан, довеждайки я до ръба на фалита. Икономическият срив бе предотвратен, след като Шариф успя да получи спасителен пакет в размер на 3 милиарда долара от Международния валутен фонд (МВФ). Споразумението с МВФ изтича следващия месец, като според наблюдателите най-голямото предизвикателство пред Шехбаз - ако стане министър-председател - ще бъде да стабилизира икономиката.
Анализаторът от Лахор, столицата на провинция Пенджаб, Салман Гани, който следи ПМЛ-Н от десетилетия, казва, че единственият начин Шехбаз да успее да изпълни това е като сложи край на политическото негодувание и създаде мирна политическа среда.
"Ако се нуждаем от стабилност в страната и продължаване на демокрацията, първата му реч трябва да покаже помирителен подход към опозицията", казва той пред „Ал Джазира“. "Ако той е искрен по отношение на икономиката, то трябва да покаже способност да разговаря с опозицията. На второ място, цялото политическо ръководство на страната също трябва да намери начин да седне заедно, защото в противен случай винаги има вакуум, който позволява на неизбрани сили да се възползват от него“, добави Гани.
Омар Аюб Хан
Омар Аюб Хан произхожда от известно политическо семейство и неведнъж е заемал поста на федерален министър при различни правителства.
Дядото на Омар, фелдмаршал Аюб Хан, е първият пакистански военен диктатор, който управлява страната с желязна ръка в продължение на повече от десетилетие от 1958 до 1969 г. Бащата Омар, Гохар Аюб Хан, който също е служил в армията, се присъединява към ПМЛ-Н след пенсионирането си, а през 1990 г. става председател на Националното събрание.
Самият Омар е бил член на ПМЛ-Н, преди да се присъедини към ДзС през 2018 г.
След като ДзС губи властта през 2022 г., Омар заедно със стотици членове на партията си се сблъсква с масирани репресии от страна на държавата. Срещу него и други лидери на водена от Хан партия са заведени редица дела, което го принуждава да се укрие.
Репресиите принудиха много голяма част от лидерите на ДзС да напуснат, но Омар остана и скоро бе назначен за генерален секретар на партията. Според някои анализатори упоритостта му пред лицето на несгодите е причината Омар да бъде номиниран за кандидат за премиерския пост от страна на своя блок, отбелязва "Ал Джазира".
Маджид Низами, друг анализатор, отново от Лахор, заяви пред „Ал Джазира“, че номинацията на Омар се дължи на противопоставянето му на "върхушката" - евфемизъм за военните. "В историята на половинвековната политика на семейството му Омар Аюб Хан е първият човек, който заема такава явна „анти-естаблишмънт“ позиция, въпреки че самият той и семейството му са били считани в миналото за твърдо "про-естаблишмънт" настроени", подчерта той.
Низами допълни, че ако Омар не успее да стане министър-председател, той все пак може да се превърне в силен лидер на опозицията, който би могъл да отправи сериозно предизвикателство към правителството на Шариф.
/ЛМ/
news.modal.text
