Вчерашното начало на преговорите в Кайро за спирането на огъня между Израел и радикалното палестинско движение "Хамас" в ивицата Газа е основна тема в западния печат. Те са започнали обещаващо, отбелязва американският в. "Ню Йорк таймс", но остава един основен спор.
Последната информация на изданието е, че участвалите в разговорите в египетската столица високопоставени представители на САЩ, Израел, Катар и Египет са се съгласили да удължат преговорите с три дни. Израелската делегация бе водена от ръководителя на разузнавателната служба Мосад Давид Барнеа, придружаван от началника на израелската агенция за сигурност Шин Бет - Ронен Бар.
Израелските представители се срещнаха в Кайро с катарския премиер и министър на външните работи шейх Мохамед бин Абдулрахман Ал Тани и с директора на ЦРУ Уилям Бърнс, изпратен на преговорите лично от Джо Байдън. Домакин на разговорите бе президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси.
Ден по-рано американският президент прие в Белия дом йорданския крал Абдула Втори, като след срещата им обяви, че Съединените щати работят по споразумение за освобождаване на заложници, държани от "Хамас", в замяна на прекратяване на огъня в ивицата Газа за най-малко шест седмици.
"Ню Йорк таймс" цитира изявлението на заместник-генералния секретар на ООН по хуманитарните въпроси Мартин Грифитс, че планираната от Израел сухопътна инвазия в град Рафах, в южната част на ивицата Газа, може "да доведе до клане".
Според информацията на американското издание в следващата фаза от преговорите в Кайро ще участват представители на по-ниско ниво. Това е казал за вестника пожелал анонимност източник, от когото е и информацията за допълнителните три дни, в които ще се обсъжда ситуацията в Газа.
"Ню Йорк таймс" посочва, че ще се обсъжда нова рамка на споразумението, включваща точен брой на заложниците, които ще бъдат освобождавани поетапно, и фиксиран брой седмици, в продължение на които ще трае примирието. Вестникът се основава и по този въпрос на неназован американски представител, като припомня, че "Хамас" и Израел са отхвърлили предложените в последно време варианти за хуманитарна пауза.
Миналия месец във френската столица Париж бе разгледана широка проекторамка за споразумение от представители на САЩ, Израел, Катар и Етипет. Тя включваше примирие от споменатите шест седмици и размяна на израелски заложници, държани от ислямистката групировка "Хамас" в ивицата Газа за палестински затворници в Израел.
"Хамас" тогава излезе с контрапредложение, което изискваше изтеглянето на всички сили на Израел от анклава и освобождаването на останалите 136 израелски заложници срещу пускането на свобода на хиляди палестинци, лежащи в израелски затвори, включително и хора с дълги присъди, припомня "Ню Йорк таймс". Обръща се внимание и на реакцията на израелския министър-председател Бенямин Нетаняху, който казва, че "никога няма да клекне пред нелепите искания на "Хамас".
"Ню Йорк таймс" се позовава и на трети представител относно вчерашното начало на преговорите в Кайро, според когото макар и да е бил отбелязан известен напредък, страните са останали доста далеч една от друга по един ключов въпрос - броят на палестинските затворници в Израел, които да бъдат разменени за един израелски заложник.
Вестникът обръща внимание на факта, че първоначално Израел не е бил склонен да участва в преговорите, в духа на колебанието на премиера Нетаняху относно всякакви преговори с "Хамас".
Друг американски вестник - "Вашингтон пост", също пише, че в преговорите е отбелязан напредък, като акцентира на личната среща извън общите разговори на директора на ЦРУ Уилям Бърнс с президента на Египет Абдел Фатах ас Сиси. Основната тема на разговора между двамата е било решението на конфликта в Газа чрез съществуването на две държави - Израел и Палестина.
В анализа си за "Вашингтон пост" Ишаан Тароор представя по-широка картина на влиянието на САЩ върху преговорите. "Докато Тръмп плаши Европа, Байдън разпалва глобалния гняв заради войната в Газа" е езаглавието на статията на Тароор.
Визира се припомненото от бившия американски президент Доналд Тръмп миналата седмица негово изказване в миналото към президент на страна съюзник в НАТО, че ако не се изразходват изискваните средства за отбрана, той "би насърчил Русия да направи каквото си поиска".
"Реторическият обстрел на Тръмп разклати западния военен съюз през уикенда. Президентът Байдън обаче, поне според критиците от света, поддържа тезата си, че "е трудно да се оттеглиш от вечните войни". Неговото реално участие във военните действия на Израел не остава незабелязано", пише Тароор.
Според анализатора на британския в. "Гардиън" Питър Боумонт "Нетаняху използва заложниците, държани от "Хамас" в Газа, като оправдание да подлага ивицата на непрекъснат обстрел в контекста на все по-отслабващата подкрепа за коалиционното му правителство в Израел". Сега основният коз на премиера е спасяването на двама израелци, които имат и аржентинско гражданство - Фернандо Симон Харман и Луис Хар, отбелязва Боумонт в "Гардиън".
По този начин е било подплатено твърдението на Нетаняху, че заложниците могат да бъдат спасени не с преговори, а с нападения срещу "Хамас", посочва анализаторът. Цитират се думите на министър-председателя, че ислямистката групировка, която нападна изненадващо Израел на 7 октомври миналата година, "трябва да бъде подлагана на постоянен натиск".
"Някои други хора обаче могат да направят различни изводи от операцията на израелските сили, която би се тълкувала като мрачна метафора на войната на Израел срещу "Хамас" в Газа. За повече от четири месеца сражения израелската армия е успяла да спаси със своите действия едва трима заложници, по-малко от броя на пленниците, които са загинали, докато Израел се опитва да ги освободи", заключава Боумонт.
/ЛМ/
news.modal.text
