site.btaМедийната среда в Туркменистан се контролира от държавата, констатират световни медии и неправителствени организации
В свой аналитичен материал агенция Франс прес обръща внимание на един интересен аспект от живота на обикновените туркменистанци. Става дума за това, че те, за разлика от хората в много други страни, живеят без най-популярните социални мрежи. Вместо тях те ползват платформи, намиращи се под контрола на държавата.
Според Франс прес туркменистанската държава упражнява почти пълен контрол върху достъпа до интернет и е нужно да положиш усилия, за да заобиколиш правилата.
АФП базира позицията си на разговори с обикновени туркменистанци.
Един от тях е продавачът на плодове Бяшим Ишангулиев.
"Знаем за съществуването на "Фейсбук", "Инстаграм" и "ЮТюб", но нямаме достъп до тях. Тук всичко е блокирано", казва Ишангулиев пред Франс прес.
"Някои хора успяват да се свържат с виртуална частна мрежа (на английски: virtual private network, VPN), но само временно, защото тя също бива блокирана", разказва 19-годишният мъж пред АФП на пазар в столицата Ашхабад.
"Интернетът е бавен. По тази причина, ако някой успее да свали видео, клип или интересен филм, го гледаме всички заедно", по приятелски, споделя продавачът.
В Туркменистан са забранени най-популярните комуникационни приложения - "Уотсап", "Вайбър", "Телеграм". Вместо тях туркменистанците използват създаденото от правителството приложение "БизБерде".
В средноазиатската страна има и национален аналог на "ЮТюб", който се нарича "Белет видео".
Според Франс прес в тази платформа не се толерира съдържание, което може да разкрие външния свят на туркменистанците, независимо дали става дума за информация или развлечение.
Според някои в Туркменистан въобще "не съществува медийна среда"
Според някои журналисти, сред които е и редакторът на новинарския сайт "Туркменнюз" Руслан Мятиев, в Туркменистан въобще "не съществува медийна среда". АФП отбелязва, че "Туркменнюз" е забранен в Туркменистан.
Констатациите на Мятиев и Франс прес са в съзвучие с позицията по този въпрос на Радио "Свобода".
В страната няма нито една независима медия, официалната телевизия, радио и печатните издания се занимават само и единствено с държавна пропаганда, която възвеличава политическия режим, се казва в материал на Радио "Свобода".
Според базирания в Нидерландия Мятиев туркменистанците имат достъп само до "пропаганда, която насърчава култа към личностите на баща и син Бердимухамедови", имайки предвид Гурбангули Бердимухамедов и Сердар Бердимухамедов.
"За да не рухне тази паралелна реалност, създадена от медиите, управляващите блокират интернет", казва Мятиев.
Туркменистанските медии, всичките държавни, разпространяват само официални информации, като обръщат специално внимание на хвалбите и благодарностите, адресирани до лидерите на страната.
При анализ на новинарски портали, помещаващи информация за Туркменистан, като например parahat.info, в който се публикуват броевете на държавния вестник "Неутрален Туркменистан", може да се констатира, че заглавната страница на всеки брой на "Неутрален Туркменистан" съдържа снимка на президента Сердар Бердимухамедов. Понякога на втора страница се появяват и снимки на баща му Гурбангули Бердимухамедов. Гурбангули Бердимухамедов е представен в различни роли, като например: отговорен държавник, опитен ездач и любител на животните.
До сходни констатации стига и Франс прес, като отбелязва, че туркменистанските медии публикуват материали, в които бившият президент, който разполага с широки властови правомощия и след оттеглянето си от президентския пост, е представен като успешен спортист, познавач на огнестрелните оръжия и дори като музикант.
Скучна телевизия, която излъчва едни и същи емисии
Франс през базира изводите си за състоянието на медийната среда в Туркменистан на разказа на още един обикновен туркменистанец.
Става дума за 38-годишния чиновник Юсуп Бахшиев, който живее в Ашхабад, според когото "туркменистанската телевизия е много скучна, не е информативна и излъчва едни и същи емисии".
Бахшиев споделя, че в миналото е успявал да улови няколко чуждестранни телевизии със сателит, но отбелязва, че това вече не е възможно.
"Общински служители дойдоха у нас и ми казаха да си махна сателитната антена, защото нарушавала архитектурния облик на града", припомня си той.
След тази случка той се абонирал за туркменистанската кабелна телевизия.
"По този начин държавата контролира информацията и получава доход от абонамента", изразява мнението си чиновникът.
Някои западни телевизии, като например "Франс 24", Би Би Си и "Евронюз", са разрешени, но поради факта, че малцина са хората в Туркменистан, които владеят английски език, наличието на тези телевизионни канали е донякъде комично, отбелязва АФП.
Сердар Бердимухамедов на екраните
Всеки ден туркменистанците гледат по телевизията предавания, в които се показва как Сердар Бердимухамедов поучава послушни министри, засажда дръвчета в пустинята или бива аплодиран.
Според Франс прес култът към личността на Сердар Бердимухамедов и към тази на баща му Гурбангули, който е известен в Туркменистан като "Героя защитник" (на туркменистански "Аркадаг"), понякога стига до абсурди.
За да обоснове твърдението си, АФП се позовава на случай, при който Аркадаг (Гурбангули Бердимухамедов) посетил град Аркадаг (град, наречен така в негова чест), за да поздрави играчите на футболния отбор "Аркадаг".
Оценките на неправителствени организации
Американската неправителствена организация "Фрийдъм хаус", която анализира гражданските и политическите свободи, поставя Туркменистан в категорията на "най-лошите от най-лошите страни".
Туркменистан е с много лоша оценка и от "Репортери без граници". В миналогодишния Индекс на "Репортери без граници" за свобода на пресата Туркменистан фигурира в групата на страните с много сериозни проблеми.
В миналогодишната класация на неправителствената организация "Член 19" (Article 19) за свобода на изразяване Туркменистан зае 159-о място от общо 161 страни. Според "Член 19" миналата година положението със свободата на изразяване е било по-лошо само в Сирия и Северна Корея.
/ПТА/
news.modal.header
news.modal.text